Фондация “Америка за България” подкрепя значими идеи и гледа към бъдещето със “Следващите 10”

https://www.24chasa.bg/novini/article/9510634 Фондация “Америка за България” подкрепя значими идеи и гледа към бъдещето със “Следващите 10” Фондация “Америка за България” подкрепя значими идеи и гледа към бъдещето със “Следващите 10” www.24chasa.bg
Фондация “Америка за България” е независима, неправителствена и неполитическа организация, която финансира проекти за укрепване на частния сектор и свързаните с това демократични институции в страната.
Фондация “Америка за България” е независима, неправителствена и неполитическа организация, която финансира проекти за укрепване на частния сектор и свързаните с това демократични институции в страната.

Фондация “Америка за България” е независима, неправителствена и неполитическа организация, която финансира проекти за укрепване на частния сектор и свързаните с това демократични институции в страната. Фондацията развива дългогодишните традиции на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България и насърчава контактите между хората на двете страни. Организацията приема проектни предложения през цялата година или когато обяви конкурс на конкретна тема.

Днес ви представяме част от екипа на “Америка за България”, отговарящ за проектите на фондацията. Те разказват за своята работа и проектите по най-новата програма “Следващите 10”. По нея бяха одобрени 62 проекта в четирите конкурса.

Фондацията удвои първоначално заложения бюджет за конкурсите – от 1 на близо 2 милиона лева поради големия брой смислени и качествени кандидатури. https://us4bg.org/bg/

Ленко Ленков, програмен директор, и Диана Трифонова, програмен експерт в “Благоприятна бизнес среда”: Благоприятна бизнес среда се случва и с активно гражданско общество

Одобрихме 14 проекта за 921 000 лева

- Как и с какво се постига благоприятна бизнес среда, защото тя е изключително важна за развитието на частния сектор в страната?

Л. Л : Постига се с политическа воля, с добро управление, с добре работеща съдебна система, която решава споровете бързо и справедливо. Постига се и с независими медии, които изпълняват своята обществена роля на наблюдател, на анализатор и на граждански контрол. Постига се също така с активно, жизнено и влиятелно гражданско общество.

- Бихте ли дали няколко примера за значими проекти, по които сте работили?

Л. Л: Ние внимателно преценяваме проектите, които подкрепяме и се стремим още в ранна фаза да имаме увереност, че ще бъдат постигнати резултатите, които търсим. Даваме си сметка, че резултати в тази област на “Добро управление на местно ниво” и на граждански контрол не се постигат лесно и бързо. За наши цели използваме едно разграничение между сферите на влияние на един проект и сферите на контрол (международни термини за оценка за проект -б.р.)

Подкрепили сме вече значителен брой проекти, аз ще спомена само няколко от тях. Бих отбелязал проект, който се изпълнява от няколко години от Българския институт за правни инициативи, което е една чудесна неправителствена организация с дългодишна експертиза в сферата на съдебната реформа. Това са хора, които познават добре проблемите и имат автентична и искрена загриженост за това нещата да вървят по-добре. Техният проект се казва “Прозрачни съдебни назначения”. Той е за публичен поглед върху назначенията в съдебната система, защото е важно обществото да знае кой става председател на районния, окръжния и апелативния съд. Това са важни позиции с влияние. Те събират публично достъпна информация, която е разпиляна в различни източници. И съставят профили на кандидатите за старши позиции в съдебната система. Те изпращат въпросници до кандидатите, има двустранна комуникация и предлагат тези профили на вниманието на обществеността. 

Друг проект се изпълнява от “Прозрачност без граници”. Той е оценка на местната система за почтеност и е базиран отново изцяло върху публично достъпна информация и оценява системите за превенция на корупция и системите за прозрачност и отчетност на регионално ниво. Така, че ние да знаем в

коя област има

добри системи

за контрол

и кои са малко по-назад.

Накрая ще спомена работата на “Антикорупционния фонд”. Те се вглеждат вниманително в сигнали за корупция и правят тази инфромация достъпна за обществеността и институциите.

Ние подкрепяме проекти на неправителствени организации и искам да подчертая това, защото не се заемаме пряко с осъществяването на идеите, които бихме намерили за подходящи. Разчитаме на знанието, енергията и на експертността на неправителствения свят.

- Фондацията одобри 62 проекта в четири конкурса по програма “Следващите 10”. Кои проекти бихте отличили във вашата категория “Добро управление на местно ниво”?

Л. Л: В тази област “Добро управление на местно ниво” подкрепихме 14 проекта от тези общо одобрени 62. Те са насочени към това да подкрепят отчетността, прозрачността и противодействието на корупцията на местно ниво.

Повечето от одобрените 14 проекта работят извън София. Това, което ни изненада, е, че между тях има такива, които са изпълнявани от организации работещи от различните страни на този процес на доброто управление. Има сдружения на общини, които са важни в тази сфера, има типично граждански организации, които ще работят за повишаване на обществената чувствителност, за по-добра информираност на гражданите как се формира и изразходва общинският бюджет.

Има и няколко организации и сдружения на бизнеса, които също ще дадат своя поглед. Има и две регионални медии, които също ще имат фокусирано внимание върху тази сфера.

- Какво означава “Добро управление на местно ниво” и как се постига то?

Д. Т: В случая сме прочели “Доброто управление на местно ниво” като стойностни идеи както на неправителствени организации, така и на бизнес и компании. Целта е чрез техните идеи да се повиши отчетността в изразходването на публични средства, тоест средствата за обществени поръчки. По този начин

ще се увеличи

прозрачността

в работата

на публичните

институции,

съответно на областно, местно и общинско ниво. Така се укрепва доброто управление и през него се създава благоприятна бизнес среда за развитие на частния сектор.

Подкрепените проекти са насочени към дейности, свързани както с експертна, така и с аналитична работа, провеждане на поредица обучения, обществени обсъждания и обучения на граждански активисти. Така че хора на местно ниво, които познават средата, които са там и са тясно ангажирани с нещата, които се случват в тяхната област, да могат действително да са активни граждани и да са по-ангажирани с дейността на местната власт, от която всъщност зависи случването и взимането на определени решения. 

Това включва също така в одобрените проекти и публикуването на информация онлайн, така че тя да бъде достъпна до много по-широк кръг от хора, тъй като нерядко това също е проблем. Ролята на регионалната журналистика също е нещо, през което вярваме, че “Доброто управление” ще може да се постигне.

- Колко средства са заделени за тази категория? Как определяте кои проекти каква помощ трябва да получат?

Д. Т: Средствата, които бяха отпуснати за 14-те одобрени проекта, са в размер на 921 390 лв. Сумите по проектните предложения, които ние получавахме, трябваше да бъдат до 75 хил. лв. Конкретно кой проект на каква стойност възлиза, не го определяме ние. В работата си досега винаги водеща за нас е била идеята на организацията, тъй като, ако има идея и много добре организирана логика за това как, какво, кога и с какви участници искаш да правиш, бюджетът много ясно се подрежда. Бяхме приятно изненадани от броя на добрите идеи.

Юлиана Дечева, програмен експерт, “Културно-исторически и природен туризъм”:  Канута и регата ще върнат туризма по Дунав

- Какви са основните цели на вашата програмна област “Културно-исторически и природен туризъм”?

- Основната цел на Фондация “Америка за България” в областта “Културно-исторически и природен туризъм” е чрез развитието на културни и природни обекти да се подпомагат местните инициативи и общности, които да създават и предлагат незабравими туристически преживявания. Този тип туризъм допринася за развитието на частния сектор и развитието на местните икономики.

- Бихте ли дали пример за проект от вашата област извън конкурса.

- От една година Фондация “Америка за България” в партньорство с община Враца работи върху проекта Open Vratsa за създаване на туристическа марка за Враца, която да популяризира природните забележителности и културни събития в града и региона. 

- Разкажете за някои от най-интересните проекти, които бяха одобрени в категория “Туризъм по Дунав”.

- Всички проекти за нас бяха интересни и затова сме ги избрали. Разбира се, когато става въпрос за Дунав, има няколко проекта, които ще предлагат услуги, свързани с кану, регата с туристически лодки около остров Персин, Тутракан, Свищов, разходки с лодки около Видин и представяне на рибарската професия чрез фестивал в Никопол.

Дунав е интересна дестинация и за хората, които са любители на птиците, и един от проектите ще развива орнитоложкия туризъм, или т.нар. туризъм за наблюдение на птици. 

Един от по-различните проекти ще е инсталация на крайбрежната алея до Речна гара в Русе, която ще е притегателна сила за туристите, но едновременно с това инсталацията ще формира общностно мислене за социализирането на реката и прилежащите ѝ територии и използването на Дунав за основна социална, културна и туристическа артерия.

Малко известен дори сред българите, е каньонът на Сухата река до село Кайнарджа, област Силистра. Проектът е за устройване на 3-километрова туристическа пътека, която ще бъде социализирана и от която има гледки към многобройни скални ниши, някога обитавани от монаси.

- Колко средства са заделени за тази категория и кои проекти ще получат най-голяма подкрепа?

- Близо 240 хил. лв. с максимална стойност на един проект от 15 000 лв. Подкрепихме 16 проекта, повече от които бяха кандидатствали за максималната сума.

- Защо се съсредоточихте върху Дунавския район и смятате ли, че проектите ще помогнат на тази част на страната да се възстанови икономически и демографски?

- Нашата работа не започва от конкурса “Туризъм по Дунав”. Миналото лято организирахме конкурса “Развитие на туризма в Северозападна България”, където подкрепихме 10 проекта за близо 150 000 лв.

И двата конкурса имаха една основна цел – подкрепа за развитието на местни инициативи, които да представят и двата региона като привлекателни туристически дестинации, които са малко популярни дори сред нас, българите, но са пълни с богата култура, история, природни забележителности. Това, което целяхме още, беше в допълнение на всичките дадености и предпоставки, които и Северозападна България, и Дунав имат, да се подкрепят предложения, насърчаващи развитието на местните икономики основно чрез продукти, услуги, преживявания, които са добавената стойност на едно пътуване и го правят незабравимо. Такова, което се запечатва трайно в съзнанието ни, разказваме дълго време за него и го препоръчваме на приятели.

Наталия Митева, програмен директор, и Елена Хаджисотирова, програмен координатор в “Добро образование и работни умения”: Онлайн обучението е огромно постижение за България

- Какви са основните цели на вашата програмна област “Добро образование и работни умения”?

Н. М: Да подкрепяме програми и организации, които подпомагат и осигуряват на младите хора у нас добра квалификация с цел устойчиво развитие на частния сектор в България.

Подкрепяме инициативи в 4 основни области, които подготвят лидери в образованието и създават съвременна учебна среда за развитие на уменията на XXI в.; подготвят младите хора за професиите на бъдещето чрез образователни STEEM програми и извънкласни дейности; намаляват образователните неравенства; ангажират българската диаспора чрез създаване на възможности за инвестиции и работни места. 

- Разкажете за някои от най-интересните проекти, които бяха одобрени в категория “Онлайн учене”?

Е. Я: “Онлайн учене” е конкурс, който обявихме през есента в условия на пандемия и от началото на годината подкрепяме 17 проекта. Нашата цел е да инвестираме в проекти, които да разработят интерактивни методологии и модели, които да подкрепят ефективно преподаване в онлайн среда. Подкрепяме проекти, които ще изработят методологии за преподаване в онлайн пространството, насочени към математически, природонаучни и други предмети. Други ще създадат интерактивен онлайн ресурс за четене с разбиране за деца, включително такива, чийто майчин език не е български, както и онлайн методология за преподаване на медийна грамотност. Имаме и проект, който цели да внедри социално-емоционални умения в предмети за 5-и клас и проекти, които ще подпомогнат проектно базираното преподаване и по-ефективното ангажиране на учениците в онлайн пространството.

- Колко средства са заделени за тази категория и кои проекти ще получат най-голяма подкрепа?

Е. Я: Общата сума, която фондация “Америка за България” отделя за “Онлайн учене”, е 616  191 лв. Всеки един от одобрените проекти е с финансиране до 40  000 лв. 

- Ситуацията с коронавируса ускори въвеждането на онлайн обучението у нас. Как тази тенденция да стане устойчива и в кои други насоки трябва да се съсредоточи образованието у нас според фондацията?

Н. М: Използването на различни технологии отдавна е важна част от българското образование, но в пандемичната ситуация технологиите станаха най-важният инструмент на преподаването и ученето. Всяко дете в България, с малки изключения, има достъп до някаква форма на онлайн обучение. Това е огромно постижение за цялата система и огромна крачка напред за десетки хиляди учители и стотици хиляди ученици. Благодарение на онлайн обучението

българското

училище “влезе”

във всеки дом и

както никога

досега

родители станаха съпричастни на това какво се случва в часовете.

Има и редица предизвикателства, свързани с онлайн образованието, разбира се. И те са сходни по целия свят. Продължителното стоене пред устройства води до намалена ефективност на ученето. В комбинация със социалната изолация образованието сега трябва да намери начин как да преодолее тези дефицити и да ангажира учениците в едно интересно, мотивиращо преживяване, за да могат да учат с желание и да постигат разбиране. Ето защо е необходима подкрепа за учителите за създаване на още по-интерактивни и увлекателни методи на преподаване с помощта на технологиите чрез проектно-базирани задания за учениците и други. Някои образователни системи ефективно въвеждат и нови роли в училище - за методическа подкрепа на учителите в условия на онлайн преподаване. Вярвам, че след COVID кризата българското образование ще бъде много по-добре подготвено за предизвикателствата на XXI в.

Виолета Недева и Надя Захариева, програмни директори в “Бизнес, предприемачество и технологии”:  Сърцето на нашата работа е частният бизнес да просперира

- Вие отговаряте за програмната област “Бизнес предприемачество и технологии”. Какви са основните цели, които си поставяте, за да подпомогнете българския бизнес и как въвеждането на нови технологии спомага за това?

В. Н: Това е в сърцето на нашата работа, защото мисията на Фондацията като цяло е частният бизнес да просперира. Правим го, защото вярваме, че това е гръбнакът на икономиката и той е важен за всички други сфери на живота – културно наследство, образование, здравеопазване. Ако хората са успешни и имат работа и доходи, всичко останало ще бъде добре.

Специално в нашата област целта ни е да създадем условия, така че българският малък и среден бизнес да се развива успешно, като фокусът ни е върху въвеждането на нови технологии и иновации. Защото статистически погледнато средно 60-70% е добавената стойност на малкия и средния бизнес и той дава около 75% от работната ръка. В същото време обаче продуктивността средно спрямо ЕС е около 75% по-ниска. Приоритетите, които сме избрали, за да постигнем тази цел, са два – първо повишаване на бизнес и предприемаческите умения, и второ – въвеждане на нови технологии и иновации.

Н. З: Пример за първата област – правим няколко неща, едната е програма BASE. Работим с Асоциацията на млади лидери и предприемачи (ABLE), с която правим един акселератор за млади хора, които започват свой бизнес. Другото е ABLE Ментор, която е програма за ученици от гимназиалните класове - намират си ментори, които им помагат да намерят пътя си напред, професионално ориентиране или стартиране на бизнес. 

Във втората област помогнахме на Кирил Петков да направи в Биологическия факултет в София една модерна лаборатория, център за иновации и научни изследвания (КАСИ). В него млади студенти и учени имат възможност да минат през един харвардски курс на обучение в бизнеса, за да си представят как техните научни идеи да преминат в практиката. Това е една от най-модерните лаборатории в България.

Тракия икономическа зона – те бяха направили един обучителен център,

в който да

се обучават

служителите на

над 180-те им

предприятия

Но миналата година решиха да го отворят за ученици от техникумите край Пловдив, които са 29. Повечето не са въоръжени с програма, която да обучава учениците в XXI в., и това се случва в този обучителен център, където учат роботика, пневматика, електричество, всичко, което го има в предприятията. И вече има интерес от тях да им осигуряват стаж и да ги взимат на работа.

И третото, което направихме, е този отворен конкурс за млади учени “Наука с бъдеще”.

- В тази връзка бихте ли посочили значими проекти, по които сте работили? Един проект, който прикова моето внимание, е “Лидери в земеделието”, бихте ли разказали за него?

В. Н: Лидери в земеделието е една страхотна програма, която е уникална за българския пазар, защото позволява на хора с предприемчиво мислене да отидат в САЩ и да видят най-доброто, което могат там. Системата в Щатите работи така, че дори не е въпрос на пари, а трябва да има някой, който да ти отвори вратата и да ти покаже това, което те интересува. Тази програма е много ценена в земеделския сектор. Ние правим регулярни проучвания, за да видим кой какво си взима от програмата. До момента сме пратили 61 човека в 7 групи – малинопроизводство, преработка и производство на месо, на мляко, зърнопреработка и на ядки. 

Центърът за приложни изследвания и иновации пък е страхотна възможност, защото го водят двама души, завършили “Харвард”. Когато центърът отвори врати, такъв имаше само в “Харвард” и тук.

Други важни проекти са с Асоциацията на българските лидери и предприемачи – ABLE активатор, която се преподава на английски от водещите хора в предприемаческата екосистема и след това дава огромния плюс, че се приемат в общността на ABLE, а там са вече близо 350-400 човека, които са преминали през различните им програми и имат своя неформална мрежа от контакти и всеки, който има нужда за бизнеса си, рамките на минути хората му дават решения.

Н. З: Друг интересен пример е начинът, по който ние работим с младите хора да усвояват професии, за които има търсене тук и са професии на бъдещето. Такъв пример е работата ни с Антоний Христов, който създаде артакадемия тук. Той е утвърден аниматор в Холивуд, който преди няколко години се прибра да работи в България. В академията той обучава млади хора в умения за гейминг индустрията в България, у нас има над 5 големи компании, които се занимават със създаване на игри и на тях им трябват хора. Това са специфични неща, които Антоний им преподава. То е по-скоро като курс – в рамките на 1 година, преподаватели са хора от индустрията и вече над 10 души за година са си намерили работа.

Работим и с Училищна Телерик Академия, където сме поели финансирането на обучението на деца в по-ранна възраст в програмиране и компютърни умения – от 4-и до 7-и клас и от 8-и до 12-и. Телерик си има академия за млади хора, които да завършат и веднага да започнат работа. А когато работиш с по-млади, хоризонтът е малко по-далечен и

трябва някой

да инвестира

по-отрано, без

да чака веднага

да се върнат

тези средства

още на следващата година, за да може тези деца да усвояват умения.

- Фондацията одобри 62 проекта по програмата “Следващите 10”. Кои бихте отличили във вашата категория “Наука в бъдещето”?

В.Н: Много е трудно да отличиш, но фактът, че одобрихме 17, а не 10, както предварително бяхме заложили, говори за качеството на самите проекти. Това много ни зарадва и изненада, защото имаше почти 60 кандидатури и всички бяха силни. Комисията бе от 8 души - двама от нашия екип и 6 външни оценители – Кирил Петков, Теодора Иванова, която е консултант на Световната банка, Ивайло Славов от “Британски съвет София”, двама души от “София Тех парк”, които бяха и наш основен партньор в конкурса, и още един човек от фондация Science up, която също работи в сферата на природните науки и иновациите в тази област. За мен беше изненада, че имаше доста проекти в областта на медицината, защото това не е област, в която традиционно фондацията работи, но предвид пандемията сега решихме да го включим също като област, в която младите учени могат да кандидатстват. И от избраните 17 8 са от областта на медицината, включително един в денталната. Те предвиждат много интересни терапии и пробиви, които се случват малко по-бавно там нещата, защото има малко по-дълъг път от иновацията до практиката, но това е доста окуражаващо. Хубавото е, че са мултидисциплинарни екипи и вярваме, че там би могла да бъде силата на малка страна като България. Когато съберем талант от няколко посоки, се получават интересни неща.

- Защо се спряхте на категория “Наука с бедеще” и какво смятате, че може да се постигне чрез нея?

В.Н: Ние си кръстихме програмата така съвсем умишлено, за да може и името да говори, че търсим проекти, които да достигнат реализация и да имат бъдеще, изцяло в областта на приложната наука. За нас е приоритет да се въвеждат нови технологии в бизнеса и да се повишава неговата продуктивност, а това става обикновено чрез нови технологии. И смятам, че там е нашето място в този най-ранен етап, защото там рисковете са най-високи и резултатите идват малко по-бавно.

- Колко средства са заделени за тази категория и как определяте кой проект каква помощ ще получи?

В. Н: Първоначалният бюджет на този конкурс беше до 150 хил. лв., тъй като можеха да кандидатстват учени или екипи от учени до 15 хил. лв. Но впоследствие го увеличихме, защото комисията имаше проблем да избере само 10 от всички предложения. А самото финансиране е въз основа на кандидатурата, която са подали – имаме проект, който е за около 5 хил., имаме за 14 хил.

Специално за конкурса бяхме много положително изненадани от високото качество на проектите и затова сега готвим ново издание, което ще е на тема “Роботика и автоматизация”. 

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Модерен оптимизъм

Доц. Никифорова и семейство Пардю на един от спектаклите на финала на академията.

Диляна Никифорова: Джеймс и Кати Пардю през година бяха в село Марян в подкрепа на млади таланти в балета

 Искра Джанабетска

Искра Джанабетска: Няма непопулярна литература сред децата, четат всичко

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber