Джордж Р. Р. Мартин раздава „Жокери”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6897578 Джордж Р. Р. Мартин раздава „Жокери” Джордж Р. Р. Мартин раздава „Жокери” www.24chasa.bg
Джордж Р. Р. Мартин раздава „Жокери”

Мащабен постапокалиптичен роман от автора на „Игра на тронове” ще зарадва феновете.

Джордж Р. Р. Мартин или една от най-влиятелните личности за последното десетилетие все още не е завършил част шеста от хитовата поредица „Игра на тронове”, но ще зарадва българските читатели с книга първа от поредицата „Wild cards” „Жокери”.

Малко след Втората световна война извънземен вирус е освободен в небето над Ню Йорк. Жертвите са хиляди – повечето загиват мигновено, някои, чието ДНК е пренаписано, са деформирани завинаги, а малцина изтеглят „асо“ от колодата и са наградени с богоподобни способности.

Така „жокерите“ и „асата“ стават част от човечеството. Те са новите чудовища и супергерои. Те са обект на преследване и защитници на „истината, справедливостта и американския начин на живот“ по целия свят. Дали те ще бележат началото на нова епоха?

Всичко започва, когато Мартин получава за подарък настолната игра Superworld. Започва да я играе със свои приятели, които са също писатели, а от техните приключения се ражда света на „Жокери”. Концепцията се разраства и Мартин решава да създаде мозаечен роман, в който една обща история се представя от гледната точка на различни персонажи.

„Жокери” обединява много от идеите на майсторите на научната фантастика и създава впечатляващ текст, който рисува светът от XX век в нови, страховити мащаби.

В тази антология всяка от главите е създадена от водещи имена на съвременната фантастика, включително знаменития Роджър Зелазни, а самият Мартин влиза не само в ролята на автор, но и на съставител и редактор.

Еклектично и зловещо предсказание за перспективите, пред които е изправено човечеството, което ще преобърне представите ви за литературата.

Джордж Р. Р. Мартин ви дава „Жокери” за оцеляване, смеете ли да ги изтеглите?

Из „Жокери” от Джордж Р.Р. Мартин

ПРОЛОГ

Откъс от „Диви години: исторически свидетелства от съвременници на следвоенния период“

Стъдс Теркъл (издателство „Пантеон“, 1979)

Хърбърт Л. Кранстън

Години по-късно, когато видях Майкъл Рени да излиза от онази летяща чиния във филма „Денят, в който Земята спря“, аз се наведох към жената и казах: „Ето така трябва да изглежда един извънземен пратеник“. Винаги съм подозирал, че идеята за този филм е вдъхновена от пристигането на Тахион, но нали знаете как се променя всичко, когато Холивуд реши да се заеме с него? А аз бях там, така че знам точно какво се случи. Като начало, той пристигна в Уайт Сендс, а не в Холивуд. С него нямаше робот, а освен това ние не го застреляхме. Като се има предвид какво стана после, може би трябваше да го застреляме, а?

Космическият му кораб със сигурност не беше летяща чиния и изобщо не приличаше нито на ракетите V-2, които бяхме пленили във войната, нито на лунните ракети от чертожните дъски на Вернер. Освен това нарушаваше всеки познат закон на аеродинамиката и теорията на относителността на Айнщайн.

Той пристигна през нощта, а корабът му грееше от светлини?– беше най-красивото нещо, което бях виждал през живота си. Приземи се точно по средата на изпитателното поле на космодрума, без да използва никакви ракети, пропелери, ротори или други видими средства за придвижване. Отвън приличаше на корал или на някаква пореста скала, обсипан със спираловидни израстъци и шипове, все едно беше изваден от някаква варовикова пещера или от дъното на океана.

