Най-старите боядисани черупки са на 60 000 години, а най-скъпоценните – на Фаберже
Много преди християнските деца да шарят празни яйчени черупки за украса по Великден, африканчета катерят стръмни пещери в далечната пустиня Намиб на лов за яйца от щраус, които ползват като водни контейнери.
Бушмените в
Калахари
спазват тази
60 000-годишна
традиция
С риск огромните птици да ги накълват жестоко те обират гнездата, пробиват и изпразват яйцата. После наливат вода в огромната и яка черупка – побира 1 килограм и държи живителната течност хладна и свежа.
Археологът от университета в Кеймбридж Брайън Стюарт изследва три пещери в пустинния район Намакуаленд в Южна Африка. Там той открива натрупани останки от щраусови яйца – продупчени и запушени с трева и пчелен восък. Някои от тях са на 60 хилядолетия. И са боядисани в най-различни цветове – черни, жълти, оранжеви, бежови и яркочервени. Те са с 20 000 години по-стари от декорираните с цветове и шарки яйца, открити в Месопотамия и Египет.
Находката е категорична – писаното яйце не започва с празника Възкресение, а е свързано още с първобитното изкуство и
символиката
за раждане на
нов живот
Обагрени в злато и сребро, щраусови яйца са украсявали гробниците на древните шумери и египтяни около 3000 г. пр. Хр. и по Средиземноморието през бронзовата ера - 2000-1000 г. И на двете места са намерени декорирани яйца от щраус, но археолозите нямат убедителни доказателства, че в древната култура те са имали религиозна символика.
В старата зороастрийска предхристиянска религия има предание за противоборството между доброто и злото. След една от битките
злото се хвърля
в пропаст, а
доброто снася
едно яйце
Предполага се, че тогава яйцата са били популярен символ на живота и прераждането.
На персийския Норуз, честващ новата година и пролетното равноденствие, всеки член на семейството е получавал по едно изпъстрено с шарки яйце. Боядисани варени яйца са раздавали и на празника Шам ел Несим в Египет.
В аналите за еврейската Пасха, чествана поне от 1440 г. пр. Хр., яйцето не се споменава като част от тържествата. Но пасхалният празник, почитащ бягството на Мойсей и евреите от робство в Египет, е помогнал да се определи датата на християнските великденски чествания. Библията сочи, че тайната вечеря на Исус с учениците му е била на Пасха. “Много исках да ям тази пасха с вас, преди да дойдат страданията ми”, казва месията според евангелието на Лука.
Традицията на великденското яйце датира горе-долу от същото време. Според преданието след Възкресение Мария Магдалина заминала за Рим,
изправила се пред
император Тиберий
на един банкет и
обявила: “Христос възкресе”
Цезарят се изсмял и отвърнал, че това е възможно само ако яйцето в ръката ѝ стане червено. Преди още да го изрече, то се обагрило в яркочервен цвят.
Източноправославната християнска църква първа приема този ритуал. След края на великденската служба богомолците започнали да си разменят боядисани яйца с думите: “Христос възкресе” и “Наистина възкресе”. Яйцата символизирали издигането на Христос от гроба и нов живот.
Една полска легенда също свързва този обичай с Мария Магдалина – след смъртта на Исус и полагането му в пещерата тя отишла да помаже тялото му с миро и си носела кошничка с яйца за закуска. Когато пристигнала и открехнала капака,
белите черупки
били станали
червени
Друго сказание свързва великденските яйца с Дева Мария, която ги раздавала на войниците около кръста. Докато ги молела да не проявяват жестокост към сина ѝ, тя плачела и от сълзите ѝ яйцата се покрили с бляскави цветове.
Яйцето по Възкресение се свързва и с великденските пости, когато по традиция то е забранено за ядене. Православните християни не консумирали месо, мляко, яйца, а кокошките продължавали да снасят. Затова сварявали яйцата, за да се запазят и след края на поста.
Едно обсипано с драгоценни камъни бижу се превръща в
най-прочутото
великденско
яйце на всички
времена
– това на ювелира Петер Карл Фаберже. През 1883 г. то му е поръчано от руския император Александър III като дар за съпругата му Мария Александровна. Вътре имало златен жълтък, а в него – пиленце и миниатюрно копие на царската корона с брилянти и рубини.
Така започва традицията, според която бижутерът изработва 52 великолепни яйца за руските царе и семействата им, включително Николай II. И още 19 за частни колекционери, сред които 7 за богатия руски собственик на златни мини Александър Келх.
Княз Феликс Юсупов, семейство Ротшилд, херцог Марлборо също си поръчват украшението.
Поставени върху изящни стойки, яйцата са обсипани с най-скъпите видове драгоценни камъни и перли. За различните им цветове са използвани злато, сребро, емайл, планински кристал и дори скъпа дървесина. Във всяко има скрита ценна изненада. В руската империя цената им е варирала от 1500 до 28 000 хиляди рубли.
Най-скъпо днес е
яйцето часовник
на Ротшилд -
$ 18,5 млн.
Яйцата на Фаберже поставят началото на производството на богато украсени порцеланови яйца в Европа като великденски подарък. Френските производители пускат в средата на XIX век първите шоколадови яйца за Великден, макар и доста горчиви. През 1873 г. ги разпространяват и в Англия, за да залеят днес целия свят.