За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6759107 За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани www.24chasa.bg

Популярният учен и журналист Мат Ридли разглежда еволюцията не само по линия на генетиката, а на всичко, което се случва постоянно и навсякъде около нас. В научно-популярната си книга „Еволюция на всичко” (ИК „Сиела”) Ридли говори за еволюция на морала, на закона, на цивилизацията, на езика, на живота и на всичко, което ни заобикаля.

Как се променя човешкият свят, подобно на природата, и защо измененията в човешките навици и институции са постепенни, неотклоними и неизбежни са основните въпроси, които вълнуват британския учен и журналист Мат Ридли в интригуващото му изследване „Еволюция на всичко”.

Сред разгледаните в ценното издание акценти са както еволюцията на морала, закона, цивилизацията и технологиите, така и тази на брака и институциите, на интернет и на ума. Сред темите в книгата са също т.нар. „лукрецианско кривване”, кривването на Хюм и на Гулд, промените в климата, банковата система и още куп интересни и – на пръв поглед – несвързани помежду си неща.

В това свое изследване Мат Ридли подплатява тезите си и се позовава на трудовете на редица изтъкнати учени и философи от древността до днес – от Лукреции, през Исак Нютон до Даниъл Денет, Стивън Пинкър, Ричард Докинс и Дейвид Игълман.

В предговора на „Еволюция на всичко” Ридли пише: „Еволюцията е много по-често срещана в ежедневието ни и оказва много по-голямо влияние, отколкото повечето хора си представят. Тя не се ограничава до генетичните системи, а обяснява начина, по който се променя практически всичко в човешките култури: както моралът, така и технологиите; както парите, така и религията. Тези потоци на човешката култура протичат с изменения, които са плавни, постъпателни, нарастващи по сила, ненаправлявани и са повлияни от естествения отбор сред съперничещи си идеи. Хората много по-често са жертви, отколкото виновници за непреднамерената промяна. И макар да няма предварително поставена цел, културната еволюция все пак поражда функционални и хитроумни решения на задачите пред себе си – онова, което биолозите наричат „адаптация“.”

„Еволюция на всичко” е в превод от английски език на Елена Павлова. Корицата е на Фиделия Косева.

Матю Уайт Ридли (1958), познат като Мат Ридли, е известен британски журналист, учен и автор на научно-популярни книги. По образование е зоолог, защитил докторат в Оксфордския университет. Кариерата му на журналист и редактор преминава през The Economist, Daily Telegraph, Sunday Telegraph, The Best American Science Writing 2002, Wall Street Journal, The Times, BBC Focus, където пише множество научни материали. Мат Ридли е автор и на редица научно-популярни книги, а на българския читател е известен със заглавията „Геномът” и „Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа”.

Откъс:

Еволюция на технологията

Крушката е и метафора за изобретението, и сама по себе си – хитро откритие. Представете си само: налага се да роди¬те идеята за създаването на жичка, която да свети достатъчно силно (но да не изгаря), когато през нея премине електрически ток. Това нещо се налага да облечете в стъкло и след това да из¬теглите отвътре въздуха, за да създадете частичен вакуум. Не е праволинейна идея по ничии мерки. От гледна точка на изо¬бретенията вероятно е донесла повече добро и по-малко вреди, отколкото почти всяка друга идея. Осигурила е евтино осветле¬ние нощем и зиме за милиарди хора; прогонила е дима и опас¬ността от пожар на свещите и керосина; позволила е образо¬ванието да стигне до повече деца. Както споменах в предишна своя книга, намалила е на по-малко от секунда времето, което трябва да работите на средна заплата, за да спечелите час из¬куствено осветление, в сравнение с минутите за керосиновата лампа по времето на възхода й и часовете за восъчните свещи. Разбира се, използва се и за разпити, но нека бъдем позитивни и да благодарим на Бога за Томас Едисън.

Да речем, че Томас Едисън бе умрял от електрически удар, преди да измисли осветителната крушка. Дали историята щеше да бъде радикално по-различна? Разбира се, че не. Все някой друг щеше да стигне до същата идея. Всъщност наистина са го постигнали и други. По родния ми край обичаме да наричаме ню¬касълския герой Джоузеф Суан „изобретател на осветителната крушка“ и не бъркаме. Той е демонстрирал версията си малко преди Едисън и двамата са уредили диспута си, като сформи¬рали обща компания. В Русия приписват същото постижение на Александър Лодигин. Всъщност има точно двайсет и трима души, които заслужават признание за изобретяване на версия на крушката преди Едисън – съгласно историята на изобретението, написана от Робърт Фрайдел, Пол Израел и Бернард Фин. Макар да не изглежда очевидно за мнозина от нас, било е в крайна смет¬ка неизбежно, след като електричеството е станало често сре¬щано, осветителните крушки да бъдат изобретени по точно това време. При цялата си гениалност Едисън е бил напълно заменим и ненужен. Само се замислете как Илайша Грей и Александър Греъм Бел са подали искане за патент на телефона в един и същи ден. Ако на път за патентното някой от тях е бил сгазен от кон, историята пак щеше да бъде практически същата.

Възнамерявам да ви покажа, че изобретението е еволюци¬онно явление. Както са ме обучавали, технологията е била изо¬бретена от богоподобни гении, натъкнали се на идеи, промени¬ли света. Парната машина, електрическата крушка, турбодвига¬телят, атомната бомба, транзисторът – те са се появили благо¬дарение на Стивънсън, Едисън, Уитъл, Опенхаймер, Шокли. Те са били създателите им. Ние не само почитаме изобретателите с промяната на света; заливаме ги с награди и патенти.

Но дали те наистина го заслужават? Колкото и да съм бла¬годарен на Сергей Брин за търсачката и на Стив Джобс за моя „Макбук“, както и на Брамагупта (чрез Ал Хорезми и Фибона¬чи) за нулата, наистина ли смятам, че ако не са се били родили, то търсачката, ориентираният към удобството на потребителя лаптоп и нулата не биха съществували до ден днешен? Точно както крушката е била „узряла“ за откриване през седемдесетте години на деветнадесети век, така и търсачката е съзряла за откриване през деветдесетте на двадесети. По времето, когато „Гугъл“ се появява през 1996 г., вече има множество търсачки: „Арчи“, „Вероника“, „Ексайт“, „Инфосийк“, „Алтависта“, „Га¬лакси“, „Уебкролър“, „Яху“, „Лайкос“, „Луксмарт“... и това са само по-известните. Може би никоя по онова време не е била добра колкото „Гугъл“, но са щели да се подобрят.

Истината е, че почти всички изобретения и открития се случват на различни хора едновременно и пораждат свирепи спорове между съперници, които се обвиняват едни други в интелектуална кражба. В ранните години на електричеството Парк Бенджамин, автор на „Ерата на електричеството“, наблю¬дава, че „няма направено електрическо изобретение от каквото и да е значение, честта за родителството над което да е била заявена от един-единствен човек“.

Това явление е толкова често срещано, че трябва да ни под¬скаже нещо за неизбежността на изобретенията. Както Кевин Кели документира в книгата си „Какво иска технологията“, знаем за шестима различни изобретатели на термометъра, три¬ма – на пневматичната игла, четирима – на ваксините, четирима – на десетичните дроби, петима – на електрическия телеграф, четирима на фотографията, трима на логаритмите, петима на парния кораб, шестима – на електрическия локомотив. Това е или разхищение в голям мащаб, или голямо съвпадение. Изо¬бретяването – или откриването – на съответните неща е било неминуемо точно по времето, когато се случва откритието. Историята на изобретенията, пише историкът Алфред Крьо¬бер, е „безконечна верига от успоредни случки“.

Валидното за технологиите важи и за науката. Законът на Бойл в англоговорещите страни е идентичен със Закона на Ма¬риот във френскоговорещите страни. Исак Нютон е изпаднал в гърчове от бяс, защото Готфрид Лайбниц съвсем логично заявил, че е изобретил алгебрата самостоятелно. Чарлз Дар¬вин е подтикнат да публикува теорията си именно от Алфред Уолъс, комуто хрумнала абсолютно същата идея – и то след като прочел абсолютно същата книга („Есета за населението“ на Малтус). Между Британия и Франция замалко да избухне война през 1840 г., когато в пресата достига апогея си спорът за откриването на Нептун между Джон Адамс и Урбен льо Ве¬рие: откриватели на планетата са и двамата. Супресиращият тумори ген r53, чието обезвреждане е жизненоважно за злока¬чествеността на повечето видове рак, е открит независимо през 1979 г. от четири различни лаборатории в Лондон, Париж, Ню Джърси и Ню Йорк.

Дори Айнщайн не e пощаден от разрушаването на илюзията за уникалния откривател. Идеите, които събира заедно като спе¬циална теория на относителността през 1905 г., вече са били за¬почнали да се избистрят и у други, особено у Анри Поанкаре и Хендрик Лоренц. Казвам го с цялото си уважение към гения на Айнщайн. Очевидно е обобщил по-бързо изводите си и е про¬никнал по-дълбоко от всички останали. Но е невъзможно да си представим относителността неоткрита задълго през първата по¬ловина на двадесети век, точно както е невъзможно генетичният код да остане все още неразгадан през втората му половина. От¬криването на двойната спирала през 1953 г. си остава и до ден днешен почернено от обвинения, че се отдава твърде много чест на първите двама души, осветлили структурата на ДНК, а не на онези, свършили поне част от черната работа, довела до прозре¬нието. Както Франсис Крик казва на партньора си в разчленява¬нето на двойната спирала Джеймс Уотсън: „Ако топка за тенис бе покосила Джим, то аз съм почти уверен, че нямаше да разгадая структурата самичък, но кой би могъл?“. Е, имало е предостатъчно кандидати: Морис Уилкинс, Розалинд Франклин, Реймънд Гос¬линг, Лайнъс Полинг, Свен Фурберг и други. Двойната спирала и генетичният код е нямало да останат скрити задълго.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

За първи път български музиканти на феста “Франкофоли” в Ла Рошел

Никола Груев-Котарашки и колегите му са първите български музиканти, избрани да свирят на един от най-старите и популярни фестивали в Европа - “Франкофоли” в Ла Рошел, Франция. Изявата им ще е на 14 юли, в последния ден на феста и национален празник на страната. У нас за пета година също се организира “Франкофоли”.

Диана Любенова и Станимир Гъмов на международно турне като семейство

Диана Любенова и Станимир Гъмов се готвят за международно турне на култовата пиеса „Жена ми се казва Борис", предаде Би Ти Ви. „Преди това ще обиколим България за седмица и половина, а на 8 юни ще играем в "Доминиън център" в Лондон. В целия ни блясък, с целия ни декор”, разкри Диана Любенова. Това е първото представление на европейското им турне.

Проф. Герджиков възпя правото в рими

Проблемите на правото в рими описа проф. Огнян Герджиков. Бившият парламентарен шеф и служебен премиер представи новите си две правни поеми - "Вещноправна поема" и "Облигационноправна поема" на специално подбрано място - най-голямата аудитория на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски".

Палитра от носии в центъра на Разград за юбилейното издание на „Капанска китка"

Палитра от народни носии оживи Разград по случай 10-ото, юбилейно издание на националния фестивал на клубовете и школите за народни хора „Капанска китка”. В него участие взеха над 450 любители-танцьори от цялата страна. Те представиха автентични и съвременни народни хора на сцената на Общинския културен център,

Валентин Ганев с премиера на пиеса за гениален двоен агент - изобретател

„ТЕРЕМИН: музика, любов и шпионаж“ излиза на Камерна сцена в Народния театър на 29 и 30 май, авторът Петър Зеленка идва у нас за премиерата Историята на великия изобретател, музикант и двоен агент Лев Теремин ще оживее в Народния театър „Иван Вазов“ в най-новия спектакъл „ТЕРЕМИН: музика, любов и шпионаж“.

Мила Георгиева и Максим Ешкенази с първи общ концерт

Цигуларката Мила Георгиева и диригентът Максим Ешкенази за първи път ще направят общ концерт. Въпреки че двамата се познават от деца и са били съученици в Музикалното училище в София, те ще дебютират на една сцена със съвместно участие на 31 май в зала “България”. Танго и класическа музика ще изпълнява Мила Георгиева заедно с оркестъра на Класик

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

Вижте как Фандъкова представи София във Виена (Снимки)

Експозиция "В сърцето на София", посветена на 140-та годишнина от обявяването на София за столица на България, показва европейското присъствие в архитектурата на града, съобщиха от Столична община. Изложбата откри снощи кметът на София Йорданка Фандъкова във Виена. На събитието присъстваха Н.Пр.посланикът на България Иван Сираков, интелектуалци,

Боил Банов: Театърът в Плевен трябва да се съхрани, изключителен е

Министърът на културата Боил Банов посети Плевенския театър във връзка с предстоящия ремонт на сградата, съобщиха от театъра. Банов се е срещнал с кмета на Плевен Георг Спартански, заместник-кмета Стефан Милев и директора на театъра Васил Василев. Министърът е заявил, че според него театърът в Плевен е изключителен като художествена стойност,

„Животът е сън“ влезе в театър „Азарян“ с двата си икара

На 18 май в Театър „Азарян“ ще се играе „Животът е сън“, емблематична пиеса от испанския поет Калдерон в режисурата на младата Дина Маркова Спектакълът е нейният дебют в професията и спечели в тази категория „Икар“ за 2019 г. Изпълнителят в главната роля на Сехизмундо Боян Арсов също спечели „Икар“ за водеща роля.

Вежди Рашидов се срещна с испански мениджъри в културата

Председателят на Комисията по културата и медиите Вежди Рашидов се срещна днес в Народното събрание с Жозеп Бенц, президент на Кралския артистичен кръг в Барселона, и с Жоан Абело, директор на Музея на Пикасо в Барселона. Двамата са на кратко работно посещение в България. На срещата присъства и народният представител Евгени Будинов.

Дни и нощи зад кулисите на кулисите на “Джудас Прийст” “Джудас Прийст”“Ал” от Уилям Уортън - блестящото продължение на класиката “Пилето”Религиозна ревност сее смърт

Историята на една от най-великите хевиметъл банди, разказана от нейния бивш китарист Един от основателите на култовата хеви метъл група Judas Priest – Кей Кей Даунинг, e готов да ви отведе зад кулисите на метъл индустрията! На български език вече могат да бъдат открити “Дни и нощи с “Джудас Прийст” (Judas Priest)”.

Николай Пенчев е най-добрият детски писател за 2018 г.

Под псевдонима Чичо Ники главният редактор на в. “България Днес” е готов с четвъртата книжка от поредицата за вълка Гошо, донесла му престижния приз Главният редактор на в. “България Днес” Николай Пенчев получи наградата за детска литература за 2018 г. на Съюза на българските писатели на тяхното 97-о раздаване.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber