Опожаряван няколко пъти, над него падат бомби, забелязват НЛО, откриват съкровища и подземия
Там е имало древно езическо светилище, а преди това хълмът се е казвал Планината на вещиците
Десетилетия наред местните виждат знаци за опасност, преди Наполеон да влезе в Москва
Древно езическо светилище, пожари, бомби, НЛО, тайни подземни проходи, заровени съкровища. Всичко това е част от историята на московския Кремъл. Там, където днес е седалището на руския президент Владимир Путин, за когото опозиционерът Навални написа, че чрез подставени лица се е сдобил със свръхлуксозен дворец на Черно море.
“Кремъл” на руски означава “крепост”.
Символът на руската държавна власт действително е заграден с дебели стени. Заема площ от 28 хектара, равни на 280 000 кв.м. Зад стените й някога се е намирал старият град, построен върху древно езическо светилище. На сегашния Боровицки хълм жреците са принасяли жертви към боговете, за да ги умилостивят. До 1156 г. мястото е било опасано с дървена ограда, а в центъра му - разположен ритуален стълб. Московчани водели на свещеното място бебетата и донасяли мъртвите – първите полагали с глава към изгрева, а починалите – към залеза. Воините, подготвяйки се за битка, танцували и оставяли ритуално оръжията си – обикновено в нощта срещу пълнолуние. Вярвали, че мечовете и стрелите ще придобият свръхестествена сила и ще донесат победа в битката. Наблизо имало и гробище за магьосници и шамани.
Някога хълмът се наричал Планината на вещиците. Местните намирали потвърждение на факта, че това е било сборен пункт на всички магьосници. Каквото и да бъдело построено, то изгаряло. Древните московчани вярвали, че когато воините на княз Юрий Долгоруки принесли в жертва върховния жрец чрез мъчителна смърт,
той според легендата проклел бившите
си владения.
След това Кремъл е опожаряван неведнъж и неуките селяни го свързвали с клетвата.
Крепостта гори най-напред през 1365 г., после през 1400 година заради небрежност при съхраняването на барута, а през 1445 г. татарите изпепеляват дървените стени на Кремъл.
Но най-страшният огън се случва
през 1547 г.,
който съвпада с драматични политически и лични събития по времето на Иван Грозни. Тогава той е едва 17-годишен, но баща му е починал, когато е бил на 3 г.