Изкривена и лицемерна ли е политкоректността на Западния свят? Какво се изисква, за да бъдеш истински успешен трол в интернет? Какво действително направи Тръмп президент на САЩ? Най-мразеният човек в интернет Майло Янопулос отговаря на тези и още куп интересни и провокативни въпроси, по които мнозина днес мълчат, в книгата си „Опасен” (ИК „Сиела”). Скандалното четиво първоначално трябвало да излезе на англоговорящия пазар с логото на „Саймън & Шустър”, но известната издателска къща отказала да го издаде след поредица от протести и скандали.
Едно от най-скандалните лица в онлайн пространството – британският журналист и онлайн активист с гръцки корени Майло Янопулос, се изповядва без никакви задръжки в провокативната си книга „Опасен”. В изданието най-мразеният човек в интернет говори открито за висшия пилотаж в онлайн троленето, за изкривената и лицемерна политкоректност на Запада, защо трябва да бъде ограничена имигрантската вълна в САЩ и Европа, как, в опита си да се противопостави на дясното, съвременното ляво защитава крайно нетолерантните и религиозни мюсюлмани и по този начин загърбва своите „идеали” като застъпването за жени, интелектуалци, журналисти и други потиснати от фанатиците в Западния свят.
В изданието Майло, който се определя като „фундаменталист на свободата на словото”, коментира още защо е привлекателна политиката на идентичността, проблемите, до които води феминизмът, мигрантската вълна в Европа и всичките й катастрофални последици за жителите на континента, както и много други щекотливи теми в съвременния свят. Темата за легендарното турне на Майло – „Опасен педал”, предизвикало редица протести и скандали в университетските кампуси в САЩ, също е подробно разгърната в книгата.
Янопулос е родом от Кент, Великобритания. Баща му има гръцки и ирландски корени, а майка му е британка от еврейски произход. Това не му пречи често да се изказва антисемитски, поради което е определян от мнозина като крайно десен. Макар да е хомосексуалист, Майло е мразен от т.нар, гейове от статуквото, тъй като е върл противник на техните демонстрации и начин на живот. Също така изповядва юдаизъм, но практикува католицизъм. Изтъкан от противоречия, този фен на Мерилин Менсън, който на 13-годишна възраст е правил доброволно секс със свещеник, шокира не само с биографията си, но и с острия си език, болезнената откровеност, завидната интелигентност и бързината, с които сразява всеки от опонентите си в онлайн и медийното пространство. Повече за тях научаваме в „Опасен”.
В книгата си Майло пише: „Прогресивната политика на идентичността пренебрегва някои основни елементи от реалния живот. Ако живееш автентично като себе си, ще има последици. Не всички ще те харесват. Някои дори може да искат смъртта ти. Както е казал Фридрих Ницше, „човекът е най- жестокото животно“. Такъв е животът и дори всичките политики против злоупотреби и тормоз в цялата Силициева долина няма да променят този факт. Прогресивните никога няма да го разберат.”
Преводач на „Опасен” от английски език е Борислав Стефанов. Дизайнът на корицата е на Фиделия Косева.
*
„Аз не измервам медийното покритие в сантиметри, а с дървения метър.”
Майло Янопулос
Откъс от „Опасен”, Майло Янопулос
ИСЛЯМЪТ И ЛЯВОТО
По време на речите ми в колежите често ме питат какви доводи могат да използват в спор с регресивното ляво. Винаги давам един и същи отговор – ислямът.
Нищо друго не разкрива отявленото лицемерие на съвременното ляво, нежеланието им да зачитат фактите и омразата им към Запада и всичко, което той представлява, колкото отношението им към исляма. Всеки благороден принцип, който лявото твърди, че защитава – от правата на жените до освобождението на гейовете, дори самото многообразие – умира на олтара на подмазваческата им защита на исляма.
Карл Маркс нарича религията „опиум за масите“. Ако погледнете отношението на лявото към християнството, може да си помислите, че вярват на това послание. Комиците и журналистите на лявото никога не пропускат възможност да осмеят и очернят консервативните християни, но защитават исляма за сметка на всяко друго малцинство.
Този въпрос тормози Бил Мар, Сам Харис, Ричард Докинс и Кристофър Хичънс: Защо лявото отказва да си мръдне пръста срещу най-радикалната, опасна, социално консервативна и потисническа религия на Земята?
Писателят Сам Харис обобщава назадничавото отношение на тази група с характерния си ясен изказ:
Тези хора са част от това, кое то Маджид Науаз определи като „регресивното ляво“ – псевдолиберали, кои то са толкова заблудени от политиката на идентичността, че редовно застават на страната на назадничавата тълпа вместо на някоя от жертвите й. Вместо да защитават отделните жени, вероотстъпници, интелектуалци, художници, романисти и ис тин ски либерали от нетолерантността на религиозните малоумници, те защитават теократите от критиката.
Лесно се намират примери за това поведение.
„Шарли Ебдо“ е рядък пример за ляв вестник, който приемаше радикалния ислям за сходен с радикалното религиозно дясно. Всъщност това е прекалено леко сравнение, на практика е по-близо до радикалното средновековно религиозно дясно. Познавам членове на радикалното християнско дясно в Съединените щати и те ме плашат. Но ислямските терористи са далеч по-страшни. Те са като баптистката църква „Уестбъро“ с мачетета.
„Шарли Ебдо“ дръзна да се изправи срещу религиозните грубияни. Публикуваха хумористични рисунки на пророка Мохамед, което ги направи главна мишена на „Ал Кайда“. Редакторите на „Шарли Ебдо“ правилно разбираха, че ако позволиш на хората да сплашват художници и писатели със заплахи за насилие, това е първата крачка по пътя към едно ужасено, цензурирано общество.
На 7 януари 2015 г. дванайсет служители на вестника платиха за това с живота си, когато двама въоръжени братя мюсюлмани си пробиха път в редакцията на „Шарли Ебдо“ и откриха огън.
„Шарли Ебдо“ е ляво издание. Дори марксистко. Противопоставянето им на исляма следва от противопоставянето им на дясното.
Критиката им е еднакво хаплива както към исляма, така и към Националния фронт . Аз може и да смятам, че Националният фронт заслужава малко по-нюансиран подход, но на „Шарли Ебдо“ никога не им е липсвало постоянство. Казват, че се противопоставят на тесногръдието и го правят, без значение дали го виждат в европейското дясно или в исляма.
И какво направиха други леви, когато 12 от другарите им бяха разстреляни от религиозни бандити? Дали старият идеал за социалистическа солидарност най-после се задейства?
Не, разбира се.
По-голямата част от цивилизования свят се окичи с думите „Je Suis Charlie“, а „Ню Йоркър“ публикува есе със заглавие „Неоплакваеми тела“, в което нападна „Шарли Ебдо“ за „расистки и ислямофобски провокации“.
Още същия месец различни великобритански студентски съюзи, включително в Манчестърския университет, забраниха „Шарли Ебдо“ в правилата си за „безопасно пространство“, като твърдяха, че от него на студентите мюсюлмани им ставало неудобно.
На студентите мюсюлмани им ставало неудобно? Ами не бих казал, че това е в същата категория като на карикатуристите немюсюлмани да им стане умряло. Ето това накратко е съвременното ляво.
------------
iЦърква, известна с протести и реч на омразата, особено срещу ЛГБТ хора, католици, православни, мюсюлмани, евреи, войници и политици.
iiНационалистическа партия във Франция.