36-часов круиз с 12-етажния гигант от семейството на “Силия” ви хвърля в забавления и красиви гледки
Круиз с ферибот от Стокхолм до Хелзинки и назад е екстравагантен начин да видите две от най-красивите европейски столици.
Решите ли се, със сигурност ще попаднете на луксозен 12-етажен кораб, който побира 3000 пътници и около 1000 души екипаж и персонал. Малко плаващо градче с много удобства и кефове, събрани на едно място.
Със сигурност няма да може да разгледате всички забележителности в двете европейски столици, които туристическите агенции ви обещават да видите с гид по суша. Но пък ще имате едно неразграфено на нощувки, разходки, обяди и вечери пътуване, изпълнено с красиви гледки, чист въздух, забавления и пълна свобода.
Двупосочен самолетен билет до Стокхолм на някоя от нискотарифните компании може да ви излезе по-евтино, отколкото от София до морето. Въпрос на упорито следене на промоциите. Защото пък двудневно пътуване с автобус или автомобил до шведската столица си е чист мазохизъм.
Хубаво е да се огледате, когато слезете от самолета на “Скавста”. Влизате в летището с всичкия си нискобюджетен багаж по едни тесни стълбички и недоумявате пред
отсъствието
на всякаква
грандомания,
така присъща за размерите на терминал 2 в София. Докато не излезете навън, където алея води до необятния паркинг на летището. Подхожда повече на Франкфурт, според мен. Тук очевидно са прагматични към пространството и не го разхищават.
Минус е, че нискотарифните полети до шведската столица обикновено са вечер и ако нямате резервация в хотел или хостел, ще трябва да се бръкнете със солидна сума за хотела на самото летище. Или да поспите по пейките, което не съм наясно дали е допустимо и възможно.
Автобусите до града са на половин час и возят 80 минути до автогарата в центъра. Стигнете ли дотам, сте на крачка от стария град. Фериботите от семейството на “Силия” тръгват следобяд и са на три спирки с метрото. Има време за хубава разходка из старата част на Стокхолм.
Наричат я Гамла стан. Тесни улички с уютни малки кафенета, от които ухае на домашни сладки и кафе, ви водят до средновековни църкви и старини.
Ако нямате карта на града, усмихнати младежи на входа на стария град услужливо ви я пъхат в ръцете напълно безплатно. Със сигурност няма да запомните всичко, което сте видели. Но ви уверявам, че всичко, написано за Стокхолм по туристическите проспекти, е вярно. Построен е върху 14 острова, между които се пътува с кокетни малки корабчета и според мен с право го наричат Малката Венеция.
Красив и поддържан
град,
в който няма да видите нито една захвърлена угарка или хартийка по улиците. И където дори в ламаринените будки, които предлагат на туристите кафе, чай и дребни сладкиши, плащате с карта. Практика, която тепърва набира скорост у нас.
Насладите ли се на прелестите на шведската столица, можете да се върнете към метрото - билетът струва 4,60 евро. “Найс, а?”, както горчиво би възкликнал нашият турист, който обръща всичко в левове, попадне ли зад граница. Не го правете! Световноизвестно е, че тук и заплатите, и данъците са доста по-високи от българските. Така че такава цена на билета очевидно им отива. Но за турист метрото е най-евтиният вариант за придвижване. Същата е цената и за корабчетата. Таксито е в пъти по-скъпо.
Стигаме до терминала, където по дълъг поне километър ръкав влизаме във ферибота. Боже, какъв гигант! Но се движи толкова леко и безшумно.
Двудневният круиз Стокхолм-Хелзинки-Стокхолм може да ви
струва между 100
и 400 евро на човек
Има около 900 каюти, достатъчно широки, че да не ви хване клаустрофобия, и все пак премерени точно да побират две легла, бюро, баня, гардероб, телевизор. Има и луксозни апартаменти с още екстри.
Модерният ферибот си има главна улица, над която стърчат прозорците на каютите. По протежението на около 150 метра са разположени бутици, кафенета, барове, ресторанти, пицарии, суши барове и каквото още си помислите. Има безмитен магазин за козметика, алкохол и цигари. На разположение на пътниците са конферентни зали, детски кът, спацентър, джакузи, басейн, сауна. По етажите нагоре и надолу се движите с луксозни асансьори.
На последния, 12-ия етаж може да се порадвате на късното лятно северно слънце -
не гори, а гали Повечето пътници шляпат боси по палубата, като у дома. Пълно е с деца. Сладка рижава Пипи с изрисувани лунички и Тюлен ги забавляват. В скромна лавка се продава бира и вино. Борбата е за столове, но безгласна.
През прозрачения купол на покрива може да наблюдавате движението по ларгото на ферибота - оживено е като в мравуняк.
Полъхва морски ветрец, но не носи характерната миризма на море. Балтийско е бледо кафяво-зеленикаво, звучи по-скоро като река или голямо езеро, отколкото като море. Така е, защото в него се вливат водите на сладководни реки. Не го видях разгневено и разлюляно. Дава ти усещане за сигурност и спокойствие.
В късното лято слънцето залязва към 23 ч, а утрото настъпва към 3 и половина.
Денят е дълъг,
нощта е светла
Преди да излезем в открити вди, гледките са от близките брегове - виждам малки вилички сред борови гори, за които чувам, че били на много богати хора. Но като сравнявам палатите около София, ски курортите и язовирите в страната, не намирам прилики. А се твърди, че били на заможни шведи. Фасади, които с нищо не издават притежание на богат човек. Нашенският мутробарок крещи!
В бара има богата програма. Танцови и певчески трупи забавляват туристите и техните деца с великолепни постановки. Единствените българи на борда сме аз, джазмените Коко (контрабас), Живко (пиано) и певицата Преслава Кръстева, както и шестимата музиканти от “Индига бенд” - Иван (синтезатор), Милен (вокал), Явор ( ударни), Васко (китара), Мариан ( китара) и Люба ( вокал). Те по работа, аз на круиз.
Джаз триото дава настроение на ларгото. Свирят всеки следобед от четири.
“Индига бенд” пък
е най-известният
оркестър,
работещ на фериботите - тук са от 10 години. Имат си фенове, които се качват на борда единствено заради тях. Имат и много последователи във фейсбук. Сцената е тяхна от 21, 30 до 2,30 ч всеки божи ден, почти без почивка два месеца и половина, както споделят. После се връщат у дома и почиват месец и половина. И пак се връщат.
Слизам да ги чуя и ме шашкат с репертоара си - евъргрийни, латино, всички най-нови хитове, пеят на английски, испански, руски, даже и на фински. Шест части по 40 минути, всяка от които съдържа 10-12 песни. Смятайте! 60-70 песни всеки ден. Раздават се докрай, дансингът е пълен. Към 2,30 приключват, но дискотеката на 12-ия етаж продължава до ранни зори. Най-заклетите купонджии се местят там.
Пристигаме в Хелзинки в 10 сутринта. Слънчево като никога. Отсреща виенско колело, кубетата на катедралата Успенски - най-голямата от този род в Скандинавия, Лютеранската катедрала (350 хиляди посетители всяка година). Велоалея опасва пристанището и потокът от ферибота дисциплинирано страни от нея. Снимам плаж върху дървена конструкция на самото пристанище - има скари за слънчеви бани и басейни в морето.
Навсякъде, където слънцето пече - насядали около маси хора с тъмни очила и сламени шапки. Типично за скандинавска страна, където слънчевите дни не са като в България. И много лека музика от всяко заведение.
Има дух, но
без писък!
Не се осмелявам да попътувам из целия град с градския транспорт. Страх ме е да не изпусна ферибота, който отплава за Стокхолм в 16,45 ч. Час преди това трябва да съм на борда.
Из въздуха се носи мирис на яко италианско еспресо. Бързо се насочвам към източника и пия най-скъпото, но и най-силното кафе в живота си, което ми разбърква сърцето. Навсякъде предлагат само шварц. Ето това е единственото нещо, което ми липсваше в Швеция.
На връщане към Стокхолм палубата е населена с пушачи и любители фотографи. Красив слънчев залез, който продължава безкрайно. Никъде на ферибота не видях нагъл нарушител на правилото да не се пали цигара във вътрешните пространства.
Специален коридор, който се отваря с електронна карта, води към каютите на екипажа и персонала. Те си имат собствен стол и място за почивка. Озовавам се там с любезното съдействие на музикантите от “Индига бенд”, но преди това съм строго предупредена, че с всяко влизане вътре
задължително трябва
да си мия ръцете, независимо дали ще хапвам, пийвам или просто ще си говоря с някого. На мивката видях богат набор от препарати за дезинфекция.
Впрочем насред безмитния магазин видях малка мивка и продавачките там стриктно си миеха ръцете на всеки половин час. Задължени да го правят са и всички посетители на заведенията на борда. Така управата на ферибота взема мерки да не плъзнат вируси, опасността от които е голяма при толкова много хора от различни държави и националности на борда.
Персоналът може да хапва в стола, когато си пожелае 24 часа в денонощието. След като приключи схраненето, всеки е длъжен да постави приборите в съд с вода, и да изчисти остатъците от чинията си в специален контейнер. Включително и капитаните. Тук те нямат запазена маса, нито някой им сервира - камериерки, чистачки, представители на “ентертейнмънта”, навигатори, корабни работници -
всички тук са равни
и дисциплинирано си събират посудата.
Не мина без малък инцидент - както се случва на разсеяни журналистки като мен, забравих малка чанта с документи и дебитна карта в бара на ферибота. Час по-късно се усетих и се върнах да я търся. Две от посетителките на бара ми съобщиха, че са я предали на “Информация”. Просто никакъв шанс да загубиш нещо!
На сутринта слизаме в Стокхолм. Самолетът ми излита вечерта. Удобно, защото благодарение на стар приятел и колега, който добре познава града, попадам на няколко прекрасни места. Срещата ни е пред националната опера и късметът ни работи - точно в същия час покрай нас мина в целия си блясък кралският оркестър. Великолепни!
След половинчасова разходка в един от големите паркове на шведската столица влизаме в голяма овощна градина, в която освен плодни дръвчета имаше и лехи с подправки. Оттам всеки посетител може да си набере свежи срещу заплащане. Оказа се, че ресторант Rosendals Wardshus е любимо място на стокхолмци, които обичат да са близо до природата. Ресторантът всъщност се състои от най-обикновени градински маси, чадъри и импровизиран бюфет. От него си купуваме кафе и сладкиши и сядаме на сянка под плодно дърво в градината.
До нас обядва младо семейство с три деца. Бащата е гушнал 10-месечно момиченце в памперс, което се е оплескало до ушите с кремове и сосове. Той обаче е невъзмутим и също похапва с омазани от момиченцето ръце и дрехи. Другите две дечица тъпчат с ръце донесеното в чинията от бюфета, кръстосали крака по турски. Майка им спокойно обядва до тях, без да ги гълчи. Наоколо е пълно с хора, но не е шумно. Как го постигат - не знам.
После се отправяме към музея на АББА. Оказа се мисия невъзможна да влезем - имаше огромна опашка. Билетът е 25 евро, но си струва - много атракции, едната от които запис във виртуално студио с холограмите на четиримата музиканти. За утеха се снимахме с мукавените им фигури пред музея.
Качваме се на корабче, за да спестим време за път. Отдалече виждаме студиото, в което е записвал
Бени Андершон
от АББА
Непретенциозна постройка, бивш склад, откъдето обаче са излезли много хитове.
Струва си човек да види и музея за съвременна фотография “Фотографиска”, който има интересна история. Собственикът му притежава най-голямата шипинг компания в Скандинавия. Богаташът купува бившата морска гара в Стокхолм и я реконструира, като запазва фасадата. Дълго време се чуди какво да направи от нея и след като се съветва с видни личности и експерти какво липсва на града, я превръща в музей на фотографията. Най-любопитното е, че нищо не разбира от изкуство, но наема точните хора, които да менажират музея и днес той прави обороти, каквито никой не е мечтал. Тук излагат свои творби световни майстори като Ани Лейбовиц, Хелмут Нютън, Дейвид Лашапел., но и съвсем млади шведски фотографи.
Стокхолм със сигурност си има още много прелести, част от които са описани по сайтовете. Не мога обаче да не напиша, че докато се разхождахме из града често-често попадахме на елегантни малки зеленикави будки с надпис WC. Снимах и тях като контрапункт на символичното им присъствие в българските градове.
Самолетът за София пращи по шевовете. С него от гурбет се връщат главно българи. Ако на отиване към Стокхолм, предвкусвайки завръщането си у дома повечето пътници (вероятно шведи и живеещи там българи и други чужденци) се разкарваха из тясното пространство боси или по чорапи, в самолета към София нито един нашенец не го направи. Вместо това оставихме гледка като след малък ураган Ирма.