По повод 30-годишнината на "24 часа" започнахме видео рубриката "Оживление в "24 часа" в която добре известните ви имена заказват интересни истории, свързани с вестника.
Моята история с “24 часа” започна горе-долу около първия му брой.
Тогава имах един, как да кажа, кореспондент. Пишехме си, той живееше във Франция и събираше първи страници на ежедневници. Беше много бурно време за вестникопечатането и затова му изпращах непрекъснато.
Изпратих му даже първата страница на нулевия брой, макар че не беше за продан, но се намираше. А след това му изпратих и първия брой.
Освен това дипломната ми работа в специалност “Българска филология” в Софийския университет беше написана върху материал от “24 часа”. Тя беше за чуждиците в българския книжовен език.
Там изведох тезата, че “24 часа” е започнал депейоризация на турцизмите. Тоест те започнаха да се използват не за принизяване на езика, или да покажеш колко някой е прост, а защото думата е по-използвана.
Е, и по-кратка, който за заглавията има важно значение.
Спомням си, че когато завършвах и пишех дипломната си работа, се посъветвах с някои колеги дали да не отида в редакцията на “24 часа”, за да поговоря с някого. И ми казаха: “Абе те са едни надувки там, изобщо не се пробвай.”
Така се случи обаче, че след около три години видях една обява, че търсят спортни репортери, дойдох и вече 28 години съм тук.
Цялата история - виж във видеото: