В “розовия град” на юг от Париж могат да се спестят пари за пътуване до Италия и Испания
Когато попадне в Тулуза - във френската провинция Окситан, човек изпитва странното желание да се телепортира. Ако може да стигне до някое впечатляващо местенце - а те не са малко, без да минава по улици с прашни дървени капаци, ръждясали железни решетки и поолющени сгради. Заради тези антизабележителности и заради затворените магазинчета с паяжини в ъглите на витрините, където последният клиент е влязъл преди няколко години, в началото новодошлият се чувства като в град със затихващи функции. Минорното чувство обаче избледнява, когато види надписите на улиците на френски и испански. Бингото 3 в 1 - дошъл ли си в южния френски Прованс, все едно си бил и в още по-южна Испания и в най-южна Италия, взети заедно.
Внушителните готически църкви отвътре, римската базилика, родното място на прочутите самолети “Еърбъс” и уханието на теменужки, издигнати в местен култ, опитват да надделеят над увеличаващия се брой мигранти.
Теменужената индустрия, която прави
от сапун до горчица и
други лилави неща,
си съперничи с цвета на овехтяла тухла, завладял цяла Тулуза. Този цвят наднича от всички стари сгради, но задължително присъства с някой и друг елемент във всички нови. Заради него градът си е спечелил прозвището “розовият град”.
Преди да се втурнете по местните църкви, които наистина си заслужава да бъдат видени главно отвътре, трябва да се отбиете на площада на Капитолия. Лесно ще го откриете по часовниковата кула, издигната през 1525 г.
Тази розова сграда, която е нещо средно между музей и действаща институция, е мост между миналото и бъдещето, казва кметът на Тулуза Жан-Люк Муден. В Капитолия все още се помещава голяма част от кметството, решава се местната политика и се вадят паспорти, а в богато изрисуваните зали на първия етаж през уикенда се сключват граждански бракове и се ходи на концерти. През останалите дни в тях може да се влезе като на изложба, при това напълно безплатно.
Гигантските рисунки по стените изобилстват от тържество на закръглена женска плът ала Рубенс. До тези зали се стига по стълбище, изрисувано в началото на XX век, до което е бюстът на Жан Жорес, с когото местните се гордеят и наричат социалист визионер.
За съжаление, красивият площад на Капитолия, който съществува от 18-и век, често е засенчен от сергиите на амбулантни търговци с южняшки темперамент, които пречат човек да се наслади на каменните павета и простора пред сградата, която е завършена през 1850 година.
По която и уличка да тръгнете от Капитолия, със сигурност ще се натъкнете на някоя от многобройните “розови” църкви. Не очаквайте храмове, пред които можете да се снимате отдалеч. Повечето, с изключение на една-две, се сливат с розовеещите сгради наоколо и шансът да ги пропуснете е доста голям. Почти нищо не предвещава, че вътре, зад дебелите тухлени стени, се крие внушителна готическа архитектура с опнати колони, до чийто връх погледът рядко може да стигне в детайли. Затова най-разумното, което може да направи човек, е да вземе карта и да се движи по нея.
Всички храмове заслужава да се видят, макар уж да си приличат. Почти всички имат по-малки или по-големи органи и почти в никой няма икони. Един от най-големите музикални органи - около 13 тона, е построен през 1612 г. в катедралата “Сент Етиен” - един от най-красивите храмове в Тулуза.
В града има поне 3 църкви и поне 8 параклиса, наречени на Дева Мария. А в църквата “Сент Пиер” - каква приятна изненада за българското око! - има дори
зала, наречена
“Кирил и Методий”
Българското сърце трепва, но никъде наоколо няма обяснение кога и кому в Тулуза е хрумнала идеята да увековечи двамата братя славяни.
Един от най-забележителните готически храмове в южния френски град е Конвентът на якубинците - манастир с 8-вековна история в самия център. Храмът, построен през 1229 г., чиито колони, високи 28 м, наподобяват палми, е сред най-впечатляващите паметници на южняшкия готически дизайн. Във вътрешността галерия със сводове и колони обгражда спретнат двор, който е бил място за медитация и общуване. В осмоъгълната часовникова кула, висока 45 м, някога се е намирала камбаната, която отброявала ритъма на града.
