НА ЖИВО: Пленарно заседание на депутатите от 49-ото НС

Видео Подкаст image/svg+xml

Пандемията натисна до край педала на дигиталното образование

Обновената програма “Еразъм” ще подкрепя всички учебни заведения с планове за дигитална трансформация

Скоро ще стартира инструмент за самооценка на учителите

Очаква се развиване на Европейска рамка за дигитално съдържание в образованието

Чрез кризата, породена от пандемията, видяхме най-големия скок в дигитализацията на образованието и в използването на дигитални технологии, какъвто изобщо е наблюдаван в последните десетилетия. Дигиталните технологии осигуриха един от малкото начини за продължаване на ежедневни нужди и практики, включително образованието във времена на социално дистанциране.

Това заяви Георги Димитров, който е ръководител на Отдела за дигитално образование към Европейската комисия, по време на дискусията, организирана от “24 часа” на тема “Образование в условията на пандемия и дигитализация”.

В рамките на онлайн събитието, проведено в края на март, чухме експертните мнения на: Диян Стаматов, директор на 119-о СУ в София; Валентина Денчева, директорка на частното средно училище с изучаване на немски език “Веда”; д-р Наталия Любенова, училищен психолог; гл. ас. д-р Любомир Стефанов, преподавател в Нов български университет; Димитър Фердинандов, студент в Англия, и Ален Паунов, създател на дигиталната платформа TeachMe. Всеки от тях сподели опита и предизвикателствата, които пандемията е наложила в неговото поле на работа (какво казаха - четете в каретата долу). Онлайн събитието е част от проекта “Тренд Европа”, който “24 часа” изпълнява в партньорство с Европейския парламент.

Част от отговора на Еврокомисията относно всички предизвикателства, които образованието среща в условията на пандемия, е създаването на Отдел за дигитално образование с ръководител Георги Димитров. Ключово в работата на отдела е създаването на План за действие в областта на дигиталното образование 2021-2027, който беше приет миналия септември.

“Когато говорим за образование в европейския контекст, тогава говорим за принципа на субсидиарност. Той е изключително важен, тъй като означава, че

страните членки сами са

отговорни за дефинирането

и изпълнението на

образователните си програми

Задачата на Евросъюза е по-скоро да подкрепя обмена на добри практики, както и да дава предложения. Разбира се, той финансира ред проекти, като например “Еразъм”, уточни Георги Димитров пред участниците в онлайн дискусията.

Експертът от ЕК подчерта, че случващото се в момента е дистанционно и онлайн обучение в режим на спешност. Това не е потенциалът на дигиталното образование такъв, какъвто той би бил в следващите години, ако сме добре подготвени. Опитът от последната година показва, че образователните системи имат много пропуски и нужда от помощ от най-различен характер в зависимост от това в коя страна се намират.

Според изследване на ЕК от 2020 г.

около 60% от учителите

за пръв път са имали

опит с онлайн образование

Учащите, учителите и дори родителите в същото време имат нужда от много по-сериозни дигитални умения, сочат данните от проучването.

“Чрез COVID станахме свидетели на съществуващи неравенства, които са изключително дълбоки, от социално и икономическо естество. Пандемията ни показа, че всъщност проблемите с достъпа до интернет, до подходящо оборудване и до различни устройства са много по-големи, отколкото си мислехме преди. Това се наблюдава дори в страни, които се водят индустриални лидери, като Германия, дори това да е учудващо от българска гледна точка”, заяви Георги Димитров.

Шефът на отдела за дигитално образование към ЕК подчерта, че тази ситуация изисква много по-амбициозен и много по-всеобхватен подход и усилия, включително и на европейско равнище, за справяне с непосредствените последици от пандемията.

Настоящият План за действие за дигитално образование до 2027 г. очертава европейската стратегия в областта, като се съсредоточава върху две основни цели - ефективното използване на технологии в образованието и постоянното развитие на дигитални и цифрови умения на гражданите, започвайки от ранна възраст.

“Както всички знаем, не е достатъчно само да сложим няколко компютъра в една учебна стая”, поясни експертът.

Европейският План за действие е развит след консултации миналата година с изключително широк характер, включващи частния сектор, обществения сектор, граждани, ученици и учители, събирайки над 2700 различни мнения.

“Това, което е важно за нас, са два основни фактора - качеството на образованието и включването. Независимо дали образованието е физическо, дистанционно или се провежда по някакъв хибриден метод, качеството и включването са фактори, които трябва да се гарантират, защото образованието е едно от фундаменталните човешки права и всеки има право на достъп до качествено образование”, каза Георги Димитров.

Еврокомисията цели да постигне сътрудничество между различните финансови инструменти на ЕС, като програмите “Еразъм”, “Хоризонт Европа”, Механизма за свързана Европа, “Дигитална Европа”, кохезионните фондове. Това са различни финансиращи инструменти, които подпомагат дигитализацията по различни начини, но всички те невинаги са добре свързани.

Двата стратегически приоритета на този план за следващите 7 години са, от една страна, създаването на високоефективна екосистема за дигитално образование и, от друга страна, подобряването на уменията и компетентностите за дигиталната трансформация. В рамките на тази т.нар. високоефективна екосистема за дигитално образование

Еврокомисията ще подпомага

свързаността и оборудването

както на училища, така и

на други учебни заведения

Особено силна тази подкрепа ще е за учащи, които идват от семейства в неравностойно положение. За тази цел ключова роля има Механизмът за възстановяване и устойчивост.

“Във високоефективната екосистема не е достатъчно да имаме функционираща инфраструктура. Учебните заведения са организации, които имат нужда от компетенции, от учители, от администратори, за да използват новите методи на образование. С оглед на това с новата програма “Еразъм” стартираме специален проект. Независимо дали учебното заведение е училище, университет или професионално обучение, ЕК ще оказва подкрепа за създаване на планове за дигитална трансформация. Каня ви да проверите тази възможност, защото това ще бъде един от основните приоритети в “Еразъм”, каза още Георги Димитров от ЕК.

Друг инструмент, който комисията ще стартира скоро, е такъв за самооценка на учителите, с който те сами ще определят нивото на своите дигитални умения. Планира се в следващите две-три години да бъде развита и Европейска рамка за дигитално съдържание в образованието. Относно подобряването на дигиталните умения ЕК си поставя за приоритет цифровата грамотност и нуждата да се бори по по-образован начин с дезинформацията. Работи се за по-силен фокус върху информатиката и компютърното образование.

“Оставаме ангажирани с преодоляването на разделението между половете, когато става въпрос за дигитални умения, и специално се стремим да привлечем повече жени и момичета към образованието и професионалното развитие в т.нар. STEM - науки, технологии, инженерство и математика. Всичко това е част от един дълъг и амбициозен план, който ще отнеме няколко години за реализиране", каза шефът на Отдела за дигитално образование на ЕК.

За да подпомага развитието на европейско ниво и обмена на добри практики, Брюксел също така ще създаде Европейски център за цифрово образование, какъвто досега не е съществувал. Неговата цел е да засили консултациите със заинтересованите страни, включително практиците. С него ЕК иска да има по-бърза обратна връзка за това какви са проблемите в днешно време. “Понякога цикълът в политиката е прекалено дълъг, а практиците са хората, които знаят най-добре за какви проблеми става въпрос. Този център ще свързва различни заинтересовани страни. Една от целите му ще бъде да създаде мрежа от центрове за дигитално образование, които само донякъде съществуват в страните членки. По този начин ще увеличим капацитета за иновации в областта на образованието”, подчертава Георги Димитров.

Гл. ас. д-р Любомир Стефанов, преподавател в Нов български университет:

При днешните технологии 10 години са равни на цял век

Оказа се, че нашите студенти имат нужда на чисто подсъзнателно ниво да бъдат заедно, да се чувстват част от общност, която не минава през екрана и през микрофона

Понякога, правейки нещата наизуст, стигаме до проба и грешка. Учим се в движение. В Нов български университет ситуацията с дистанционното обучение отдавна е отиграна. Лично аз не само в последните 3 семестъра имам опит с тази система, тъй като ние като университет на XXI век си даваме сметка за нещо много просто. Идвайки от средното образование, студентите имат дигитални умения, които хората от моето поколение нямат. До 1998/1999 г. интернет в България беше като бял слон за индийците. Знаем, че го има, там някой някъде го е виждал, но как точно работи и за какво става дума...

За 10-15 години предизвика колосална революция не само на технологиите, но и на общуването. Респективно това рефлектира върху нас, преподавателите – от началния курс, през средното, до нас във висшето образование. И това ни изправяше пред предизвикателството да си общуваме със студентите адекватно. Доста често ние с колегите се събираме и общуваме, сега в електронна среда, какво правим, дали го правим правилно и каква е обратната връзка.

Това, което имаме в главите си, хората от самотната страна на университетската банка, е, че нашите студенти не са на нашите години. Разликата, макар и не толкова голяма, е фундаментална, тъй като предното столетие и това столетие всъщност са две различни хилядолетия. Трябва да си даваме сметка за това. А

в сферата на технологиите

даже и 10 години са равни

почти на цял век

Поради тази причина ние с тези платформи работим може би през последните 6-7 години. Експериментирали сме именно заради нуждите на студентите, особено в магистърските програми.

Хората работят, даваме си сметка за новите предизвикателства на всекидневието, някои имат семейства или пък не са от София. Те трябва да бъдат част от една образователна система, да получат доста добър продукт за парите, които ние искаме от тях като такси. Поради тази причина заложихме активно на развитието на електронните системи. Смея да кажа, че ни се получаваше. По едно време студентите бяха много ентусиазирани, после имаше някакъв отлив, но той съвпадна по-скоро с отлива като университетска миграция. Младити се възползваха от нарасналите възможности за обучение в чужбина, възможности да продължат магистърските си степени. През последните 2-3 години се случва обратното. Хора желаят да се върнат в България, да работят тук и да се дообразоват, имайки вече специфични професионални потребности, насоки, които ги вълнуват, или желаят да повишат капацитета си. Отново влизайки в ритъма работа-учене, учене-работа, още във II-III курс установихме, че не може да ги ощетяваме, искаме да ги интегрираме. Като предизвикателство към себе си и към тях, направихме следното – има включени камери, има включени микрофони и тези, които са се възползвали от тази възможност да бъдат записани за дистанционно обучение, включват съответните мултимедийни устройства и участват. Малко беше забавно в началото, докато свикнем, че някой, който не е при теб в стаята, иска да каже нещо, но се справихме. В момента кумулативният ефект от тези експерименти е позитивен. За нашите студенти това не беше стрес.

Беше стрес обаче нещо друго, с което в началото на пандемията се шегувах с тях -най-сетне, като си стоите вкъщи, имате възможност наистина да се социализирате, защото прекарвате времето си 24 часа 7 дни в седмицата в интернет. Оказа се обаче, че не е така. Оказа се, че имат нужда на чисто подсъзнателно ниво да бъдат заедно, да се чувстват част от общност, която не минава през екрана и през микрофона. Опитахме се и този стрес да намалим, но при нас това е малко по-трудно, тъй като говорим за пълнолетни хора. Въпреки всичко ни се получава. В началото малко по-плахо. Пускането на камери и навлизането в личното пространство беше проблем, не толкова дигиталните умения. Колегите имаме опит, а студентите в някои случаи са доста по-напред от нас. Успяхме да срещнем нивата на разбиране и нивата на комфорт. В крайна сметка влязохме в комуникация, а тя ни позволява да се развиваме.

За някои колеги това е проблем. Хората, които имат практически курсове, хората, които се занимават с приложни изкуства, няма как да си проведат лекцията, тя е свързана с работа правене с ръце, с конструиране на модел, с проектиране на сграда или с произвеждане на скулптура. И това категорично не може да стане по интернет. Но при такива като мен - аз преподавам политически науки, това даде други възможности да разделим студентите в отделни подгрупи с отделни екрани, да симулираме групова динамика, което пък в университета се получава малко по-трудно. Дистанцията в университета няма как да стане.

Дигиталната среда даде

възможност за тази

допълнителна динамика и

произведе добри резултати

Ние наливаме знание, изграждаме основи, но това постоянно влиза в конфликт със заобикалящата среда. Това, което е иманентно на дигиталния човек, е да си има устройства от всякакъв вид и характер, да пипа копчета и да изпада в състояние на тревожност, ако нещо не му бипне, свирне или не извибрира в джоба. Това е технологичен прогрес.

Средата, в която ние всички битуваме, ни накара да гледаме не какво ни се казва, а най-вече неговата емоционалност. В момента усещам, че се трупа една критична маса, която започва да казва отново: дайте да гледаме все пак кой ги казва тези неща, какво е нивото му на експертност, за да минем на следващата фаза дали въобще да го слушаме, а пък като го слушаме, доколко да му се доверим. Дигиталността даде на мен и на моите студенти възможност за критичен прочит, досег с повече източници. Учим се да отсяваме и да проверяваме, за да ни върши работа.

Димитър Фердинандов, студент по аерокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам, Великобритания, член на клуба “Отличниците на България”, инициатива на “24 часа”:

В Англия лекциите онлайн са предпочитан начин на учене

Тази година за мен е първа в университета, така че до голяма степен не познавам присъственото обучение. А и най-вероятно никога няма да стигна до тази степен, в която да позная какво е било във времето преди това. Това, което се случи в моя, а и в редица други университети в Англия, е, че подобен начин с предоставяне на информация и предоставяне на лекции в онлайн вариант вече е предпочитаният начин за обучение. В много университети ще продължават да представят лекциите си виртуално под формата на видеа. Експериментите, лабораториите ще се случват присъствено. Самият процес на обучение ще остане виртуално. Смятам, че в това има много смисъл. От една страна, защото

интернет е пространство,

където се учи най-добре

Може да го казвам като представител на генерация Z. Но не трябва да забравяме, че информационната система, която използваме всички ние - World Wide Web, е създадена в ЦЕРН, защото е имало нужда да се споделя наука и информация между отделните департаменти на институцията. В самата си основа интернет е място за учене преди всичко останало. Хубавото на един такъв начин на споделяне на информация, на такъв начин на обучение, който се случва в интернет и дигитално, е, че когато има нещо, което не разбираме, нещо, което трябва да проверим допълнително, интернет е прекрасно място за наваксване на пропуснати знания. Помага на учениците и студентите да не изостават допълнително.

До голяма степен дистанционното обучение се случи изключително бързо и може би не по най-прагматичния начин. Но това, което е важно, е инерцията, която добихме с развиването на дистанционното обучение да не я спираме и да продължаваме в същия дух.

Интернет е начин за включване на все повече и повече ученици в самия процес на обучение. Добре е ученици да могат да се включват виртуално в класните стаи, дори останалите да са присъствено. Да има камера, която снима самия процес, и детето да може да вижда на живо. Това дава възможност на деца в неравностойно положение, деца, които са с увреждания и не могат да бъдат в училище или университет, да имат достъп до качествено образование.

До голяма степен

учениците в момента

повече страдат от

липса на социални

контакти, отколкото от

липсата на присъствено обучение

За всички нас липсата на социални контакти се отрази негативно. Научно доказано е, че децата се нуждаят от 8 прегръдки на ден, а възрастните - от 4 до 7 прегръдки на ден задължително, за да могат да поддържат добро физическо състояние. Нормално е в момента на пандемия да се чувстваме пренебрегнати, дистанцирани, недобре физически и емоционално. Това е нещо, което така или иначе ще премине, но е важно да запазим наученото и да го прилагаме в бъдеще по начини, по които са устойчиви, начини, които помагат на образованието да се развива в бъдеще.

За съжаление, това, което виждаме в момента с дезинформацията, и това, че толкова бързо и лесно се разпространяват фалшиви новини в България, показва, че от една страна, българите имат недостатъчно високо ниво на дигитални умения, а от друга, говори и за това, че в образованието явно липсва достатъчна подготовка, за да могат учениците да разчитат правилно науката и нейните достижения.

Това, за съжаление, е нещо, върху което трябва да се работи повече, трябва да се идентифицират проблемите, които са довели до подобна дезинформация и до подобно разпространяване на фалшиви новини и фалшиви факти.

Вярно, живеем в невероятен свят, но оттук нататък ще се случват неща, за които трябва да работим всички заедно. Ще се наложи да се борим с глобалното затопляне. Някой ден ще се появи нова пандемия и ще е важно да сме подготвени, за да може да ограничим негативните ефекти до минимум.

Другото, което смятам, е, че разделението между дигиталния и реалния свят може би не е толкова хубаво в XXI век, защото

много от нещата, които се случват

в дигиталния свят,

са просто проекция на реалния

Дигиталният свят до голяма степен е реалният свят на по-голяма част от моето поколение. Затова е важно да разчитаме проблемите там и да знаем как да се справим с тях не като с нещо, което е съвсем различно и далечно, а с нещо, което е част от нашия бит и култура. Работейки по тези проблеми, вярвам, че бъдещето може да бъде светло, ще може да се справяме добре и в реалния, и в дигиталния свят, но не трябва да правим голяма разлика между тези две сфери на общуване. Те са свързани помежду си и не бива да има спирачки пред политиките по създаване на интернет пространство, което е по-безопасно и по-устойчиво.

Диян Стаматов, директор на столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета:

Гордея се, че училищата се справиха добре в критичната ситуация

Как се случиха нещата в едно голямо софийско училище и как колегите директори в страната, чийто председател съм, се справиха с организацията?

Трудно започна всичко, защото беше абсолютно неочаквано. Имаше доста неизвестности, свързани с липсата на предварителна подготовка, липсата на технически средства, на осигуреност на интернет, компютри, лаптопи. Много скоростно обаче - за десетина дни, успяхме да наваксаме. Сега, година по-късно, слабостите от началото на миналия март вече не съществуват.

Днес, когато училищата отново са затворени, сме много по-спокойни, защото дистанционното обучение се случва доста добре. Разбира се, във всяко училище е различно. Там, където колегите учители бяха добре подготвени, нещата стават безболезнено, бързо, бяха използвани професионални платформи като предложенията в Google, Microsoft. Към края на май се включи “Школо” с българския вариант на платформа, която според мен е българска гордост и трябва да бъде адмирирана и подкрепяна, защото осигури достъп до електронното обучение на много голяма група деца от страната и подпомогна колегите учители и директори. Без съмнение българският вариант на Уча.се също е своеобразна гордост, защото чрез него стигна до всяко семейство онова, което нямаше как да се научи по друг начин.

В следващия момент се сблъскахме с липсата на лаптопи, която в момента се усеща още по-силно, защото няма внос и необходимата техника е труднодостъпна и не е на ниска цена.

Една година по-късно вече започва да се говори за сериозно надграждане на уменията на учителите, за тяхната подготовка по отношение на забелязаните слабости и използването на съвсем нови форми на привличане и на запазване на вниманието на учениците – нещо, за което вътрешноучилищната квалификация започва да губи своите нормални опции.

Доста бързо се усети подкрепата от страна на държавата по отношение на доставката на лаптопи. В края на декември в училището, което ръководя, бяха предоставени почти 100 лаптопа. Това не е без значение, защото много от устройствата излязоха от употреба заради интензивното използване. С колегите започнахме да обмисляме много внимателно как правилно да достигат посланията и истините до учениците, защото за 1 година дистанционно обучение учениците видяха много неистини в дистанционен формат. А това няма как да стане освен с предварителна подготовка на учителите за отсяване на истините от неистините. Много лесно сега ученик влиза в Google и първата новина, която прочита за това, което търси, смята за правилна, но се оказва, че не е правилната образователна новина, не е онова, което е достатъчно, за да се чувства ученикът добре подготвен.

Другият важен спомагателен фактор, който оказа положителен принос, са електронните учебници, които всички издателства предоставиха безплатно. Това даде възможност на учениците да ползват електронен ресурс по лесен и гъвкав начин. Без съмнение, някои от тези електронни ресурси са статични и архаични. Въпреки всичко са основното средство за вярна информация, за образователна истина, която е в основата в такава трудна ситуация. Чак тогава са видеата, клиповете и другите безплатни ресурси, които достигат до учениците. За съжаление, всичко това продължава и най-вероятно ще продължи още дълго време, дори да го наричаме в момента хибридно, с превключване, с преминаване от дистанционно в присъствено. Всяко превключване е в пряка връзка с необходимост от срещи, консултация и подпомагане на колегите, техническа подкрепа. И всичко това на дистанция и много голяма дезинфекция в училищна среда.

Аз се гордея, че голяма част от училищата се справиха много добре в тази трудна ситуация. Единични са случаите, в които педагогически колективи и директори получават критики в определени моменти. Дистанционното обучение в страната ни премина по един много добър начин и продължава да е така.

Валентина Денчева, директор на частно средно училище с изучаване на немски език “Веда” и секретар на Българската асоциация на частните училища:

Стана ясно колко важно е колегите да се подкрепят, помощници са и децата

Каква беше отликата, характерна за частното училище и частното образование в България? Започнахме много ентусиазирано. Истината е, че се сетихме за близкото минало, когато петилетката се изпълняваше в съкратени срокове. Въпреки че имахме продължаваща програма за квалификация на колегите, се наложи да я компресираме. В този момент забелязах колко важно и колко ценно е това колегите да се подкрепят и да си помагат. По-младите, които вече бяха преминали през обучение, които се чувстваха по-свободно в работата си с техниката, помагаха много на нашите по-възрастни колеги. Истината е, че не всички бяха подготвени на едно и също ниво, но имаше ентусиазъм. Колкото и странно да звучи, мога да кажа, че едни от най-верните и добри помощници на нашите колеги се оказаха децата, които много по-добре се справяха с техниката и се получи взаимен обмен на информация, на подкрепа. Връзките между колегите и децата станаха много по-силни, много по-равнопоставени, което мисля, че е един допълнителен бонус към това обучение.

Ситуацията с дистанционното обучение наложи на училищните ръководства гъвкавост и приспособимост, без които те не биха могли да се справят. Беше много важно да се осъществи функционална връзка с родителите, защото те бяха много по-объркани от нас. Не знаеха какво ще се случва. Вече имаха стреса от своите професии, от затварянето на цялата страна. Децата бяха вкъщи. За първи път в толкова близък план родителите имаха възможност да наблюдават процеса, който тече в училище. Това за тях също беше голяма изненада, дори голям шок. Срещна ме един родител на дете от нашето училище случайно в един магазин. Отдалече се провикна: “Г-жо Денчева, страхотни учители имат нашите деца.” Детето му беше в 6-и клас. За 6 години той не че не е бил сигурен, но това, което е видял, че се върши с децата, беше затвърдило убеждението му, че наистина учителите в нашето училище са много добри и работят прекрасно с децата.

Връзката с учителите също не бива да се пренебрегва. Учителите бяха изключително натоварени. В един момент в резултат на това натоварване и едновременно със затварянето вкъщи започнахме да усещаме с нашия психолог, че се случват неща, които не са много подкрепящи спокойната работа на колегите. Те станаха доста стресирани. Наложи се с училищния психолог да изработим програма. Психологът ежедневно се свързваше с определени хора, на които виждахме, че е необходимо да се помогне. В платформата четяхме, обменяхме мисли. Това по думите на колегите се беше оказало наистина един от най-добрите начини за връзката, за да не се паникьосваме. Ако човек се върне малко назад, условията бяха провокиращи всички тези процеси.

Не на последно място, е важна и връзката с нашите ученици, които трябваше да мотивираме, да успокояваме, с които трябваше да работим и неформално, не само в рамките на учебния час. Това са деца от най-малките, които продължавахме да ограмотяваме в този период, до 12-класниците, на които предстоеше завършване.

Много изводи направихме. Много опит натрупахме. Начертахме много програми за бъдещо развитие, за квалификация на колегите, защото очевидно няма да се справим с пандемията толкова скоро, колкото ни се иска.

Автор на статията

Пламена Томева Пламена Томева


Споделете статията

Четете още