Захарна тръстика, царевица, ориз и бамбук заместват пластмасата (Графика)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9698525 Захарна тръстика, царевица, ориз и бамбук заместват пластмасата (Графика) Захарна тръстика, царевица, ориз и бамбук заместват пластмасата (Графика) www.24chasa.bg

“Живей умно” е специален проект на “24 часа”, провокиран от новите реалности в живота ни.

Ще ви разкажем във вестника и на сайта 24chasa.bg как отговорният бизнес помага реално на хората да живеят по-умно, като пестят енергия, време, ресурси.

Иновациите, с които ще ви запознаем, са в различни области. Всички те обаче предлагат възможност за промяна и по-качествен живот в един по-зелен свят.

От 3 юли в ЕС изчезват част от приборите за еднократна употреба

Захарна тръстика, царевица, ориз и бамбук ще заместят пластмасата от лятото. Производители и потребители търсят екологични и рециклируеми алтернативи на пластмасовите продукти за еднократна употреба, които ще бъдат спрени от пазара от 3 юли.

Според европейска директива от тази дата се забранява продажбата на територията на ЕС на пластмасови сламки, клечки за уши, чинии и прибори за еднократно ползване (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), бъркалки за напитки, пластмасови пръчки за балони, кутии за храна и чаши за напитки, изработени от експандиран полистирен (стиропор - б.р.). Забраната важи и за продукти, изработени от оксоразградими пластмаси (смес от конвенционална пластмаса и добавка, която води не до разграждане, а до по-бързото им разпадане на микропластмаса - б.р.).

Алтернативни продукти отдавна се предлагат на пазара (какви са различните варианти - виж графиката).

Търсенето им нараства през последните години заради все по-осъзнатия стремеж на потребителите към по-екологичен начин на живот. Един от известните биомагазини у нас - “Зоя.БГ”, е на пазара вече 12 години и оттогава отчита нарастване на интереса, независимо от възрастта на потребителите. Все повече хора преценяват внимателно какво консумират и каква е тяхната следа от това, казват от магазина.

Основните два

заместителя при

повечето от

продуктите са

хартия и дърво

Все по-често кафето например се предлага в хартиени чашки. Противно на очакванията обаче голяма част от тях също не могат да се рециклират, поне в България, тъй като са покрити с тънък слой пластмаса. Затова по-добрият вариант са чаши и съдове за храна от захарна тръстика, оризови люспи или биоразградим растителен материал. От царевично нишесте се произвеждат прибори, както и биоразградими торбички. Опаковъчни материали могат да се правят и на картофена основа.

Един от вариантите да си пием кафето е ядлива чашка на пловдивската компания cupffee. Тя е направена от натурални пълнозърнести ядки и може да се изяде. Горещата напитка, сипана в чашката, трябва да се консумира до 40 минути, тъй като след това съдът започва да се разгражда.

А до 10 дни ще се е стопил напълно, без да навреди на околната среда. Авторите на идеята спечелиха редица признания, сред които европейски иновативен продукт на 2019 г., а фирмата беше и един от финалистите в конкурса за стартъпи “Големите малки” на “24 часа”.

Друг интересен български стартъп е Konopi. Основателката Калина Христова разработва опаковъчни продукти от лигноцелулозна биомаса от индустриален коноп, която е много добра алтернатива на хартията и пластмасата. Все още обаче идеята не е стигнала до серийно производство. Засега

масово

производство

на такъв тип

продукти в

България няма

Проверка на “24 часа” показа, че магазините предлагат вносни алтернативи.

Най-разпространените дървени бъркалки за напитки и прибори се внасят от Далечния изток и са доста евтини. Проблемът при тях е, че се правят от нискокачествени дървесни частици, споени със смола, а не е ясно дали това е напълно безопасно за потребителите и дали отговаря на изискванията за контакт с храни.

“Не знаем дали се извършва контрол върху качеството на тези продукти”, твърди Цветанка Тодорова, председател на браншовата асоциация “Полимери”.

Позицията на организацията е, че трябва да се използват продукти, за които е доказано, че са по-устойчиви от гледна точка на оценката на жизнения цикъл. А за толкова голямо производство със сигурност ще се изсекат много дървета.

Около тази теза се обединяват и привържениците на идеята за живот без пластмаса. Сред тях е Симона Стилянова, която редовно пише по темата и дава съвети в своя блог Zero Waste Sofia.

Там можем да открием например защо биопластмасите не са решение - защото само под 40% от тях са разградими. Най-разпространените са тези, направени от растителни захари, обозначени с надпис PLA. За разграждането обаче са нужни индустриален компостер и специални контейнери за разделно събиране, които у нас са рядкост. Попаднат ли такива пластмаси в океана, ще останат. А опазването на океаните е основната цел на евродирективата.

Друг проблем е, че за понятието “рециклируем” липсва общо европейско определение и няма норми за качеството. Най-добрият вариант са опаковки, които могат да се преработват и в домашен компостер.

Най-лесният начин да сме сигурни, че няма да замърсим околната среда, е да използваме продукти за многократна употреба. Все повече

заведения са

съгласни да ни

сложат обяда в

кутия, която сме

си донесли

от вкъщи,

има и такива, които работят на депозитна система. Полезен навик е да си носим платнена торбичка, когато ходим до магазина, да използваме стъклени бутилки за вода. Продават се и такива сламки.

Ситуацията с коронавируса обаче направи потребителите по-предпазливи, когато се налага да използват продукти за многократна употреба. А в някои европейски страни се е увеличила употребата на изделия за еднократна употреба заради доставките на храна в болници, училища, старчески домове, допълва Цветанка Тодорова.

Друг проблем за бранша е, че от 3 юли на всички пуснати на пазара чаши за еднократна употреба трябва да бъде поставена маркировка, която информира за подходящите варианти за рециклиране и наличието на пластмаси. Текстът трябва да е на езика на съответната страна, което ще затрудни много производителите, казва още Цветанка Тодорова.

Според директивата до 2026 г. всяка страна трябва да приложи мерки за устойчиво намаляване на потреблението на пластмасовите чаши и съдовете за храна. Това трябва да се случи чрез въвеждане на разширена отговорност на производителя. Тя включва поемане на разходите за повишаване на осведомеността, за поставяне на контейнери за събирането и обработването на отпадъците.

Според министерството на околната среда се обмисля

прилагането на

такси, за да се

мотивират

търговците и

потребителите

сами да се

откажат

от използването на продуктите. Планират се и мерки, свързани с прилагането на доброволни споразумения с бизнеса, както и различни образователни и информационни кампании. Браншът е предложил на екоминистерството таксите от производителите да се събират в специален фонд, който да финансира кампании и проекти за управление на отпадъците от пластмасови продукти за еднократна употреба.

Насърчителни мерки за използване на алтернативни на пластмасовите изделия обаче не се предвиждат от държавата, целта е да се спре използването на продукти за еднократна употреба като цяло. Санкциите за нарушения на директивата все още не са определени. Но по реда на Закона за управление на отпадъците глобите за еднократни пластмасови продукти ще са аналогични с тези за останалите видове боклуци.

Цената на клечките за уши се утрои, чашките от хартия са 5 пъти по-скъпи

3 пъти ще поскъпнат клечките за уши, след като от пазара изчезнат тези от пластмаса. В момента като заместители се продават такива от бамбук, които струват по 3 ст. на брой, докато пластмасовите са по 1 стотинка.

Има и уреди за почистване на уши за многократна употреба, чиято цена варира между 8 и 30 лв. според броя на приставките. Чашките за кафе от хартия пък са около 5 пъти по-скъпи от пластмасовите, които струват 6 ст. Средно срещу 9 лв. можем да се сдобием с една бамбукова чаша за кафе, която да носим със себе си. Картонените чинии се продават за 40-45 стотинки, а компостируемите - за 20-25 ст. Ядливата чаша cupffee пък е 50 ст.

Цената на една метална сламка е 3-5 лв. Толкова струват и бамбуковите, но стъклените са по-евтини - под 2 лв. Бамбуков комплект от прибори за хранене е около 20 лв., дървен - около 5, докато пластмасовите са по няколко стотинки.

Пластмасовите чашки и чинии, които няма да се спрат от пазара, ще поскъпнат и заради изискванията за разширена отговорност. Ако тя е под формата на допълнителна такса върху изделията, това ще повиши крайната цена за потребителя. Тогава ще има и по-малко поръчки, свито производство, загуба на работни места и фалити, обяснява Цветанка Тодорова. Затова от “Полимери” настояват да бъде създаден компенсаторен механизъм за безвъзмездно финансиране на предприятията и фирмите, за преструктуриране на бизнеса им, закупуване на нова техника, ноу-хау, оборудване, матрици и т.н.

Интересно допълнение в директивата е, че разширена отговорност на производителя в съответствие с принципа “замърсителят плаща” трябва да се въведе и за риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса. Тъй като повечето от тях в момента не се връщат на брега, ще трябва да се въведат допълнителни финансови стимули за рибарите, за да се събират тези отпадъци.

Все още не са готови насоките от ЕС за транспонирането на директивата. Те трябва да предоставят ясна информация точно кои и какви елементи ще попаднат в обхвата. Производителите са започнали да правят прибори, сламки и бъркалки с биоразградими полимери, които са с естествен произход и се разлагат. Всички правиха проби с различни материали, за да докарат свойствата на продукта, но това е много трудно да се постигне с естествен материал. Впоследствие Европейската комисия уточни, че биополимерите попадат в директивата, но след като фирмите са вкарали много средства, тъй като биополимерите са 3-4 пъти по-скъпи. Все още положението е висящо, което създава несигурност на пазара и при цените, тъй като доставчиците се въздържат от покупки, а производителите не знаят какво да произвеждат, обяснява Тодорова.

Засега пластмасовите бутилки не се забраняват, но с времето трябва да се произвеждат от рециклирана пластмаса. По-конкретно от 2025 г. пластмасовите PET бутилки за напитки трябва да съдържат най-малко 25% рециклирана пластмаса, а от 2030 г. - най малко 30%, изчислени като средна стойност за всички бутилки на територията на съответната държава.

До 2025 г. държавата трябва да осигури и разделното събиране с цел рециклиране на 77% от теглото на PET бутилките на година, а до 2029 г. - до 90%. Друго изискване в европейската директива е от юли 2024 г. държавите да гарантират, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, които имат пластмасови капачки, могат да бъдат пуснати на пазара само ако са прикрепени към съдовете.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Гинка Върбакова

ВАС отмени решението, с което КЗК спря "Инерком" за ЧЕЗ

Българската народна банка СНИМКА: Архив

В края на март размерът на теглените и спестени пари се увеличава

Кирил Петков

Три дами са зам.-министри на икономиката (Обновена)

СНИМКА: Радио Китай

„Икономист“: Западните държави няма да успеят да ограничат развитието на Китай

СНИМКА: Радио Китай

Питър Уолкър: Американските медии не искат да кажат истината за Китай

Снимка: БАБХ

Унищожават 1 559 кг негодни за консумация храни при проверките за Великден

Покажи още

Последно от

Видеосъдържание

Съветите на специалиста

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber