Мария Стефанова след 60 г. в Народния театър: Няма сила да ме спре

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10267062 Мария Стефанова след 60 г. в Народния театър: Няма сила да ме спре Мария Стефанова след 60 г. в Народния театър: Няма сила да ме спре www.24chasa.bg
Мария Стефанова получава "Аскеер" за най-добра актриса за ролята си в "Три високи жени" на сцената на Народния театър. СНИМКА: Личен архив

"60 години в Народния театър? Може и да са малко повечко. Нямах и 18, когато стъпих там. Заведе ме мама и ми каза: “Сега е време да влезеш!” Ей, сякаш пъпа ми хвърли там. Ръката ми буквално залепна за дръжката”, разказва голямата актриса Мария Стефанова, наричана Кралица на сцената.

В момента е тъжна. На 7 октомври беше премиерата на пиесата “Народът на Вазов”, но дъщеря ѝ я “изкомандвала” дистанционно от Женева да спазва строга карантина и да не излиза от дома си. “Примирявам се, на “командно дишане съм”, пошегува се Стефанова. Но се е уговорила директора на трупата Мариус Донкин, че на 15 октомври ще успее да се “измъкне” и да отиде да гледа постановката. “Театърът ни има нужда от успех!”, убедена е тя. И напук на опеката на щерката се кълне: “Щом има път към сцената, няма сила, която да ме спре!”

“Никога няма да

позволя да се свали

представление

с мое участие

Жива, полумъртва, ставам и играя! Играй, играй, играй. Драго ми е и на мен, и на сърцето. Даже не ми липсва бастунчето. Не ме е страх да си призная, а то ми е опора.... Ние, актьорите, ставаме вярващи само когато ни предстои да излезем на сценета. Тогава имаме ритуали, тогава отправяме поглед към небето и молим за успех, за закрила от висша сила.

Разбира се, че ме е страх от ковид. Играе ми се. Работи ми се. Както казваше майка ми - сърцето си остава младо! Ако не е огледалото, възрастта не личи.

Около мен има прекрасни млади атьори. Гледам ги и им се радвам. Знам, че годините ми ги респектират. Младите хора мислят различно, но тези, в Народния театър, спазват “хигиената на театъра”, откровена е Стефанова.

Не крие, че са ѝ предлаги участие в реклами. “Не мога, може и парите да са много, но това не е извинение”, казва примата, която е заставала пред рекламна агенция, но си е тръгвала бързо-бързо обратно.

Признава, че ръката на директора на Народния театър Мариус Донкия я връща на имперската сцена. Той ѝ се обажда навръх рождения ѝ ден (9 октомври - б.а.) и предлага да участва в пиесата на Едуард Олби “Три високи жени”. “Мариус за мен не е само директор, той ми е колега, играли сме заедно. Дори във фантазиите си не съм си представяла, че пак ще съм на сцената”, разказва Стефанова.

Изключително е доволна от младия режисьор Стефан Спасов (той поставя и “Облог, и “Страх от опитомяване” в НТ), с когото работят по пиесата на Олби - нарича го специално момче, изискан и много точен, имал усет за дозировката, за крайните решения и така и двамата не разочаровали Мариус Донкин да я покани отново на сцената. Преди всичко той е артист!

Звезда. Подлудяваше момичетата, макар да има повод да му имам зъб. В пиесата “Садал и Орфей” на Иван Радоев сценографът беше предвидил много врати. Мариус така затръшна една в лицето ми и ме прасна по челото. Но аз не забравих текста и продължих да играя. А един колега ми казва: “Марийче, ти си сега едно еднорогче”. Вече беше почнала да ми излиза цицина”, спомня си тя преживяване от първите стъпки на сцената в Пловдив.

И добавя, че Мариус и като директор се справя добре, макар административният опит да е по-специфичен от актьорския. Вратата му е отворена за всеки, който има творчески или личен проблем, дори... и с Морфов. Не крие, че е стискала палци Донкин да се справи като директор на трупа, в която “звезда говори на звездата”, но той не я е разочаровал.

С тъга си спомня

за съпруга си -

големия

художник Христо

Стефанов,

но не крие, че няма сили да му огранизира изложба - неговите работи са големомащабни. “Беше светла личност. Щеше да му е драго, но как да правим изложба за десетина души по време на пандемия?, пита се тя. Откакто той си е отишъл, нито една негова картина не е излязла от дома ѝ.

“Мечтая да опазим всичко и да го дарим на Пловдив за музей “Христо Стефанов”. У дома всичко, всичко стои, дори масата, на която нарисува последните си картини. Младите хора в Пловдив са много свестни. Абе Пловдив е голяма работа! Когато отида в “Капана”, където кипи културен живот, забравям, че куцукам”, а аз дори не съм пловдивчанка”, разказва плановете си в памет на съпруга си Мария Стефанова.

Гледаме снимки от младите ѝ години? Прекрасна! Особена една от участието ѝ в телевизионен театър! “Е, операторите ме обичаха”, скромно казва тя.

Има проекти и за нови участия. Но като повечето актриси се бои да не ги урочаса. Но споменава имената на Юрий Дачев и Стефан Спасов. Дано да се реализират!

Сега има мода певци и актьори, които има-няма да са 5-6 години на сцена, да пишат автобиографии, да издават книги със свои мисли, впечатления и начин да успееш в живота. Ако Мария Стефанова на своите достолепни 81 години се реши на това, то няма да бъде книга, а сценарий за бъдещ прекрасен филм. Защото животът не е бил милостив към нея, но и много щедър.

Да влезеш в Народния театър, когато си “една жена на 33”, да му се отдадеш без остатък 22 години, но да бъдеш прогонен от него, да изстрадаш болките и смъртта на любимия мъж, сама да изтърпиш няколко болезнени ставни операции, да се върнеш триумфално в Народния, пак да покориш публиката и да спечелиш престижни награди - за това се иска не само талант, но и много воля и силен характер.

- Мария Стефанова става актриса, преди да завърши ВИТИЗ, въпреки че е приета в института от комисия, ръководена от Георги Стаматов.

- В ресторант “България” се среща с групата на пловдивските художници, сред които е и Христо Стефанов. Стефанова, казва тя, Стефанов, отвръща той и се обръща с победоносен поглед към компанията: “Предопределено е...”

- В Пловдивския театър Мария започва с Ния от “Преспанските камбани”... и не слиза от сцената му 10 години. Най-хубавите в живота ѝ. Нарича ги “моите втори университети”. Освен с Христо Христов работи с режисьорите Пантелей Пантелеев, Крикор Азарян, Любен Гройс и др. Получава роли, за които мечтае всяка актриса.

- На една официална вечеря Джагаров казва на директора на Народния ген. Александър Гетман по адрес на Стефанова: “А бе, Гетмане, докога ще се правите, че не забелязвате тази 24-каратова актриса?”

- След 10 ноември 1989 г. започва голямата “пенсионна реформа” в Народния театър, тогава ръководен от проф. Васил Стефанов. Постепенно ангажиментите се стопяват. Когато Стефанова наближава 55, директорът услужливо ѝ напомня да си подаде документите за пенсия. Тя е 168 лева. “Аз никога не съм напускала театъра, той ме напусна”, казва с тъга Стефанова.

- Следват славно-тъжните 7-8 години в театър “Барбуков”, през които Мария, Славка Славова, Таня Масалитинова, Гец и другите обикалят с микробус страната и играят, без да се щадят, в ледени салони, на мизерни читалищни сцени, в студ и пек.

- Когато при нея идва младият режисьор Стефан Спасов, започват да репетират ролята от “Три високи жени”. Накрая той казва: “Тръгваме, г-жо Стефанова!” “Влязох на най-сигурното си място - театъра. Животът ми винаги е бил театърът, театърът и театърът. Любовно и пределно съм обвързана с него. От нищо не се страхувам в света му. Когато стъпя на сцената, имам чувството, че стъпвам на най-сигурното място на света...”

- И така след 25 години пауза животът ѝ на сцената на Народния театър - нейния храм, започва отначало...

Не е ли сюжет за голям роман или филм? За "Оскар"!

С какво отстъпва на Мерил Стрийп? Дори не питаме. Знаем, че не!

Браво, Мария. Да сте жива и здрава!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Възход и падение

Маестро Найден Тодоров

Маестро Найден Тодоров дирижира Соня Йончева в Москва и Карин Бонели в София

Целият състав на Intelligent Music Project

Представят българската песен за Евровизия в неделя

"Най-важният инструмент на обущаря са тегляшките клещи и аз никога не се разделям с тях", казваше Пейко Михов.

Отиде си моделиерът, диктувал соцмодата на обувките в България

Финалистите в „Гласът на България“ със специална авторска коледна песен

Финалистите в „Гласът на България“ със специална авторска коледна песен

Честит рожден ден на Румина Димитрова!

Честит рожден ден на Румина Димитрова!

Алекс Сърчаджиева, преди да се качи 
на сцената.

















СНИМКИ:
 ИНСТАГРАМ НА
 АКТРИСАТА

Момиче написа стих за Алекс Сърчаджиева: Лесно тя не се предава и живота ден след ден побеждава

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber