Укрепената и обновена българска православна църква “Свети Стефан” в Истанбул ще издържи поне още 150 г.
Това казва главният архитект по реставрирането на историческия храм г-жа Фикрие Булунмаз, която е обещала пред църковното настоятелство да предадат готовата църква по случай патронния празник на свети Стефан на 27 декември.
Лъчите на юнското слънце просветват в лъскавата броня на камбанарията на българската православна църква “Свети Стефан”, която се извисява в квартала “Фенер” край брега на залива Златният рог в Истанбул.
Църквата отвън е стегната с огромно скеле, а вътре дървени стълби отвеждат до под купола. Поради цялостния
ремонт, който
продължава
шеста година,
отвън работят кранове, машини, монтажници, а вътре специалисти са заети с реставрацията.
Всекидневно работят 25-35 души. Подменени са общо 39 колони, изцяло е сменена носещата конструкция, извършена е реконструкция, обзавеждане. Замърсените и повредени части една по една се сваляли, почиствали се отвътре и отвън със специални химикали и отново се монтирали според оригиналите. А липсващите орнаменти се подновяват с точни копия.
Тези детайли разказва Фикрие Булунмаз. Тя е главен архитект на проекта по ремонта и реставрацията на уникалната българска църква “Свети Стефан”. Професионалист (завършила е истанбулския Технически университет), дребна на ръст, тя впечатлява както с авторитета сред десетките работници, повечето от които са мъже, така и с познанията за Желязната църква и възхищението, което изпитва.
Преди това е участвала в реставрацията на знакови религиозни храмове на Истанбул - “Света София”, една гръцка православна църква и известния музей на дервишите “Мевлихане”.
“Свети Стефан” има много по-различно значение за мен - казва Фикрие Булунмаз. - Реставрацията на този храм заема важно, бих казала, съдбовно място в професионалната ми кариера. Смятам храма за
най-красивата
църква
не само в Истанбул,
но и в света
Тя няма аналог, тъй като железните църкви в света са били само две, но днес е запазена само българската. Тази е трикуполна (трикорабна) и с кръстообразна форма, за чудо и приказ са орнаментите, с които е украсена отвън. Олтарът е обърнат към залива Златния рог, камбанарията е висока около 40 метра. Когато за пръв път стъпих на обекта в качеството на главен архитект, църквата беше почти пред рухване. И първото, което си помислих тогава, бе, че ако е устояла, то e благодарение на вярата, която съхранява този знаков за православните българи храм.”
Работният офис на Фикрие Булунмаз на обекта е изпълнен с фотоси на историческия храм в миналото и в по-ново време. Сред тях изпъква авторската ѝ картина на църквата “Свети Стефан” вече в реставриран вид според проекта. С тази картина участвала на международен симпозиум, посветен на обектите на българското културно наследство в Истанбул, на който е била отличена.
Ремонтът на “Свети Стефан” започва през 2011 г. и продължава 6 години, известно време бе преустановен, имаше и критики заради забавянето, че са намесени и други фактори. Каква е истината, попитах архитектката, която е била тук през всичките етапи.
“През 2011 г. започнахме работа с друг строителен предприемач - разказва тя. - Първоначалният проект включваше подмяна на външната облицовка, боядисване, ремонт на пукнатините. Но когато свалихме облицовката, видяхме, че всички колони са изгнили, носещата конструкция е пред рухване. Наложи се да спрем работата. През това време почина предприемачът. Насрочи се търг за нов предприемач, който бе спечелен от настоящата фирма “Ташяпъ” (няма нищо общо със строителната компания “Ташяпъ” на Емруллах Туранлъ, която застроява българския терен в Шишли, съвпадението е само в имената - б.а.). Изготви се нов проект и понеже църквата е историческа ценност, той трябваше да бъде одобрен от съответна институция, така че се наложи да спрем и да чакаме, но аз не се отказах и останах тук. Според новия проект се смениха носещите колони, добавиха се антиземетръсни греди, вътрешността се реконструира основно. Така, както е ремонтирана и обновена, смятам, че църквата “Свети Стефан” ще издържи още 150 години без никакъв ремонт.”
На обекта работи един от най-добрите майстори на Турция по заваряване - Халук Йозтютен, когото Фикрие нарича “моята дясна ръка”.
С изселническо
потекло от
Балканите,
майстор Халук е тук от началото. Той също е работил при реставрирането на религиозни обекти в Истанбул.
“Работата е отговорна, защото това е свято място, Божи дом, няма значение за коя религия се отнася. Мило ми е, защото ми напомня и за земите, откъдето са се преселили нашите”, казва той и добавя: “С г-жа Фикрие може би остаряхме на този обект, но сме щастливи, защото ще оставим нещо ценно на поколенията.”
“Изключително голяма помощ ми оказват от българското църковно настоятелство, главно председателят Васил Лиязе, без когото би ни било много трудно да успеем”, казва архитектката.
“Христо Копано e отговорен за работата по вътрешността на църквата, която добре познава, и много ми помага, често общувам с българите от общността, от които винаги научавам по нещо ново. Понякога идват и туристи от България, пускам ги на обекта, отговарям на въпросите им. Шефовете от инвеститорската фирма “Ташяпъ” се отнасят отговорно, със съзнанието, че това е уникален обект.
Случвало се е заради качеството да ползваме по-скъпи материали, въпреки че на пазара има евтини заместители. Отговорните представители на Истанбулската голяма община също се интересуват, не съм чула за някакво недоволство или да са ни поставяли условия”, обяснява архитектката. По нейна идея в ремонтираната църква ще има и допълнително ново помещение.
Приземният етаж
ще бъде превърнат
в изложбена зала
Преди там е бил склад, но е направена изолация, монтирали са тръби за отвеждане навън на дъждовните води и макар че таванът е едва 2,10 м, няма да се усеща поради големината на помещението и ще може да се ползва като изложбена зала или за други прояви.
Точно под купола е “царството” на жените с четката от екипа, който боядисва църквата, извършват всички операции, сверявайки ги с оригинала.
“Трябва да приключим напълно през ноември. Понякога сън не ме хваща, когато си мисля за нашата отговорност. Но когато се изкача горе на камбанарията, се чувствам щастлива, защото оттам се разкрива най-добре работата, която сме свършили. Вярвам, че българската общност, българският народ ще харесат обновената си църква. Говори се, че на тържественото ѝ освещаване ще присъстват официални гости от България и Турция. И това още повече ни задължава.”
Ремонтът и реставрирането на “Свети Стефан” се финансира от Истанбулската голяма община, общината Фатих и областната администрация на Истанбул и по техни данни възлиза на около 2,5 млн. евро.
Българската православна църква “Свети Стефан” е единственият храм в Истанбул, който е с позлатен купол. Лъчите на залязващото юнско слънце за малко спират, за да погалят вечния метал, и бавно се скриват във водите на Златния рог. Завършил е още един ден от реставрацията на храма, който е приближил до финала.
Българският храм в Истанбул, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, има забележителна история. На мястото му е имало къща, дарена от княз Стефан Богориди, която цариградските българи преустроили в дървена църква. Тя е осветена на 9 октомври 1849 г. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба епископ Иларион Макариополски произнася знаковите думи “…и всякое епископство православних!”, с които поема отговорността на български духовен глава. Тук за първи път бил прочетен и издаденият на 28 февруари 1870 г. султански ферман, с който българите се признават за отделен етнос с право на самостоятелна църква в Истанбул под името Българска екзархия. През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова - желязна. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението е на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Храмът се състои от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона. Докарана с кораб от Виена по Дунав през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 г.
Кампанията за възстановяване на Желязната църква в Истанбул започва преди повече от 10 години по инициатива на Граждански клуб в Пловдив и община Пловдив.