Базиликата “Сент Сернин”, която наричат и “Сент Сатурнин”, връща в още по-стари времена. Тя е построена на мястото на най-голямата римска църква. Базиликата е наречена на първия епископ на Тулуза, който умира през 250 г. и е погребан тук. На негово име са кръстени около 700 църкви в Италия, Испания и Франция. На около 200 км югозападно оттук започва пътят на пилигримите Камино. В базиликата, чиято осмоъгълна часовникова кула е висока 67 м, подробно са описани постулатите, които всеки пилигрим следва. Част от поклонниците все още минават оттук, по т. нар. френски път към Сантяго ди Компостела, за да стигнат после до гроба на Сент Джеймс. Тази
френска част от
пътя Камино
е дълга около 170 км и може да се вземе за около 7-10 дни.
Където и да ходите в Тулуза, непременно се вглеждайте в балконите от метална “дантела”. Местните сякаш са се състезавали какви по-причудливи форми да изплетат, заради което тези “плетени” метални тераси са запазена марка на града.
Не пропускайте да направите сутрешен крос или бързо ходене, да карате колело или ролери, по дължината на един от местните канали. Най-къс, около 2 км, е Канал дьо Бриен. Канал Латерал, дълъг около 180 км свързва Тулуза с Бордо, а плавателният Канал дьо миди, който е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, води до Средиземно море и е дълъг е 250 км.
Почти една пета - около 45 км. от алеите покрай Канал дьо миди, са удобни за колоездачи. Заради това велотуризмът е на особена почит в района. Срещу 260 евро за 4 дни
с колело по канала
можете да стигнете
до Каркасон -
уникалния средновековен град-крепост, който си заслужава да се види.
Канал дьо миди е завършен през 1681 г. Местният архитект Пиер-Пол Рике успял да убеди крал Луи XIV колко важно е водното съоръжение за икономиката в района и дори финансирал част от построяването му. Днес търговската слава на канала е помръкнала и е отстъпила място на корабчетата, които разхождат туристи от април до октомври, без юли и август, когато водата намалява.
Привечер задължително поседнете край пълноводната Гарона, от чиито брегове се виждат няколко моста. Най красив със 7 каменни арки е Понт Ньоф - Новият мост, построен през 1632 г. Местни и туристи са се излегнали на тревата по бреговете или са провесили краката си над коритото, широко повече от 150 м, пият бира и се наслаждават на едва влачещата се река, заради която човек може да си помисли, че времето е спряло. Нищо подобно - на другия край на града времето тече със скоростта на самолета. В Тулуза е
“родилният дом” на
самолетите
“Еърбъс”
Тъкмо те все още привличат млади инженерни умове и донякъде оживяват този поуморен град. Днес той напълно заслужено се нарича една от световните столици на авиацията.
Всъщност пътят към аерославата на Тулуза започва преди повече от век, преди създаването на “Еърбъс”. Местен инженер конструира по време на Първата световна война малки самолети, използвани за наблюдателни мисии. Когато военният конфликт приключва, визионерът започва да майстори малки аероплани за пренос на поща чак до Дакар, а по-късно - до Южна Америка. Първият такъв полет до Рабат през 1919 г. трае близо 13 часа. Скоро след това са привлечени и обучени пилоти, сред които прочутият Антоан Екзюпери. След поредица от катастрофи и неблагополучия обаче един от главните конструктори се отделя и полага основите на аероиндустрията такава, каквато е днес.
Днес самолетната индустрия дава хляб на около 50 000 души от цял свят! Част от стратегията на привличане на инженери са музеят Аероскопия и 4-те туристически кръга в производствената база на “Еърбъс” до местното летище Бланяк, както и космическото градче недалеч от центъра. Да се стигне там в град с размерите на Пловдив, не е трудно - 2 линии на метрото, 2 трамвая и десетина автобуса могат да те заведат, където пожелаеш.
Срещу 12 евро в Аероскопия може да се види легендарният “Конкорд” или да се “приземи” самолет със симулатор. Срещу 15 евро може да се влезе в част от покоите на “Еърбъс”. А срещу 21 евро направо да се озовете във всяка точка на Вселената в космическото градче. Близо 25 декара са интерактивните изложби, в които човек може да потренира за космонавт, да “стъпи” на Луната, да се почувства 8 пъти по-лек заради липса на земно притегляне или да види истински космически кораб. Гитантски екран и 3D технология запращат туриста направо сред звездите. Ето така пътуването до Тулуза си става туристическо бинго 4 в 1.