Бразилец, съмишленик на българина Кристо, издигна на централната гара в Цюрих монументална артинсталация, изплетена ръчно от ярки памучни ивици, и я нарече GaiaMotherTree.
Погледнат отстрани, проектът на 54-годишния Ернесто Нето наподобява огромно 20-метрово дърво, което почти докосва тавана в централното фоайе на гарата. Отвътре ръчно плетеното “дърво” е “палатка” за медитация и общуване, в която през юли от 6 ч сутринта до полунощ можеше да се отбие всеки, който остави обувките си на прага.
“Събуйте се и се чувствайте свободни да влезете, легнете, дремнете, помечтайте”, казва създателят.
Тъкмо това правят хората, озовали се на гарата в швейцарския град. Някои дори решават да вземат следващия влак само за да имат повече време да се насладят на арттворението.
Короната на ръчно изплетеното дърво е широка около 40 х 28 метра. Три месеца са били нужни на 27 души от екипа на Нето да оплетат с пръстите си повече от 10 км. шарени памучни ивици и да ги превърнат в гигантската скулптура. Още 4 седмици отнело изпращането на творбата през Атлантика.
Цялата структура е оформена и стабилизирана чрез капкообразни противотежести, които висят от дървото. Те са
пълни със семена от
куркума, карамфил,
кимион, черен пипер,
които тежат
общо 600 кг
Централната противотежест съдържа 30 килограма растителни семена.
За издигането и закрепването на инсталацията във великолепното 150-годишно фоайе на швейцарската гара не е била пробита нито една дупка с чук, не е използаван нито един пирон. Противотежестите просто се спускат от металните таванни греди над залата. Освен тези противотежести 840 килограма пръст закотвят скулптурата на пода.
Името GaiaMotherTree препраща към гръцката митология. Гея, олицетворението на Майката Земя, е символ на съзиданието и произхода на всички неща. Богинята дарява живота, но е и тази, при която се завръщат мъртвите. Тъкмо майката Земя поставя Нето в сърцето на своята скулптура. Килимът във в ътрешната част на “дървото” е тъкано изображение на карта на света. В центъра е Атлантическият океан.
Бразилският творец пояснява, че образът на дървото е взет от библейския разказ за Едемската градина и дървото на знанието. Пейките във вътрешността на скулптурата, както и входният тунел напомнят за змията, а оттам - за Адам и Ева и грехопадението.
Според анализаторите на творбата целта на Ернесто Нето е да се противопостави на общата загуба на духовност сред съвременните цивилизации, в които материалното богатство е от първостепенно значение. За да се опълчи на това, авторът търси духовната връзка с природата. Намира я в
обществото Хуни Куин
в района на
тропическите гори на
Амазонка в Бразилия,
което оказало дълбоко въздействие върху твърчеството му. Тъкмо представители на Хуни Куин присъстваха на откриването на плетеното дърво в края на юни. В своята публична лекция те напълно опровергаха традиционната представа, според която растенията не са способни на умишлено действие. Затова шаманите в общността Хуни Куин се избират само измежду тези, които могат да комуникират с растения.
Ернесто Нето работи с Хуни Куин от 2013 г. Тяхната култура и обичаи, техните знания и майсторски умения, тяхната естетика, техните ценности и светоглед се превръщат в неразделна част от неговото изкуство. В мисленето на Хуни Куин колективното действие и грижата за общото благоденствие играят решаваща роля.
По този начин тази малко позната общност присъства в изкуството на Нето. Неговите странни скулптури провокират сетивата на зрението, на докосването, на слуха, на обонянието и “настояват” за активно участие. Нето прави така, че зрителите да докоснат работата му, да преминат през нея или да я задвижат. Така, без да искат, те се концентрират върху собственото си възприятие, взаимодействат с творбата и средата, която е зяобикаля.
Тук
никой не казва на
зрителя: Не пипай,
не снимай, не говори
Всеки може да докосне и усети плетената “скулптура”, да сподели това усещане със съседа по възглавничка или пейка или да го запази за себе си, като полегне, подремне или медитира.
GaiaMotherTree е последният от поредицата публични художествени проекти, осъществени от фондация Beyeler. Фондацията, основана през 1997 г., вече е била домакин на творчеството на българина Кристо и съпругата му Жан Клод.
Преди да инсталира скулптурата, Нето предложил на фондацията да обяви възможността за лично участие на публиката. Помолил хората да съберат подходящи семена и камъни, които заедно със сух боб и нахут да се поставят в капковидните контейнери, които служат като противотежести. След развалянето на артинсталацията те ще бъдат раздадени на публиката. Нето използва тези семена като допълнителен символ на жизнения цикъл и се
опълчва срещу
генномодифицираните
семена,
както и срещу техните смущаващи последици за околната среда и здравето, включително за трайната загуба на генетично немодифицирани щамове. Творецът се опълчва и срещу гигантските мултинационални компании в хранително-вкусовата промишленост и срещу заплахата за биологичното разнообразие.
Вътрешността на GaiaMotherTree е проектирана като пространство за общуване. Непринуденото събиране в една палатка на хора с различен манталитет, възраст, цвят на кожата, емоции и интелект улеснява обмяната на идеи, сигурен е творецът.
В част от дните, в които артинсталацията бе на гарата в Цюрих, тя наистина се превърна в отворено пространство за общуване.
Това не е първият път, в който бразилският Кристо използва текстилни материали. В началото на творчеството си, преди близо 30 години, той започва да работи със синтетични тъкани, но след това все повече търси естествените материали. Така през цялата си кариера създава скулптури, чиито повърхности са крехки, еластични и прозрачни. В средата на 90-те години Ернесто Нето разширява похватите с въвеждането на прахообразни подправки, приятни аромати и пъстри цветове. Подправките, подобно на текстила, асоциациира с крехкост и непостоянство. Ароматите избледняват с течение на времето, а оплетеният материал може лесно да се разкъса.
Въпреки че материалите му са крехки,
Нето настоява хората
да докосват
произведенията му и
да ги изживяват
Така той се доверява на зрителя, който поема голяма част от своята отговорност. Крайната цел е публиката да си тръгне с приятно усещане - да остави обувките на входа, да влезе, да медитира, да помечтае.
“Изпуснах си влака, но го направих съвсем съзнателно. Ще взема следващия, защото исках да вляза и да видя това чудо отвътре. Чудесно място да поразмисля над живота, да се запозная с нови хора, които като мен разглеждат с любопитство творението”, казва 29-годишната холандка Матилда, докато присяда на една от 50-ината възглавнички под купола на шареното “Дърво на живота”.