За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6759107 За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани www.24chasa.bg

Популярният учен и журналист Мат Ридли разглежда еволюцията не само по линия на генетиката, а на всичко, което се случва постоянно и навсякъде около нас. В научно-популярната си книга „Еволюция на всичко” (ИК „Сиела”) Ридли говори за еволюция на морала, на закона, на цивилизацията, на езика, на живота и на всичко, което ни заобикаля.

Как се променя човешкият свят, подобно на природата, и защо измененията в човешките навици и институции са постепенни, неотклоними и неизбежни са основните въпроси, които вълнуват британския учен и журналист Мат Ридли в интригуващото му изследване „Еволюция на всичко”.

Сред разгледаните в ценното издание акценти са както еволюцията на морала, закона, цивилизацията и технологиите, така и тази на брака и институциите, на интернет и на ума. Сред темите в книгата са също т.нар. „лукрецианско кривване”, кривването на Хюм и на Гулд, промените в климата, банковата система и още куп интересни и – на пръв поглед – несвързани помежду си неща.

В това свое изследване Мат Ридли подплатява тезите си и се позовава на трудовете на редица изтъкнати учени и философи от древността до днес – от Лукреции, през Исак Нютон до Даниъл Денет, Стивън Пинкър, Ричард Докинс и Дейвид Игълман.

В предговора на „Еволюция на всичко” Ридли пише: „Еволюцията е много по-често срещана в ежедневието ни и оказва много по-голямо влияние, отколкото повечето хора си представят. Тя не се ограничава до генетичните системи, а обяснява начина, по който се променя практически всичко в човешките култури: както моралът, така и технологиите; както парите, така и религията. Тези потоци на човешката култура протичат с изменения, които са плавни, постъпателни, нарастващи по сила, ненаправлявани и са повлияни от естествения отбор сред съперничещи си идеи. Хората много по-често са жертви, отколкото виновници за непреднамерената промяна. И макар да няма предварително поставена цел, културната еволюция все пак поражда функционални и хитроумни решения на задачите пред себе си – онова, което биолозите наричат „адаптация“.”

„Еволюция на всичко” е в превод от английски език на Елена Павлова. Корицата е на Фиделия Косева.

Матю Уайт Ридли (1958), познат като Мат Ридли, е известен британски журналист, учен и автор на научно-популярни книги. По образование е зоолог, защитил докторат в Оксфордския университет. Кариерата му на журналист и редактор преминава през The Economist, Daily Telegraph, Sunday Telegraph, The Best American Science Writing 2002, Wall Street Journal, The Times, BBC Focus, където пише множество научни материали. Мат Ридли е автор и на редица научно-популярни книги, а на българския читател е известен със заглавията „Геномът” и „Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа”.

Откъс:

Еволюция на технологията

Крушката е и метафора за изобретението, и сама по себе си – хитро откритие. Представете си само: налага се да роди¬те идеята за създаването на жичка, която да свети достатъчно силно (но да не изгаря), когато през нея премине електрически ток. Това нещо се налага да облечете в стъкло и след това да из¬теглите отвътре въздуха, за да създадете частичен вакуум. Не е праволинейна идея по ничии мерки. От гледна точка на изо¬бретенията вероятно е донесла повече добро и по-малко вреди, отколкото почти всяка друга идея. Осигурила е евтино осветле¬ние нощем и зиме за милиарди хора; прогонила е дима и опас¬ността от пожар на свещите и керосина; позволила е образо¬ванието да стигне до повече деца. Както споменах в предишна своя книга, намалила е на по-малко от секунда времето, което трябва да работите на средна заплата, за да спечелите час из¬куствено осветление, в сравнение с минутите за керосиновата лампа по времето на възхода й и часовете за восъчните свещи. Разбира се, използва се и за разпити, но нека бъдем позитивни и да благодарим на Бога за Томас Едисън.

Да речем, че Томас Едисън бе умрял от електрически удар, преди да измисли осветителната крушка. Дали историята щеше да бъде радикално по-различна? Разбира се, че не. Все някой друг щеше да стигне до същата идея. Всъщност наистина са го постигнали и други. По родния ми край обичаме да наричаме ню¬касълския герой Джоузеф Суан „изобретател на осветителната крушка“ и не бъркаме. Той е демонстрирал версията си малко преди Едисън и двамата са уредили диспута си, като сформи¬рали обща компания. В Русия приписват същото постижение на Александър Лодигин. Всъщност има точно двайсет и трима души, които заслужават признание за изобретяване на версия на крушката преди Едисън – съгласно историята на изобретението, написана от Робърт Фрайдел, Пол Израел и Бернард Фин. Макар да не изглежда очевидно за мнозина от нас, било е в крайна смет¬ка неизбежно, след като електричеството е станало често сре¬щано, осветителните крушки да бъдат изобретени по точно това време. При цялата си гениалност Едисън е бил напълно заменим и ненужен. Само се замислете как Илайша Грей и Александър Греъм Бел са подали искане за патент на телефона в един и същи ден. Ако на път за патентното някой от тях е бил сгазен от кон, историята пак щеше да бъде практически същата.

Възнамерявам да ви покажа, че изобретението е еволюци¬онно явление. Както са ме обучавали, технологията е била изо¬бретена от богоподобни гении, натъкнали се на идеи, промени¬ли света. Парната машина, електрическата крушка, турбодвига¬телят, атомната бомба, транзисторът – те са се появили благо¬дарение на Стивънсън, Едисън, Уитъл, Опенхаймер, Шокли. Те са били създателите им. Ние не само почитаме изобретателите с промяната на света; заливаме ги с награди и патенти.

Но дали те наистина го заслужават? Колкото и да съм бла¬годарен на Сергей Брин за търсачката и на Стив Джобс за моя „Макбук“, както и на Брамагупта (чрез Ал Хорезми и Фибона¬чи) за нулата, наистина ли смятам, че ако не са се били родили, то търсачката, ориентираният към удобството на потребителя лаптоп и нулата не биха съществували до ден днешен? Точно както крушката е била „узряла“ за откриване през седемдесетте години на деветнадесети век, така и търсачката е съзряла за откриване през деветдесетте на двадесети. По времето, когато „Гугъл“ се появява през 1996 г., вече има множество търсачки: „Арчи“, „Вероника“, „Ексайт“, „Инфосийк“, „Алтависта“, „Га¬лакси“, „Уебкролър“, „Яху“, „Лайкос“, „Луксмарт“... и това са само по-известните. Може би никоя по онова време не е била добра колкото „Гугъл“, но са щели да се подобрят.

Истината е, че почти всички изобретения и открития се случват на различни хора едновременно и пораждат свирепи спорове между съперници, които се обвиняват едни други в интелектуална кражба. В ранните години на електричеството Парк Бенджамин, автор на „Ерата на електричеството“, наблю¬дава, че „няма направено електрическо изобретение от каквото и да е значение, честта за родителството над което да е била заявена от един-единствен човек“.

Това явление е толкова често срещано, че трябва да ни под¬скаже нещо за неизбежността на изобретенията. Както Кевин Кели документира в книгата си „Какво иска технологията“, знаем за шестима различни изобретатели на термометъра, три¬ма – на пневматичната игла, четирима – на ваксините, четирима – на десетичните дроби, петима – на електрическия телеграф, четирима на фотографията, трима на логаритмите, петима на парния кораб, шестима – на електрическия локомотив. Това е или разхищение в голям мащаб, или голямо съвпадение. Изо¬бретяването – или откриването – на съответните неща е било неминуемо точно по времето, когато се случва откритието. Историята на изобретенията, пише историкът Алфред Крьо¬бер, е „безконечна верига от успоредни случки“.

Валидното за технологиите важи и за науката. Законът на Бойл в англоговорещите страни е идентичен със Закона на Ма¬риот във френскоговорещите страни. Исак Нютон е изпаднал в гърчове от бяс, защото Готфрид Лайбниц съвсем логично заявил, че е изобретил алгебрата самостоятелно. Чарлз Дар¬вин е подтикнат да публикува теорията си именно от Алфред Уолъс, комуто хрумнала абсолютно същата идея – и то след като прочел абсолютно същата книга („Есета за населението“ на Малтус). Между Британия и Франция замалко да избухне война през 1840 г., когато в пресата достига апогея си спорът за откриването на Нептун между Джон Адамс и Урбен льо Ве¬рие: откриватели на планетата са и двамата. Супресиращият тумори ген r53, чието обезвреждане е жизненоважно за злока¬чествеността на повечето видове рак, е открит независимо през 1979 г. от четири различни лаборатории в Лондон, Париж, Ню Джърси и Ню Йорк.

Дори Айнщайн не e пощаден от разрушаването на илюзията за уникалния откривател. Идеите, които събира заедно като спе¬циална теория на относителността през 1905 г., вече са били за¬почнали да се избистрят и у други, особено у Анри Поанкаре и Хендрик Лоренц. Казвам го с цялото си уважение към гения на Айнщайн. Очевидно е обобщил по-бързо изводите си и е про¬никнал по-дълбоко от всички останали. Но е невъзможно да си представим относителността неоткрита задълго през първата по¬ловина на двадесети век, точно както е невъзможно генетичният код да остане все още неразгадан през втората му половина. От¬криването на двойната спирала през 1953 г. си остава и до ден днешен почернено от обвинения, че се отдава твърде много чест на първите двама души, осветлили структурата на ДНК, а не на онези, свършили поне част от черната работа, довела до прозре¬нието. Както Франсис Крик казва на партньора си в разчленява¬нето на двойната спирала Джеймс Уотсън: „Ако топка за тенис бе покосила Джим, то аз съм почти уверен, че нямаше да разгадая структурата самичък, но кой би могъл?“. Е, имало е предостатъчно кандидати: Морис Уилкинс, Розалинд Франклин, Реймънд Гос¬линг, Лайнъс Полинг, Свен Фурберг и други. Двойната спирала и генетичният код е нямало да останат скрити задълго.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

Индонезийска колекция в Националната галерия

Министърът на културата Боил Банов и министърът на външните работи на Република Индонезия г-жа Ретно Марсуди, откриха днес експозиция Индонезийска представителна колекция - дарение за Музея. Събитието се състоя в Национална галерия - Квадрат 500 в столицата. До момента в колекцията на Квадрат 500 не е имало предмети от бита и културата от

Софийската филхармония с концерт за Дните на японската култура

Музикантите ще направят концерт на 18 септември в зала “България”, с който ще открият 30-те юбилейни дни на японската култура. Диригент ще бъде Славил Димитров, а на сцената ще излезе и пианистката Фуджико Хеминг, позната на българската публика от съвместните ѝ изяви с Васко Василев. През 1999 г

Ренато Брузон със "Златен плакет" за цялостен принос от Софийската опера и балет

Легендарният оперен певец Ренато Брузон ще получи специалното почетно отличие на Софийската опера и балет - „Златен плакет“. Наградата се присъжда за цялостния принос на водещия италиански баритон към световното оперно изкуство. „Златният плакет“ на Софийската опера и балет ще бъде връчен за първи път тази година на специална церемония,

Германска галерия изхвърли китайския творец Ай Вейвей, организирал протест

Престижната галерия Хаус ден Кунст в Мюнхен изхвърли вчера китайския творец Ай Вейвей, който организира протест в една от изложбените й зали, съобщиха ДПА и БТА. Ай Вейвей искал да протестира срещу уволнения в галерията. Той качил в Инстаграм снимка как "обсъжда" съкращенията с директора Бернхард Спис.

Вижте културните събития в НДК от 16 до 22 септември

16 септември – понеделник 33-тото издание на Киномания наближава! На 16 септември от 11:30 ч. в НДК ще се проведе една по-различна и специална пресконференция на открито за тазгодишното издание на фестивала. Екипът на Киномания ще представи откриващия български филм и премиерните заглавия от програмата на фестивала.

“Ангелски езици” - един от големите емигрантски романи

Димитър Динев прави трагикомичен портрет на България и Европа през ХХ в. Името на австрийския писател от български произход Димитър Динев е споменавано редом с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Неговият първи роман “Ангелски езици” (предлага го ИК “Сиела”) се превръща в истински феномен и невероятно точен и трагикомичен

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

Народният театър открива с разходки зад кулисите и спектакли със субтитри

Топ режисьорите Диана Добрева, Иван Пантелеев, Мариус Куркински ще работят през новия сезон Топ режисьорите Диана Добрева, Иван Пантелеев, Мариус Куркински ще работят през новия сезон в Народния театър „Иван Вазов“, който стартира официално от днес, (13 септември). На среща с медиите днес директорът Мариус Донкин, който навлезе в четвъртата година,

Научи повече за България, за да я обикнеш

Книгите от поредица “50-те...” на Kнигоиздателска къща “Труд” са истински патриотични атласи. В това се убедиха читателите през последните 5 години, а в колекцията вече има пет заглавия, които могат все още да бъдат закупени на Алеята на книгата в София. В шатра номер 8 могат да се намерят: 50-те песни и стихове,

"Театър Сатиричен - ад и рай" се пее в химн, написан специално за трупата

Занемареният бивш "Клуб на актьора" е ремонтиран и превърнат в зала за спектакли тип "кабаре", скоро отваря врати Директорът на Сатиричния театър "Алеко Константинов" Калин Сърменов обяви на пресконференция, че за новия сезон 2019/2020 г. трупата ще има свой химн. "Дори мислим да го изпълняваме след края на всяко представление", каза той.

В Осло плащат по 200 долара, за да гледат Марта Петкова в балета “Баядерка”

Звездата на българския балет Марта Петкова ще играе главната роля в “Баядерка” в премиерен спектакъл на Норвежката кралска опера в Осло, научи “24 часа”. Постановката е дело на легендарната руска балерина Наталия Макарова, която тя постави преди няколко години в Кралската опера в Лондон и я е правила в Ню Йорк и другаде.

„Просто Спас 2. Без филтър” от Стен Дамянов – комиксът, който ще ви накара да си признаете всичко

Есента върви по мед и зайци, щом Спас поеме нещата в свои лапи. Любимият заек на нацията – Спас, се завръща на 16 септември с нова, още по-забавна и жлъчна история. „Просто Спас 2. Без филтър” е второто хартиено издание, посветено на комиксовия герой на Стен Дамянов, който завладя социалните мрежи. И е още по-безмилостно смешно.

Сатиричният театър започва сезона с нова зала и собствен химн

Трупата е с рекордни приходи за сезон 2018/2029 - 1,2 млн. лв., има 11 премиери На пресконференция директорът Калин Сърменов обяви резултатите от работата на колектива. Все още му се вижда малко, че са имали "едва" 76 хил. зрители. "Този сезон залагам на 90 хил.", направи облог със себе си той. "Сатиричният театър ще има химн!

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber