Американка с пътепис за Пловдив в "Ню Йорк Таймс"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5637073 Американка с пътепис за Пловдив в "Ню Йорк Таймс" Американка с пътепис за Пловдив в "Ню Йорк Таймс" www.24chasa.bg
Американка с пътепис за Пловдив в "Ню Йорк Таймс"

Как изглежда Пловдив през очите на един чужденец? Изпускаме ли всички ние, които ежедневно или поне по-често крачим из улиците на града, голяма част от неговото очарование? По-скоро да. Карън Лей е американски репортер. Тя е видяла градът под тепетата така, както много от нас не могат. Впечатленията й са събрани в статия в американския всекидневник "Ню Йорк Таймс", цитиран от trafficnews.bg.
Споделете нейното пътуване и вижте Пловдив по един различен начин:

"В топъл ден в Пловдив (носил името Филипополис по римско време, или Градът на Седемте хълма за тези, които крачат по тях днес) си взех кратка почивка в парк, където част от древна колона служи като пейка, на която да похапнеш мазна, вкусна баница – един от местните специалитети.

Заедно с мен на пътешествие беше и приятелката ми Миа Агова, дъщеря на българския политик Асен Агов, известен с участието си в демократичното движение, помогнало за освобождението на страната от комунизма. Миа дойде от София, надявайки се да намери мястото, на което нейният прадядо е бил разстрелян през 1925 година от представители на властта, считащи го за фашист.

Нейното семейство не е единственото в България, чиято история е свързана с Пловдив.

Пловдив е е един от най-старите, постоянно населени градове в Европа. Лежи на бреговете на река Марица. Тук са живели хора дори през неолита, след това е бил тракийско селище, а по-късно – в римско време – културен и икономически център, притежаващ блестящ театър, разположен на един от хълмовете. Освободен от османско владичество през 1878 г., Пловдив става столица на автономната Източна Румелия, преди да се прелее в днешна България. Днес Пловдив е град с население от повече от 400 000 души, много от които работят в туризма и областта на изкуствата.

Жителите на града се гордеят с неговата история, което е добре: те едва ли биха могли да я пренебрегнат, дори да опитат. Когато след вечеря тръгнеш нанякъде за питие, както направихме с Миа, минаваш покрай останките на римски акведукт и амфитеатър. Ако търсите частица от древното величие на Римската империя някъде на изток от ордите туристи, задушаващи Италия, ще постъпите добре, ако дойдете тук.

Почти всички туристически атракции са разположени в тихите задни улички във и около Стария град - окичен с дървета лабиринт от павирани улици, магазини за антики, руини от римско време, ресторанти и музеи, който на много места е затворен за коли. Възможно е да прекарате два или три дни в обикаляне, както направихме и ние.

„За два и половина часа тук, можеш да си направиш разходка от праисторическите времена до настоящето”, разказа Антоанета Пердикацева, уредник на Къща Недкович. В слънчевия следобед тя седеше в двора на къщата, под лозите, отрупани със зряло грозде.

Къщата е построена през 1863 година и е частично реставрирана през 1969 г. Принадлежала е на известен местен търговец – Никола Недкович, който при построяването й смесил класически елементи от българската архитектура – като богато украсените резбовани тавани с различна шарка във всяка стая, заедно с традиционен европейски дизайн. Това е една от многото красиви къщи в Пловдив, които някога са принадлежали на знатни фамилии, а по-късно са били превърнати в музеи. Всичко е на показ – като се започне от копринените нощници на членовете на семейството, мине се през приборите за хранене и се стигне до фреските от пътешествията на богатия собственик на дома.

Надолу по улицата се намира Къща Хиндлиян. Това е един от най-пищните мини-музеи, като в него могат да се видят най-луксозните бани от тази ера.

„Можеш да правиш разкопки навсякъде в този град и музеят няма да има достатъчно място, за да побере всички открития”, разказва Пердикацева.

Ние със сигурност не бяхме най-знатните посетители, с които е работила. Пловдив е популярна дестинация за членовете на кралски фамилии, посещаващи България. Госпожа Пердикацева разказва, че е била гид на принц Чарлс, кралиците на Испания и Дания и генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, когото е придружила на вечеря и в един от ресторантите в Стария град.

След 10-минутна разходка, вече се катерехме по стръмните стъпала на Античния театър, едно от най-добре запазените доказателства за величието на древния Рим. Определено е, че той е от 98 г. пр. Хр., а в момента е най-големия магнит за туристи в града.

Театърът, с редици от лъскави, бели пейки, подредени U-образно, е открит по случайност, след свличане на земна маса през ’70-те години на миналия век. Разположен е на хълм, гледащ към целия циментов простор на съвременния Пловдив, на чийто фон се вижда планината Родопи.

Пийвайки бутилки с айрян (солена напитка от вода и кисело мляко, популярна в България и съседна Турция), Миа и аз, фанатици на тема „история”, минахме по стъпките на древните актьори и зрители. Насладихме се на същите възможности, които и те са имали – като повечето исторически зони в Пловдив, охраната е разпръсната и можеш да скачаш, тичаш и пипаш почти всичко. Дървената сцена е била реконструирана, а докато излизахме от намиращата се зад нея съблекалня, с извисяващите се отгоре ни колони, успяхме да погледнем от птичи поглед към модерния град и далечните планини, стоейки настрана от руските туристи, които се изживяваха като супермодели около статуите.

Ако Античният театър е бил културния връх на стария Пловдив, то изкуството е това, което движи града днес. В него има повече от 40 галерии, като повечето от тях показват творчеството на класически и съвременни български творци – група, която рядко получава внимание на международната сцена.

Център на арт-сцената е Градската художествена галерия в центъра на Стария град, разположена в красива няколкоетажна сграда, обградена от градини.

„Това е място, което развъжда творци, това е място, където художници идват да живеят и работят”, казва директорът Красимир Линков, докато седим в офиса му, заобиколени от дълги шкафове, отрупани с най-вероятно всяка книга за българско изкуство, която е публикувана някога.

„Това е кръстопът между Севера, Юга, Изтока и Запада. През историята толкова много хора са идвали тук по различни причини. Етническите групи тук са много толерантни една към друга и това винаги е било добро място, на което културата да се развива.”

Беше едва 11 ч. , а среброкосия г-н Линков постъпи като всеки добър пловдивски домакин и ни наля чаши с шампанско, останало от откриване на изложба и сега оставено върху книги за изкуство на масата.

Градската галерия, разказа ни той, има разклонения из Стария град и се старае да промотира малко познати български творби. Всеки септември галерията е домакин на продължаващия цял месец Фестивал на изкуствата, в който участие взимат най-добрите творци в България. Пловдивската арт-общност (както и тази в държавата) остава капсулирана, опитвайки се през последното десетилетие да открие собствената си идентичност след годините, прекарани зад Желязната завеса.

„През 1989 г., когато палачинката се обърна, творците попаднаха в ситуация, в която си казаха „Какво правим сега? Какво ще правим, когато няма срещу какво да се бунтуваме?”, разказва ни г-н Линков, визирайки годината, в която е паднал комунизма.

„Държавата купуваше и финансираше изкуството”, казва той. „И изведнъж имаше свободен пазар и творците трябваше сами да излязат на него и да се борят.”

След като излязохме от галерията се насочихме към Главната улица, построена върху руините на римска улица. Част от тези руини е красиво реставрирана и лесно достъпна. Намират се до Джумая Джамия, една от най-красивите джамии, които съм виждал извън Близкия Изток, обградена от палми и построена през 14 век.

Вместо на обяд да пийнем бира, решихме да комбинираме шест различни вида сладолед, както и да хапнем още баница. Изядохме я в тревата до фонтана, където, както ми се стори, цял Пловдив се бе събрал, за да избяга от жегата.

Разбира се, в българската кухня има много повече от сладолед и тежки закуски. Българската кухня е в голяма степен средиземнорска, като включва гигантски, препълнени сърми; бяло сирене; салати от краставици, домати, лук, чушки и магданоз, обилно залети с оцет; както и таратор – супа от българско кисело мляко, нарязана краставица, олио и чесън. Поръчахме всичко от горепосоченото.

На следващия ден, денят, в който трябваше да си тръгнем, най-накрая открихме мястото, на което е бил убит прародителя на Миа. Намираше се на улица близо до гарата, като случилото се бе отбелязано с надпис, покрит с пръст. Г-н Линков, почитател на бащата на Мия, помоли местен историк да ни помогне да открием надписа. По-късно същата седмица той се обади, попита дали сме намерили надписа и ни увери, че ще го възстанови."

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Новина в снимка

Георги Любенов на гости на Лили Иванова за първото ѝ интервю от 3 години

Георги Любенов на гости на Лили Иванова за първото ѝ интервю от 3 години

Децата на Джулия Робъртс станаха вече на 17 години
Снимка: Инстаграм

Джулия Робъртс: 17-те най-сладки години в живота ми (Снимки)

Стоянка Мутафова позира за първата си реклама - тази на в. “Клуб 100”

СНИМКА: 
НИКОЛАЙ
 ЛИТОВ

Стоянка Мутафова в реклама? Само заради “Клуб 100”! Вече имаме 400 броя!

Британският принц Чарлз СНИМКА: Ройтерс

Принц Чарлз заспа по време на церемония

Сашо Кадиев със сезонен грип, Катето Евро му дала желе от дюли с мед за имунитет

Сашо Кадиев със сезонен грип, Катето Евро му дала желе от дюли с мед за имунитет

Актрисата на рождения си ден миналия месец

Канадската актриса Шийла Ша показва дъждовна София, докато снима “Непобедимите”

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber