Малкият нальот означава планирана смърт
Взрив на самолета във въздуха? Отскок от морето, удар в чуждо тяло, ракета "земя-въздух", експлозив
При трагедията с Гагарин се мълчи, за да няма още една трагедия
О. з. подполк. Николай Калев, военен пилот първи клас.
Има 20 години служба в бойната авиация, преминал от старши летец до командир на 15-и авиационен полк на Равнец и Балчик. Летял е на безмоторни самолети, на L-29, УТИ-МиГ-15 (самолетът, на който загина Юрий Гагарин), МиГ-17, МиГ-17Ф с форсаж, МиГ-17 ПФ и МиГ-21 ПФМ. Общият му нальот е над 1600 часа.
"Следя внимателно последните новини по случая с майор Валентин Терзиев, изявленията на висшите военни началници на телевизионните екрани, а така също и отзивите за трагедията по социалните мрежи. Трогна ме написаното от неговата дъщеря и съпругата му, болката и горестта, с които те споделят своите мисли и чувства. Чест им прави, че намират сили и кураж да се изправят, да погледнат реалността в очите, без да губят жизнена опора...
Прави впечатление, че в изявленията на началника на отбраната адмирал Евтимов, в това на командира на 3-та авиобаза бригаден генерал Николай Русев се чувства
болката
от загубата
на военния пилот. Нещо повече, в думите на авиационния командир прозвучава и споделена вина за летателната катастрофа.
Наред с това обаче с изявленията си като че ли искат да ни убедят, че всичко "там" е наред – първокласният военен пилот е "перфектен", организацията е на ниво, грешки вероятно няма, а може би има и т.н. От друга страна, рупорите гърмят колко калпава е руската авиационна техника и колко скоро би трябвало да се разделим с нея.
Задавам си обаче въпроса – доколко широката общественост следва да бъде запозната с всички детайли на летателната катастрофа? Къде е границата на позволеното, докъде се простира т.нар. "военна тайна", защото по презумпция въоръженията, организацията на армията, нивото на подготовка, степените на бойна готовност, осигуреността с боеприпаси, ГСМ и други материални активи са държавна,
военна тайна,
за разгласяването на която се носи строга персонална отговорност. Но нали живеем в демократично общество, данъкоплатците искат да знаят за какво и как се харчат техните пари. И с право!
От тази гледна точка истината за летателната катастрофа трудно си пробива път в общественото пространство. Така например за мен – човекът, изпълнявал същата въздушна стрелба по мишена Ц-П–100 с бойна ракета на МиГ-21, както денем, така и нощем – в изявленията на армейските и авиационни
командири
останаха без отговор следните въпроси: Какво предвижда по план учението на НАТО с българско и чуждестранно участие? Какво точно е летателното задание на майор Терзиев?
Досега стрелял ли е той по тази мишена, денем или нощем? Кога за последно е летял нощем, отделно нощем над море? Колко часа нальот нощем има за последните три месеца? Имал ли е прекъсвания по прехвати на
въздушни цели
нощем? Проверяван ли е по прибори в закрита кабина и по дублиращи прибори с извеждане на самолета от сложно положение? Изобщо има ли планирани такива летателни задачи? В деня на катастрофата как е изпълнено разузнаване на времето и как е оценена метеорологичната обстановка над сушата и над морето?
Каква е била фактическата метеорологична обстановка в зоната за стрелба и докладвана ли е тя от
спускача
на мишената
на ръководството на полетите? Съответствала ли е обстановката на моментната натренираност на пилота? Как е воден летецът от щурманите насочвачи по направление и по височина? Какъв е бил контролът от страна на ръководителя на стрелбата? Как той е изпълнил задълженията си по осигуряване безопасността на полетите? Имало ли е и други пилоти, стрелящи по въздушната мишена? Какво е било участието на зенитно-ракетните комплекси в учението и конкретно имали ли са те задание да отстрелват непоразена от летците мишена?
Има ли участие на ВВС от други страни в учението? В каква степен на готовност са били средствата (кораби и вертолети) за аварийно спасяване? Каква е била
минималната височина
на непрекъснатото радиолокационно поле в посока зоната за стрелба? До каква минимална майор Терзиев в района на Шабла? Какво е било здравословното и психично състояние на майор Терзиев преди фаталния му полет и неговата готовност да го изпълни? (По документи никой не може насила да застави летеца да се качи на самолета при влошено здраве и неувереност в благоприятния изход на полета.) Още много подобни
въпроси
могат да се зададат, отговорите на които обществото очаква. Особено от нас – ветераните на българските ВВС, които отдадохме младостта, а някои и живота си, на бойната авиация...