Саксофонистът на Анди Гарсия върви всеки ден по 4 км пеш, за да свири

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10491759 Саксофонистът на Анди Гарсия върви всеки ден по 4 км пеш, за да свири Саксофонистът на Анди Гарсия върви всеки ден по 4 км пеш, за да свири www.24chasa.bg
Данго свири на Анди Гарсия в градинката пред Народния театър СНИМКА: СТОПКАДЪР ОТ ИНСТАГРАМ ПРОФИЛА НА АКТЬОРА

Преди това Владимир Илиев, наричан Данго,

пътува с кола от Кочериново, паркира далеч

на безплатен паркинг и ходи до Народния театър

От почти година уличният музикант Владимир Илиев, който се прочу с изпълнението на мелодията от “Кръстникът” за холивудската звезда Анди Гарсия, всеки ден върви по 2 км пеш на отиване и връщане, за да стигне до “работното си място”. Той идва с един от синовете си, който свири на цигулка. Двамата паркират на безплатен паркинг до мол “София” и оттам пеш до Народния театър. Преди това карат час и половина от кюстендилското градче Кочериново до София, за да си изкарват прехраната. 

Всяко нещо се случва точно когато трябва. Тази поговорка със сигурност важи за Владимир с прякор Дангото. Три минути е времето, в което може да му се случат правилните неща, после вече би било късно. Точно три минути и половина е една мелодия, която ще доведе до запомняща се среща. 

Уличните музиканти срещат стотици хора на ден. Минувачите по улицата понякога ги подминават или ги забелязват, усмихват им се или им дават някоя паричка в знак, че са харесали музиката им.

Случайна среща обаче променя живота на саксофониста Владимир, който свири в Градската градина в София. Той успява да сбъдне мечтата на мнозина по света, а именно да се прегърне и да се снима с холивудски актьор, а и не само - да успее да го впечатли.

Един работен ден Владимир Илиев свири със саксофона си, когато до него се доближават двама мъже. Те го слушат внимателно и го снимат с телефон. По това време Владимир свири саундтрака на филма “Кръстникът” (Parla piu piano). Добре познатата музика е на световно известния композитор Джовани Рота Риналди, нищо че Владимир не е чувал за него. Единият мъж оставя 50 лв. в кутията на земята. Дотук нищо чак толкова необичайно и странно. Но след минута саксофонистът разбира, че пред него стоят чужденец и неговият преводач. Непознатите мъже искат още веднъж да изсвири тази мелодия, в замяна на което чужденецът оставя още 50 лева. Видимо той е впечатлен от свиренето и таланта на българския музикант, запалва дебела пура пред него и се наслаждава на музиката. А накрая изважда портфейла си и оставя още 10 евро в кутията на саксофона.

“Ти знаеш ли на кого свириш сега?”,

пита преводачът. Уличният музикант няма представа кой е щедрият мъж, оставил му 100 лева и 10 евро. Преводачът тогава му казва, че пред него стои самият Анди Гарсия, който участва в “Кръстникът” - филма, чийто саундтрак звучи от саксофона. Тогава Владимир

се хваща за главата от изненада 

Той е гледал един-два пъти този филм, но не отгатва веднага кой е холивудският актьор. После го заглежда и успява да го познае по очите. Освен парите, които дават, двамата мъже не са скромни и за комплименти. “Точно свири, много правилно”, казва преводачът, а Анди Гарсия пита дали е учил нещо. Тогава Владимир си признава, че е напълно самоук и не познава дори нотите. Холивудският актьор е изумен как един музикант свири толкова добре, а дори не знае нотите. За Владимир това е дарба, която е получил от Господ. Само докато слуша как свирят другите му колеги, които за него са “нотисти и свирят с точност”, той запомня и след няколко минути може да възпроизведе същата музика. Преводачът му казва, че свири мелодията едно към едно, както е във филма, и въобще няма разминаване.

Срещата с Анди Гарсия стана известна заради самия актьор. Той качи 7-минутно видео в личния си профил в инстаграм и написа: “Докато се разхождах в центъра на София, България, позната мелодия ме привлече и завъртях камерата. Гледайте докрай за изненадата”. Благодарение на клипчето в социалните мрежи се вижда цялата им среща, изуменият Данго и усмивката на Анди Гарсия, докато го слуша.

“Влязох му в сърцето на Анди Гарсия, защото в същия момент, в който минаваше, аз свирех неговата музика”, казва музикантът. Ако той не е свирил тази мелодия в точно този момент, актьорът може би изобщо не би се спрял и не би му обърнал внимание. Само две минути по-късно Дангото щеше да засвири друга мелодия и Анди Гарсия не би се спрял до него.

Музикантът още преживява как актьорът сяда до него на бордюра, независимо че е известен. Преводачът го пита дали свири на едно и също място всеки ден и дали може да си даде телефонния номер, защото

Анди Гарсия ще остане на хотел в следващите няколко

дни и може да поиска да се срещнат пак 

Тук обаче Дангото не може да даде номера си, защото не го знае наизуст, а и не знае как да провери какъв е. За жалост, не може и да звънне, защото в картата му няма минути. Така и не се срещат пак.

Владимир израства в семейство на музиканти, но никога не е учил музика и не познава нотите. Всичко, което свири, го чува от други улични музиканти и успява да го запомни веднага. “Сега ако ми сложиш пред мен ноти, нищо няма да разбера, но ако ти свириш, аз след тебе веднага почвам. Много силен слух имам, веднага го запомням.

Ти ако го свириш, аз след 10 минути

свиря като тебе същото”, казва Владимир.

Той умее да свири на саксофон и кларинет, като е започнал от 15-годишен. Сега е на 54 години и целият му живот минава в свирене.

Роден е в кюстендилското градче Кочериново. Прякорът му Дангото е измислен от неговия кум. Като бил малък, Владимир бил много пълен и заради многото си килограми едва ходел. Затова кумът му го нарича Данго - от името на бореца Дан Колов. Започнал да свири по сватби и кръщенета, а после решава да замине за Испания, за да спечели повече пари.

Мечтата му тогава е да построи къщичка за жена си и 4-те им деца. Той емигрира през 2002 г. в Мадрид, където живее на квартира, и прекарва 10 години по улиците, за да свири. Там животът му харесва. Получава по 200-300 евро на ден. Хората му се радват и много рядко среща неодобрение. Минувачите по улицата за него са много добродушни и “с меки сърца”. Всеки му оставя по някое евро и му се радва.

Връща се в България заради семейството си. През тези десет години идва в родното си градче за по 20 дни и после пак заминава. 

Той знае да свири в началото само хора̀ и ромска музика. Но бързо научава, че всички харесват известните мелодии и дават повече пари за тях. Тогава слуша и запомня как свирят испанските му колеги. Натрупва бързо над 300-400 испански песни в аранжимента си и горе-долу научава езика. После започва да свири английска и френска музика.

“Свиря известните мелодии, които съм научил, за да събера по-бързо някой лев и

да не мръзна по студа

По-хубаво е да пусна 10 известни парчета, защото хората ги харесват, дават ми пари и така не мръзна 4 часа”, казва Владимир. От Испания научава и музиката от “Кръсникът”, без да подозира, че тя ще му донесе късмет.

После обаче решава да замине за Гърция. Там го вика негов приятел, който живее в град Аридеа.

Владимир в началото се чуди какво ще работи там, защото умее само да свири. Казва, че няма “нито един работен ден държавна работа”, и сам знае, че няма да вземе пенсия. “Кой те кара на работа, ела тука, ще свириш”, казва приятелят му. “В града има почивна станция и идват само възрастни хора. Спират по 15 автобуса и щом хората слязат, веднага ще дойдат и ще ти дават пари”, убеждава го той. И наистина така става. Владимир живее пет години в Гърция и е много доволен. Хората го харесват, получава по 70-80 евро на ден.

В началото на пандемията миналата година

обаче от Гърция го връщат отново в България

Няма право повече да свири навън по улиците.

Животът на човека, носещ настроение из улиците на града, не е музика и веселба. Щом се прибира в родния си град, той няма работа и няма къде да свири. Хората в Кочериново не биха му оставили и една стотинка и според него биха го изгонили от улицата. “Това е последният ми шанс”, си казва Владимир и решава да свири в столицата. Преди това никога не е ходил там. “Ако не стане и в София, ще гладуваме и това е. Тук, в провинцията, ние сме бедни, а в София хората работят и имат пари. Ако свиря тука в това градче, кой ще ми даде парички, а в София хората не са така”, казва саксофонистът.

Владимир сяда на бордюра пред Народния театър, а синът му отива на “Витошка”. Двамата не свирят заедно, защото музиката им е различна. Синът свири класическа музика на цигулка и не харесва мелодиите на баща си. Той също е самоук, но е ходил за кратко на уроци при друг музикант. Щом стане 7,30 вечерта, значи работният им ден е приключил и двамата се чакат на “Витошка”, за да тръгнат обратно към дома - два километра пеш и час и половина шофиране.

В София Владимир среща добри, усмихнати хора, които се радват на музиката му. Ако някой ритне кутията му или го наругае без причина, саксофонистът не отвръща по никакъв начин. Казва за себе си, че е добра душа, не е конфликтен и не се кара с никого.

Човекът, който успя да впечатли Анди Гарсия, не може да трогне властите и затова често го гонят от местата, на които свири. Той няма разрешително от Столичната община и не може да свири по улиците. Затова и Владимир ходи след 4 часа следобед, за да не го видят полицаите. Когато го изгонят от едната улица, той се крие в другата. После пак се връща и непрекъснато играе на котка и мишка, за да може да спечели малко пари.

Досега има два акта. Когато отива в общината в Кочериново, му казват, че и двата акта са за 50 лв. Когато събере пари, той ще ги плати, но засега не може.

Владимир ще продължава да свири в София. Ако пандемията свърши и всичко се нормализира, той отново би се върнал в Испания, но този път със сина си. Там знае, че за един сезон би спечелил около 4000-5000 евро. Ако обаче не може да пътува, казва, че ще остане в София.

Най-случайното нещо в неговия живот е срещата с холивудския актьор. Надява се, че след нея хората ще го разпознават повече и биха му оставяли повече пари. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Възход и падение

Григор Вачков, който иска нечовешки роли, не обича Митко Бомбата

Григор Вачков, който иска нечовешки роли, не обича Митко Бомбата

Цветана Манева с наградата “Аскеер” за цялостен принос в развитието на театралното изкуство

Цветана Манева се сбогува с театъра от сцената на аскеерите

Състудентите се събират за празника

Марта Вачкова и Владо Пенев с класа си от НАТФИЗ за 40 г. от завършването

Георги Господинов

Георги Господинов: Шведският нобелов комитет отговаря на предложенията през есента

КЕЙТ МОС

Кейт Мос отрече Деп да я бутал по стълбите, докато били заедно

Снимка: РУО в София-град

Международен успех на езиков конкурс постигна шестокласник от София

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave