Директорът Христо Цанков – Дерижан сади две тополи пред Народния театър, наречени на синовете му

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10491015 Директорът Христо Цанков – Дерижан сади две тополи пред Народния театър, наречени на синовете му Директорът Христо Цанков – Дерижан сади две тополи пред Народния театър, наречени на синовете му www.24chasa.bg
Христо Цанков - Дериджан

Единият от тях е големият български режисьор Вили Цанков. Другият е Стефан, историк в БАН

Цанко Христов Герасимов е златар от Габрово, но и трите му деца избират пътя на културата и изкуството. Стефанка става детска писателка, Иванка - скулптор.

Синът Христо Цанков е многостранен талант. Роден е на 6 април 1888 г. в Габрово. Гимназиалното си образование получава в Стара Загора, Пловдив и София. Учи философия и педагогика в Софийския университет.

С псевдонима си Дерижан се сдобива в Пловдив, където “дирижира” вестник “Ученически труд”. Оттук тръгва любовта му към журналистиката, макар че през годините постоянно ще я “дели” с белетристиката, поезията, драматургията, публицистиката, театъра, преводачеството...

В следващите години е редактор на хумористичния вестник “Порой”, на сп. “Театър и опера”, главен редактор на сп. “Семейство” и в. “Земя”. Сътрудничи на списанията “Българска сбирка”, “Просвета”, “Нова балканска трибуна”, “Знание”, “Литературен живот” и вестниците “Литературен глас” и “Нива”.

Пише стихове, разкази, повести, романи, критика, редактира антологии и сборници. Автор е на 14 книги: първата е през 1907 г. - “Смях и любов”. Най-известните са романът “Аз бягам от една жена”, “Малки разкази”, “Път през планината”, “Мои познайници” и др. Смята се за ученик и последовател на Иван Вазов и Кирил Христов.

Превежда от няколко езика, включително и от японски.

Негово дело е сборникът с японска лирика “Пеперуди”

И днес той може да бъде намерен при заклети антиквари.

През 1920 г. Христо Цанков става артистичен секретар, след това и директор на Народния театър. В трупата му по това време са колоси като Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Васил Кирков, Сава Попов и др.

На сцената за първи път се играят българските пиеси “Вражалец” и “Големанов” от Ст. Л. Костов, “Зидари” от Петко Ю. Тодоров, “Албена” и “Боряна” от Йордан Йовков, “Снаха” от Антон Страшимиров и др.

На 10 февруари 1923 г. в театъра избухва пожар, който почти изпепелява сградата, построена само преди 15 години. Следствието установява, че пламъците тръгват от умишлено късо съединение.

Според една от версиите целта на пожара е да бъде ликвидиран Александър Стамболийски, лидер на БЗНС и министър-председател на България. Той обаче е изведен бързо от сградата и спасен. Христо Цанков е симпатизант и съмишленик на БЗНС.

Установява се, че късото съединение е дело на един от осветителите в театъра - руснак белогвардеец. Но той не е открит и арестуван от полицията.

Стамболийски забранява да се шуми около пожара и неговото присъствие в театъра. Не желае хората да знаят, че искат да го убият. Това обаче се случва само след около пет месеца по-късно - на 13 юни той е заловен и на 14 юни - убит по най-жесток начин от четници на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Христо Цанков и режисьорът Иван

Попов са дадени на съд

Съдебният процес обаче се превръща в политически. Новият премиер проф. Александър Цанков иска да уязви земеделците, че са прости и малокултурни хора, щом като си палят театъра. В крайна сметка Христо Цанков е оправдан, но и уволнен като директор.

През 1932-1934 г. той е назначен за началник на отделение в Министерството на търговията, промишлеността и труда на България. След това се отдава на журналистиката и писателството.

Жени се за Руска Дерменджиева, чийто род е от Велес, Македония. Имат двама синове - Стефан и Венелин.

Стават кумове на поета Кирил Христов при втория му брак. Той пише за това събитие в книгата си “Затрупана София”. Христо Цанков - Дерижан умира на 23 май 1950 г. в София.

Синът му Стефан Христов Цанков е роден през 1916 г. в София. Завършва история в СУ и през 1943 г. е назначен за учител в Казанлък. Известно време работи в БАН и след това постъпва в Археологическия музей, където се труди до пенсионирането си. Съпругата му Милка също е учител по история и тя тръгва от Казанлък и след това дълги години преподава в Първа гимназия в София. Сега е на 103 години.

Двамата имат син и дъщеря. Лидия е зъболекар и не се е омъжвала. Христо е кръстен на дядо си Христо Цанков, но не тръгва по неговия път, а полага основите на техническото разклонение на рода - завършва машинно инженерство във ВМЕИ. Работи в проектантски организации, бил е преподавател в Мароко и след това 8 години е в Канада. През 1997 г. се връща в България. Сега е пенсионер.

Съпругата му Ася завършва физика и математика и е била преподавател в колеж в Монреал. Тя също е пенсионерка, но е избрала да остане в Канада. Синът им Стефан е завършил биохимия и живее в Монреал. Още е ерген.

По-малкият син на Дерижан е Венелин Цанков, избрал да го наричат Вили. Той е роден на 7 юни 1924 г. в София. Когато се появявя на бял свят, баща му засажда пред Народния театър две тополи - една за Венелин и една за Стефан. Красивите дървета още са живи и върховете им вече надхвърлят покрива на театъра.

Вили Цанков е истински интелектуалец

- режисьор, философ, естет, писател... Голямата му любов е театърът, макар че първоначално завършва Военновъздушно училище, а след това и стопански и социални науки в Софийския университет.

Учи театрална режисура в класа на Боян Дановски, получава дипломата си през 1952 г. Изпратен е в СССР, където специализира режисура в Московския художествен театър (МХАТ).

Работи в театрите на Шумен и Варна, след което попада в Бургаския театър. И може би тук започва истинската му кариера, защото се събира с млади колеги интелектуалци, които дръзко искат да разкрепостят българския театър. Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов образуват знаменитата четворка режисьори, които експериментират непрекъснато и се обявяват срещу “текстуалния и емоционално приповдигнат български театър”. Властта реагира бързо и четиримата са попиляни из цялата страна.

Вили Цанков работи в Младежкия театър, Театъра на Българската армия, театър “София”, както и в Габрово и Ямбол. Седем пъти е уволняван поради идеологически причини. Тогава той прави театрални постановки в хола на апартамента си.

Родословното дърво
Родословното дърво

В творческата му биография са записани над 130 театрални постановки, 15 филма, два телевизионни сериала, две опери, оперети, много телевизионни постановки и др. Награждаван е на български и международни фестивали - “Лъвът на Сан Марко” във Венеция, “Златната ракла”, “Аскеер” и “Икар” на Съюза на артистите в България и др.

През 1963 г. Вили Цанков се жени за красивата манекенка Мария, която следва история в СУ. Те са най-атрактивната двойка в София. Ражда им се син Росен, който до седмата година е отгледан от баба си по бащина линия.

По-късно Мария се влюбва в хубавеца млад актьор Стефан Ламбов Данаилов - Ламбо. Вили Цанков приема с достойнство любовта и женитбата им. Тримата остават добри приятели и са заедно на големите празници. Режисьорът дори снима Ламбо във филма си “Сватбите на Йоан Асен”, дава му ролята на Бургундеца.

Стефан Данаилов се грижи бащински за Росен, но Мария никога не поставя въпроса той да го осинови.

“Зная, че неговият

баща е Вили Цанков,

и се гордея с това”,

казва тя в едно интервю.

В последните години от живота си режисьорът се изявява предимно като писател. Издава романите “Вавилонски кули”, “Еднооките”, “Сбърканият”, “Повест за крадлата и девственицата” и др. Умира на 21 октомври 2007 г. в София.

Синът му Росен Цанков е роден през 1962 г. Когато кандидатства операторско майсторство във ВИТИЗ, го одумват като “връзкар”, който ще бъде приет “от раз”. Но Росен е скъсан на изпитите. После в кинофакултета има пет нулеви години и чак след това става студент.

Когато е на 31 години, Росен се разболява от полиневрит - много рядка и много коварна болест. Три месеца лежи в интензивното между живота и смъртта. За около седмица от 84 килограма става 47. Майка му Мария и Ламбо, когото Росен нарича Бос, правят и невъзможното, но осигуряват необходимите за лечението лекарства от Швейцария.

Най-интересният съвет, който младежът получава от Стефан Данаилов, е: “Никога не сядай на една маса,

ако не можеш

да платиш цялата

сметка!”

През 1991 г. Росен Цанков заедно с Димитър Митовски и Димитър Гочев създават филмовата компания “Камера”. Тя е продуцент на сериалите “Стъклен дом”, “Под прикритие”, “Фамилията”, “Революция Z”, които бяха приети много добре от зрителите.

От брака си с юристката Румяна Кабакчиева Росен Цанков има син и дъщеря близнаци - Вктор и Александра. Покрай баща си Виктор започва да поработва при снимането на “Под прикртие”. Росен забелязва, че наследникът му най-често се върти около камерите. После завършва операторско майсторство в НАТФИЗ.

Александра решава да стане ветеринарен лекар. Издържа до трети курс и след това завършва монтаж в НАТФИЗ. Явно и тук приказката за крушата и дървото е напълно вярна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Възход и падение

Григор Вачков, който иска нечовешки роли, не обича Митко Бомбата

Григор Вачков, който иска нечовешки роли, не обича Митко Бомбата

Цветана Манева с наградата “Аскеер” за цялостен принос в развитието на театралното изкуство

Цветана Манева се сбогува с театъра от сцената на аскеерите

Състудентите се събират за празника

Марта Вачкова и Владо Пенев с класа си от НАТФИЗ за 40 г. от завършването

Георги Господинов

Георги Господинов: Шведският нобелов комитет отговаря на предложенията през есента

КЕЙТ МОС

Кейт Мос отрече Деп да я бутал по стълбите, докато били заедно

Снимка: РУО в София-град

Международен успех на езиков конкурс постигна шестокласник от София

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave