В България работят архитекти,
художници, актьори и др.
Русия ни освободи от турското иго, а чехите ни направиха европейци. Империята не можеше да го стори, защото винаги е дърпала към Азия.
Чехите са друга материя. В границите на Австро-Унгария те се отърсват от пагубната генетика на славянството. Която е лентяйство и безхаберие. Абсорбират западния манталитет на мислещи и предприемчиви люде.
Веднага след Освобождението младото княжество се задъхва от недостиг на образовани кадри. В Русе станал пожар и чиновникът трябвало да напише доклад. Понеже бил неграмотен, стиснал молива и нарисувал огнената стихия.
Заради такива “леонардовци” правителството предлага високи заплати на чужденци. Да дойдат и сложат порядък в устройството на държавата. Първи реагират чехите.
Константин Иречек
води колоната
Той не е меркантилен. Като автор на фундаменталната “История на българите”, иска да се потопи в автентичната нашенска атмосфера. Пристига в България през 1879 г. за главен секретар в Министерството на народното просвещение. На 10 ноември записва в дневника си:
“Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.” Байрячетата ориентират чужденеца. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно констатира той.
Ето какво се случва в святата ковачница на закони. “Народното събрание - хроникира Иречек, - множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява...”
Българите
са разделени
на три групи,
сочи чешкият историк. Бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри, изрежда ги той. Иречек също е министър на просветата в два кабинета. Заедно с това работи върху трудове, без които днес щяхме да знаем много по-малко за нашето минало.
Негови роднини и колеги са братята Карел, Херман и Ладислав Шкорпил. Пионери на археологията и музейното дело у нас. Достатъчно е да споменем разкриването на древната престолнина Плиска.
Вацлав Добруски също е многозаслужил за българската старина. Ръководи разкопките на античните градове Ескус и Никополис ад Иструм.
Първи директор е на Археологическия музей. Пословичната българска завист не го отминава, принудително е пенсиониран през 1910 г.
Чехи се трудят
на паметника
на Левски
Проектът на монумента в София е дело на архитект Антонин Колар. Скулптурните елементи са на Франтишек Новак. Барелефът е поръчан на Йозеф Страховски, но той не се справя. Ликът на Апостола е изваян от австриеца Рудолф фон Вейр. Главен каменоделец е италианецът Абрамо Перукели. Паметникът е открит на 22 октомври 1895 г.
Следващия октомври вече имаме Рисувално училище. Първи директор е големият майстор Ян Мърквичка, а десетилетие по-късно на приемен изпит се явява Димитър Чорбаджийски. Това е бъдещият Чудомир, който взема решението след възторжената оценка на баба Замба. Като вижда негов акварел с цветя, тя възкликва:
“Льох мари, същински, същински, само че не миришат. Нима този келеш можа да направи туй нещо?”
Бащата на Чудомир
обаче е разгневен
“Какви са тия сойтарлъци - вика той, - какво е това рисувателство? Не виждаш ли, че всички станаха социалисти и безбожници? Кой ще ти строи тебе занапред черкви, та да им пишеш иконите и хляб да припечелваш. Това занаят ли е? Празна работа. Небъдница.”
Вироглавият не иска да чуе. Изпитът е в запустял двор на ул. “Оборище” срещу Докторския паметник. Заедно с още 20-30 кандидати се поти над съдбовната рисунка. Като приключват, белобрадият Ян Мърквичка на развален български произнася присъдата:
“Господа, работите ви не струват. Всички са слаби, но комисията реши по липса на други кандидати да ви приеме в първия курс. Ще видим колко ще достигнат до последния.”
Йозеф Шмаха
открива
Народния театър
на 3 януари 1907 г. Отвън студенти освиркват княз Фердинанд, който иска да обсеби тържеството. Вътре се разпорежда чешкият театрал Йозеф Шмаха. Под неговата режисура е осветена сградата на театъра, която днес носи името на Иван Вазов.
Като артистичен директор Шмаха поставя на сцената Шекспир, Шилер, Ибсен, Молиер, Горки. На български, защото в зората на балканската драма Шекспир се е играл повече на гръцки, и турски:
“Дездемона, хей гьонлюм Дездемона, Бана хер шей сьойле йопса сени богаръм бьойле, бьойле, динини сиктим!”, провиквал се вдъхновено Отело. “Вай, Отело керата! Не пис бу миллет кабахат бенде йоктур, хей йолдаш!", отвръщала Дездемона.
Ресторантьорът
Йохан Панах
Той държи кафе-сладкарница, ресторант и хотел на “Дондуков” и “Търговска”. Комплексът е най-елитният в столицата. Клиенти са само ония с пълна кесия. Георги Каназирски-Верин разказва:
“В задния салон на “Панах” беше ресторантът, в който се сервираше западноевропейска кухня при западноевропейска обстановка и прислуга. Ястията се поднасяха в металически посребрени блюда, от които клиентът можеше да си отсипе. Менюто се състоеше от гулаш (обезателно), печени птици или телешко, бифтеци, турнедо, риби. Листата за вина беше богато разнообразна.”
Братя Прошек са
най-предприемчивите
Толкова са свързани с България, че си сменят имената. Иржи става Георги, а на Теодор му викат Богдан.
Георги участва в освободителното движение, среща се с Левски. Инженер по професия, след Освобождението работи в Дирекцията на обществените сгради. Участва в строежа на Лъвов и Орлов мост. Заедно с Богдан открива първата печатница в София.
Трудно е да се изброят всички заслуги на двамата братя. През 1884 г. открита пивоварната “Братя Прошекови”. Тя налага европейското питие на българската трапеза. Голям любител на бирата е бил Алеко, който праща Бай Ганьо на гости у Иречека. Да опита супа, защото чорбата е турско ядене!