Аз бях в първия джип, който пристигна при него. Докато стигнем, Тах вече беше излязъл от кораба. Сега Майкъл Рени изглеждаше точно както трябва с онзи сребрист скафандър, но Тахион приличаше на нещо средно между някого от тримата мускетари и някакъв цирков артист. Веднага си признавам, че всички бяхме доста стреснати, докато карахме натам?– както ракетните специалисти и инженерите, така и войниците. Аз си спомних онова радиопредаване от ’39 година, с което Орсън Уелс беше успял да излъже всички слушатели, че марсианците наистина са атакували Ню Джърси, и не можех да се отърся от мисълта, че този път може би се случва наистина. Но когато прожекторите го осветиха, застанал пред кораба, всички се успокоихме. Той просто не изглеждаше страшен.

Беше нисък на ръст, може би към сто и шестдесет сантиметра, и честно казано, изглеждаше по-стреснат и от нас. Беше облечен със зелен клин, който продължаваше направо в ботушите, някаква оранжева риза с префърцунени дантели на китките и на яката и адски тясна жилетка от някакъв сребърен брокат. Жакетът му беше в лимоненожълто, а на гърба му се развяваше зелено наметало, което се заплиташе в глезените му. На главата си беше сложил капела с широка периферия, в която беше забодено дълго червено перо?– с тази разлика, че когато го погледнах по-отблизо, приличаше по-скоро на шип. Косата му стигаше до раменете; отначало си помислих, че е момиче. Освен това беше необичайна коса?– червена и лъскава като тънка медна жица.

Не знаех на какво ми прилича, но си спомням как един от нашите германци отбеляза, че му прилича на французин.

Веднага щом пристигнахме, той закрачи направо към нашия джип с цялата дързост на света, като влачеше крака в пясъка и мъкнеше някаква голяма чанта под едната си мишница. После направо започна да се представя?– и продължаваше да се представя, когато пристигнаха и останалите четири джипа. Говореше на английски?– по-добре, отколкото повечето от нашите германци, ако не се смята необичайният му акцент?– но отначало нямаше как да разберем това, защото единственото, което успя да ни каже през първите десет минути, беше името си.

Аз бях първият човек, който го заговори. Кълна се в Бога?– независимо какво ви казва някой друг, бях аз. Излязох от джипа, протегнах ръка към него и казах:

– Добре дошъл в Америка.

После понечих да се представя, но той ме прекъсна, преди да кажа и дума.

– Хърб Кранстън от Кейп Мей, Ню Джърси?– каза той.?– Ракетен инженер. Чудесно. Самият аз също съм учен.

На мен не ми приличаше на нито един друг учен, когото бях виждал през живота си, но бях готов да направя компромис, защото все пак идваше от Космоса. Освен това повече ме занимаваше въпроса откъде знаеше кой съм аз. И го попитах.

Той нетърпеливо размаха дантелите си във въздуха.

– Чета ти мислите. Но това не е важно. Нямаме време, Кранстън. Техният кораб е повреден.

Стори ми се, че му беше неприятно да го каже; сякаш думите предизвикваха в него тъга, но и страх. И непосилна умора. Сетне той продължи да говори за някаква сфера. Разбира се, сега всеки знае, че това е била сферата с жокерния вирус, но тогава нямах никаква представа за какво ми говори, по дяволите. Той ми каза, че сферата е изгубена, той трябва да си я върне и се надява, заради всички нас, че все още е непокътната. Настояваше да говори с нашите лидери. И явно беше прочел имената в мислите ми, защото назова по име Вернер, Айнщайн и президента на САЩ?– с тази разлика, че го нарече „този ваш президент, Хари С. Труман“. След това направо се качи на задната седалка на джипа и седна.

– Закарай ме при тях?– нареди той.?– Веднага.

Проф. Лайл Крофърд Кент

В известен смисъл аз измислих името му. Истинското му име, разбира се?– с извънземната му фамилия?– беше невъзможно дълго за произнасяне. Спомням си, че някои от нас се опитваха да го съкращават, като използваха една или друга част от него по време на конференциите, но това очевидно представляваше някакво нарушение на етикета на неговата родна планета Такис. Той непрекъснато ни поправяше?– доста арогантно, бих могъл да отбележа, все едно беше педантичен възрастен учител, който се обръща към непослушни ученици. От друга страна, трябваше да се обръщаме към него по някакъв начин. На първо място, с някаква титла. Можехме да го наричаме „Ваше височество“ или нещо подобно, защото той твърдеше, че е принц, но американците не обичат да се навеждат по този начин. Освен това ни беше казал, че е учен, макар и не в смисъла, който влагаме ние в тази дума, и трябваше да му се признае, че наистина разбираше от генетика и биохимия?– явно това беше неговата специалност. Повечето от нас в екипа имаха научни титли и бяхме свикнали да се обръщаме помежду си с тях, така че съвсем естествено започнахме да наричаме и него „докторе“.

Ракетните инженери не можеха да мислят за нищо друго, освен за космическия кораб на нашия посетител?– и особено за научната теория, благодарение на която беше изграден свръхсветлинният му двигател. За съжаление, нашият нов приятел от планетата Такис беше успял да изгори междузвездния двигател на кораба си от бързане да пристигне при нас преди своите роднини и във всеки случай твърдо отказваше на когото и да било от нас?– цивилен или военен?– да разгледа кораба му отвътре. Вернер и неговите германци нямаха друг избор, освен да го разпитват за извънземния му двигател?– доста маниакално според мен. Доколкото схванах, теоретичната физика и технологията на космическите полети не бяха научни дисциплини, в които нашият посетител беше особено подготвен, така че отговорите му не бяха съвсем ясни, но все пак успяхме да схванем, че двигателят на кораба му използваше една елементарна частица, която не познавахме дотогава, способна да се движи по-бързо от скоростта на светлината.

Извънземният използваше собствено наименование за тази частица, но то беше също толкова непроизносимо за нас, колкото и името му. Но аз имах някакви познания по старогръцки, както всеки образован човек, и известен усет за имената на нещата, колкото и нескромно да звучи. И именно аз измислих думата „тахион“. Военните не разбраха какво точно имах предвид и започнаха да наричат нашия посетител „онзи тахион“. Скоро всички започнаха да употребяват това название, а оттам оставаше само една крачка до „Доктор Тахион“?– името, с което започна да го нарича пресата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Оживление


КАДЪР: Фейсбук/Zoo Vienna Schоnbrunn

Маймунче колкото палец се роди в австрийски зоопарк (Видео)

Когато пораснат, копринените маймуни-джуджета (Cebuella pygmaea или Callithrix pygmaea) са около 15 сантиметра и са най-малките маймунки в света. Във виенския зоопарк Шьонбрун чаровните дребосъци се сдобиха с наследство. Малкото е родено на втори април, при раждането си е било колкото палец и все още не може да се определи от кой пол е

СНИМКА: Pixabay

Научен екип установи кога хората са започнали да ядат царевица

Царевицата е основна храна в Северна и Южна Америка и изглежда това е било така поне от 4700 години, съобщи ЮПИ. Международен научен екип откри скалния погребален комплекс Саки Цул в Белиз, използван непрекъснато 10 000 години. Анализът на костните останки на 44 души даде информация как са се хранили, предава БТА

СНИМКА: Pixabay

Казината в Лас Вегас отново отвориха врати

Казината в Лас Вегас и в цяла Невада отвориха врати днес, след като бяха затворени като част от ограничителните мерки заради коронавируса, съобщи Асошиейтед прес. Още след полунощ в хотелите казина в Лас Вегас се раздаваха карти, хвърляха зарове и въртяха ротативки и слот машини, предава БТА. Дерек Стивънс, собственик на казино, заяви

СНИМКА: Архив

Българският лев стана на 140 години

Днес се навършват 140 години от създаването на българския лев. На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, припомня Българската народна банка. С този закон се създава националната парична единица "лев", разделен на сто части - "стотинки", и се определят теглото

bTV излъчва филми в памет на Кристо и Георги Парцалев

bTV излъчва филми в памет на Кристо и Георги Парцалев

На 6 и 7 юни Георги Тошев припомня в „НепознатиТЕ“ малко известни истории от личния и професионалния свят на двамата артисти В съботния следобед на 6 юни, в памет на Христо Явашев, филмът "Образи" от документалната поредица "НепознатиТЕ" на журналиста Георги Тошев ще припомни артистичното наследство на Кристо и Жан-Клод

"Черно фередже"

Фестивал на мръсната песен ще има в София в края на юни

Фестивал на мръсната песен ще има в София на 26 юни, в парк център "Юнак", до Националния стадион "Васил Левски", съобщиха организаторите от "София мюзик ентърпрайсис" (СМЕ), цитирани от БТА. На сцената ще излязат пет групи - "Черно фередже", "Северозападняците", оркестър "Изомрудъ", Doctor's Gogo Band и Орхан Мурад с "Веселите момчета"

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Оживление

СНИМКА: pixabay

Трябва да научим котката да стои сама, преди да се върнем на работа

Котките и стопаните им трябва да свикнат постепенно, че няма да са непрекъснато заедно, когато приключи изолацията заради коронавируса. Британското Кралско дружество за предотвратяване на жестокост към животните напомни, че вероятно котките са изградили по-близка връзка с хората и са свикнали с непрекъснатото им присъствие по време на изолацията

Боряна Георгиева от "Воля"

Дамите в парламента с дрескод в червено (Снимки)

Дрескодът в парламента днес явно е червено. Депутатки от 4 парламентарни групи са с костюм в цвета на любовта. От глава до пети в червено в пленарната зала се появиха председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова и депутатката от „Воля“ Боряна Георгиева. Нигяр Джафер от ДПС и Нона Йотова от БСП пък са само с червено сако

СНИМКА: pixabay

Какво е специалното меню за любимите коргита на кралица Елизабет? (Видео)

Кралица Елизабет е известна с любовта съм към кучетата и в частност към една порода - коргитата. За първи път куче от тази порода се появява в кралския двор през 1933 г. по време на управлението на Джордж VI. От тогава насам близо 40 са били коргитата, които са правили компания на най-специалните хора на Острова, предаде "Дарик"

Снимка: Pixabay

Как да научим котката да стои сама, преди да се върнем на работа

Котките и стопаните им трябва да свикнат постепенно, че няма да са непрекъснато заедно, когато приключи изолацията заради коронавируса, съобщи в. "Дейли мейл", цитиран от БТА. Британското Кралско дружество за предотвратяване на жестокост към животните напомни, че вероятно котките са изградили по-близка връзка с хората и са свикнали с

Снимка на актьорите от един от най-желаните спектакли - “Кафе с претенции”, в Театъра на армията - Моньо Монев, Юлиан Вергов и Иван Радоев (от ляво на дясно)

Актьорите от Театъра на армията проверени с PCR тестове за COVID-19

След месеци на раздяла с публиката си трупата на Театъра на Българската армия е готова за първи представления пред нея. Наред с репетициите на спектаклите, съобразени и адаптирани към новите правила, в театъра тече подготовка за посрещането на публиката. С оглед на сигурността и безопасността както на зрителите, така и на всички актьори

СНИМКА: pixabay

Гинес присъди световен рекорд за най-голяма глоба, наложена от библиотека

Емили Канелос-Симс постави световен рекорд, признат от Гинес, за най-голяма глоба, платена за забавяне на книга в библиотека - 345 щатски долара, съобщи ЮПИ, цитирана от БТА.  Жената платила глобата, макар и не тя да забавила връщането на книгата с детски стихове "Дни и дела". Тя я намерила в къщата на майка си

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber