ЕК иска да се плаща за СО2 от транспорт и отопление в сградите

На 14 юли се очаква Брюксел да предложи най-голямата реформа на търговията с вредни емисии. Това става след приемането на закона за климата, по който единствено България се въздържа

Европейската комисия планира мащабна реформа на въглеродния пазар в ЕС, за да постигне заложената в Европейския зелен пакт цел вредните емисии да бъдат намалени с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Част от тези намерения са свързани с определянето на цена за замърсяването от корабоплаването, автомобилния транспорт и отоплителните системи в сградите, показва проектодокумент, на който се основава Ройтерс.

На 14 юли се очаква ЕК да предложи най-голямото преустройство на своята система за търговия с емисии (ETS) от стартирането на политиката през 2005 г. ETS принуждава електроцентрали, предприятия в химическата и металургическата индустрия, както и авиокомпании, изпълняващи европейски полети, да купуват разрешителни за въглерода, създавайки финансов стимул да мърсят по-малко. От 2026 г.

ще бъде

създадена

отделна система

за търговия с емисии, обект на която ще са специално автомобилният транспорт и отоплението в сградите, гласи новото предложение.

Реформите са част от пакет от дузина законодателни текстове, които Брюксел ще предложи под името “Адаптиране към 55”. Повечето политики на ЕС отговарят на стара климатична цел за намаляване на емисиите с 40% и затова се нуждаят от актуализиране.

Промените станаха наложителни, след като миналата седмица Съветът на ЕС одобри окончателно закона за климата, смятан за основния законодателен акт, на който се основава Зеленият преход. Чрез него се превръща в задължение целта, определена в Европейския зелен пакт – икономиката и обществото на Европа да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г. Това означава, че трябва да се постигнат нулеви нетни емисии в ЕС като цяло, основно чрез инвестиране в екологосъобразни технологии и опазване на околната среда. След 2050 г. ЕС ще се стреми към отрицателни емисии.

Голямата изненада на 28 юни бе, че от 27-те държави членки България единствена не подкрепи закона за климата, а гласува с “въздържал се”. Дори и Полша, която имаше редица възражения заради големия си дял от въглищни централи за производство на електроенергия, застана зад документа.

Новината за начина, по който е гласувала България, бе съобщена от агенция Ройтерс, която цитира и лаконичен коментар от правителствен говорител: “Окончателният вариант не отразява в достатъчна степен националната ни позиция” (как от Министерството на околната среда и водите обясниха българските аргументи пред “24 часа” - виж в карето).

Според експерти

ходът на

България на

практика не

променя нищо,

понеже като държава членка ние трябва да се съобразяваме с разпоредбите на закона. Той включва  мерки за проследяване на напредъка и съответното адаптиране на действията на държавите членки  чрез съществуващите системи, например процеса на управление на националните планове в областта на енергетиката и климата, редовните доклади на Европейската агенция за околната среда и най-новите научни данни относно изменението на климата. Напредъкът ще се оценява на всеки пет години в съответствие с глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

Преговарящите от Европарламента и държавите-членки на ЕС, постигнаха споразумение по закона за климата през април, след като през декември миналата година лидерите на всички държави от ЕС се присъединиха към новата цел за намаляване с 55% на емисиите до 2030 г. На 24 юни т.г. Европейският парламент одобри закона с 442 гласа “за”, 203 гласа “против” и 51 гласа “въздържал се”.  

“Горда съм, че най-накрая имаме закон за климата. Потвърдихме цел за нетно намаляване на емисиите с най-малко 55%, по-близо до 57% до 2030 г., съгласно нашето споразумение с комисията. Бих предпочела да бяхме отишли още по-далеч, но

това е добро

споразумение,

което ще доведе

до голяма

промяна

- заяви след гласуването докладчикът по темата Юте Гутеланд от Швеция. - Сега ЕС трябва да намали емисиите през следващото десетилетие повече, отколкото през предходните три десетилетия, взети заедно.”

“Това е закон на законите, защото ще ни дисциплинира през следващите години”, посочи и Франс Тимерманс, зам.-шефът на ЕК, отговарящ за Зеления пакт.

И в Европарламента не мина без изненади и дори се стигна до парадокса, че срещу закона застанаха Зелените. Техният довод бе, че той не е достатъчно амбициозен. “Да гласуваме “против”, е мъчително. Но не можем да подкрепяме полумерки, които поставят на риск благополучието на идните поколения”, заяви “зеленият” евродепутат Майкъл Блос. ЕНП пък обвини екозащитниците в “идеологическа слепота”.

Тези противоречия обаче са нищо в сравнение с бурята, която може да се развилнее заради предложението в търговията с емисии да се включат автомобилният транспорт и отоплителните системи на сградите. “Много домове все още се отопляват с остарели системи, които използват замърсяващи изкопаеми горива като въглища и нефт”, пише комисията, обосновавайки разширяването на схемата за търговията с вредни емисии.

Според проектопредложението “поне 50%” от приходите, генерирани от ETS за транспорт и сгради, ще трябва да бъдат преразпределени към домакинствата с ниски доходи. Ще бъде създаден “социален фонд за климатични действия”, чиято цел е да предпази най-уязвимите членове на обществото, чиито сметки ще се повишат заради новите изисквания. Страните от ЕС обаче са свободни да решават как да използват парите без гаранции, че бедните домакинства ще получат подкрепа както за своите нужди за отопление, така и за транспорт.

Паскал Канфен, френски евродепутат и шеф на комисията по околна среда на Европейския парламент, предупреди, че този ход е “политическо самоубийство”. “Не правете грешката да разширите пазара на въглерод към горивата за отопление и транспорт. Преживяхме го във Франция със социалните бунтове на жълтите жилетки през 2018 г.”, каза Канфен. Според него тази спорна мярка ще доведе до едва 3% намаление на вредните емисии.

Комисията е отказала да коментира пред Ройтерс предложението, защото то все пак може да се промени, преди да бъде публикувано. Държавите членки и Европейският парламент трябва да преговарят за окончателните реформи - процес, който може да отнеме около 2 г.

Исканията на България не са приети

Нито едно от исканията на България не беше прието при преговорите за Европейския закон за климата. Това е и причината страната ни да е единствената, гласувала “въздържал се” на 28 юни.

От Министерството на околната среда и водите обясниха пред “24 часа” позицията на държавата. - шест български искания не са намерили отражение в закона. Първо, Европа отказва да признае ролята на природния газ като преходно гориво до 2030 г. В Закона за климата действително такъв текст не е записан. Най-вероятно обаче за силно зависимите от въглищата държави ще се направи изключение и газът ще бъде допустим в следващите 10 години.

Второ, Европейският парламент не признава плавното отлагане “на субсидиите за въглища”. Това вероятно означава, че въглищните централи ще трябва да се затворят. Не е зачетено и настояването ни за технологична неутралност при трансформацията.

В хода на преговорите са отказани и исканията за:

4 необходимост от улесняваща рамка, тоест инструментите, включително финансирането, за постигане на поставените високи цели, при запазване на конкурентоспособността на европейската икономика и гарантиране на справедлив и социално балансиран преход;

4 стриктното спазване на заключенията и водещата роля на Европейския съвет.

От екоминистерството допълват още, че във финалния текст на закона са включени и разпоредби, по които България е имала забележки.

Една от тях е ограничаването на ролята на поглътителите, най-големият от които са горите. Според нашата позиция това на практика ще “накаже” държавите, които са запазили в значителна степен горите си и ще подкопае усилията за тяхното опазване, възстановяване и устойчиво развитие. Това е било направено, без да има изготвена оценка на въздействието и без произнасяне на Европейския съвет.

Също така поставянето на цели относно реализирането на отрицателни емисии след 2050 г. на този етап без оценка на въздействието не отчита неясното развитие в толкова дългосрочен план и липсата на решение по въпроса от Европейския съвет, както и на технологии в достатъчна степен на готовност за постигането на такава цел.

България не е съгласна и със създаването на допълнителен консултативен орган на ниво ЕС поради липсата на яснота относно добавената стойност на подобен орган и отчитайки рисковете от дублиране на дейността, ролята и финансирането със съществуващите европейски и международни органи (Междуправителствения панел по изменение на климата – IPCC, който е научният орган на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата), особено предвид ограничения му състав от 15 експерти;

Позицията на страната ни е и против въвеждане на въглероден бюджет, тъй като на практика се получава двойно регулиране в икономиката и енергетиката чрез Европейската схема за търговия с емисии и въглеродния бюджет, което ще постави индустрията в ЕС в неконкурентоспособна позиция в световен мащаб. Има съображения за отрицателен ефект върху международните преговори, отчитайки липсата на консенсус по този въпрос и концепцията за “справедлив дял” от световните емисии, допълват от екоминистерството.

Автор на статията


Споделете статията

Четете още