Велико Търново пак е с най-висока заетост в България (Инфографики, обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9452065 Велико Търново пак е с най-висока заетост в България (Инфографики, обзор) Велико Търново пак е с най-висока заетост в България (Инфографики, обзор) www.24chasa.bg
Изграждането на магистрала “Хемус” между местността Боаза и Велико Търново. Според ИПИ Плевен и Велико Търново имат същото значение за Северна българия, каквото имат Пловдив и Стара Загора за Южна. Разликата засега е само, че те не са свързани с магистрала.
Изграждането на магистрала “Хемус” между местността Боаза и Велико Търново. Според ИПИ Плевен и Велико Търново имат същото значение за Северна българия, каквото имат Пловдив и Стара Загора за Южна. Разликата засега е само, че те не са свързани с магистрала.

Безработицата в страната е имала два пика в пандемията - по-силен през април-юни и по-слаб през декември

Ударила е повече по-развитите области

Велико Търново е областта с най-висока заетост в България. Пандемията е ударила най-силно пазара на труда в големите икономически центрове, но има редица области, където не само че не е било отбелязано нарастване на безработицата, но дори е продължил спадът ѝ в сравнение с предишната година. Това са някои от акцентите в новото издание на “Регионални профили” на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено във вторник. То е девето поред и позволява да се проследят важни икономически показатели на областно и общинско ниво от началото на миналото десетилетие насам.

Рекордната заетост във Велико Търново не е за първи път, а за трета поредна година. Данните за нея са за 2019 г. и показват, че 78,7% от населението на областта на възраст между 15 и 64 г. има работа. В това отношение Велико Търново вече за трети път изпреварва София, както София-област, така и столицата. (Виж графиката) Това е съчетано и с безработица от едва 2% при средно два пъти по-висока за страната.

Обясненията за високата заетост на населението във Великотърновска област са поне две. Едното е образователният ценз - областта е на едно от първите места в страната по най-нисък дял на трудоспособното население с основно и по-ниско от основно образование. Другото е, че поне от 2015 г. насам вложенията на местните предприятия за придобиване на дълготрайни активи е сред най-високите в страната.

Областта обаче все още не може да се мери с производителността на труда в столицата, София-област, Стара Загора, Габрово, Пловдив и другите големи и развити областни центрове.

В София-град например брутната добавена стойност на човек от населението е 28 994 лв., като това е четири пъти повече от областта с най-слаб показател - Силистра. Производителността в столицата идва най-вече по линия на услугите, които носят 89% от тази добавена стойност, като най-висок дял в услугите имат информационните и комуникационните технологии.

Специално изследване за отражението на пандемията върху пазара на труда показва, че именно най-развитите икономически центрове са wдарени най-тежко от пандемията през 2020 г. Например в 8 области равнището на безработицата през декември 2020 г. е дори по-ниско спрямо същия месец на 2019 г. Най-много е намаляла тя в областите Силистра (-1,6 процентни пункта), Търговище (-1,2 пр.п.), Кърджали (-1,1 пр.п.) и Разград (-0,6 пр.п.). Същевременно най-голям е ръстът на безработицата в областите Габрово (1,7 пр.п.), Бургас (1,6 пр.п.), Благоевград и Варна (1,4 пр.п.).

По подобен начин изглежда и промяната в броя на безработните. Те намаляват в областите Силистра (с 20% в сравнение с предната година), Кърджали (с 16%), Търговище (с 14%) и Разград (с 11%). Същевременно най-голям е ръстът на безработните в столицата (75%), Габрово (56%), Варна (30%), Стара Загора (29%) и Пловдив (25%).

Дневната динамика на броя на безработните в България през 2020 г. показва, че е имало един голям пик, който съвпада с локдауна през март-юни. Още през април безработицата се засилва, за да стигне апогея си в средата на май, след което започва да спада, но много плавно. Едва в средата на декември има един втори пик, но той е далеч по-слаб от пролетния.

Според доклада има три причини, които са действали свързано, за да има такова движение на безработицата. Първата е затварянето на редица дейности - ресторанти, магазини и т.н. Втората е икономическата несигурност през пролетта на 2020 г., която накара хората масово да отлагат разходи. И третата е закъсняването с мерките в подкрепа на заетостта, които започнаха да действат едва през лятото.

Доста любопитно в изследването е разбивката на новите безработни по области. Има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта - Кърджали. Но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите между пролетния и декемврийския пик са минимални.

Ако се сравнява седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021-а, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения.

Това от своя страна създава риск от допълнително забавяне на възстановяването на пазарите на труда в тези поначало икономически по-слаби области. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения през декември поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слаборазвитите области. Във водещите регионални икономики есенният поток към бюрата по труда след въвеждането на ограничителните мерки е значително по-слаб, отколкото пролетния, е отбелязано в доклада.

В изследването се прави преглед на пазара на труда в общини, които имат голям дял на туризма. Между февруари и май най-големият ръст на безработицата - цели 13,1 процентни пункта, се отчита в Банско, следван от Разлог с 12,5 пр.п. По-слаб но все пак значителен е ударът върху Хисаря (9,1 пр.п.), Велинград, Павел баня (6,6 пр.п.), както и Сандански (6,5 пр.п.). Тази динамика е до голяма степен обяснима, тъй като забраните за пътуване и затварянето на заведенията практически блокираха основната дейност в тези общини и съответно прекъснаха източниците на приходи на местния бизнес. Най-тежко ударената община Банско беше и в условия на тотална карантина в края на март. Част от тази динамика обаче може да се отдаде и на края на зимния туристически сезон, което също свива дейността на много хотели и ресторанти в тези общини.

И обратното - има 52 общини, в които ръстът на безработицата между февруари и май е под 1 пр.п., а в 28 от тях дори има спад, но повечето са с ниска икономическа активност и много висока безработица преди началото на кризисния период. Въпреки големия скок в абсолютно изражение ръстът на безработицата в София е едва с 2,6 пр.п., във Варна - с 3 пр.п., в Пловдив - с 3,1 пр.п.

Прави впечатление, че повечето общини, където безработицата спада в хода на цялата 2020 г., се намират в Северна България. Там често влиянието на икономическите процеси се усеща значително по-късно.

На фона на бързото възстановяване след третото тримесечие на 2020 г. обаче в тези области до значителен срив на пазара на труда може и да не се стигне.

Най-голям ръст на безработицата на годишна база се наблюдава най-вече в туристически общини като Банско (+6,4 пр.п.), Разлог (+5,9 пр.п.), Несебър (+5,3 пр.п.). Доколкото зимният туризъм в началото на 2021 г. е силно свит на фона на ограниченията в голяма част от Европа, а и туристическите потоци най-вероятно няма да се възстановят до предкризисните си равнища още няколко години, възстановяването на пазара на труда в общините, където хотелите и ресторантите формират голям дял от местната икономика, ще е чувствително по-бавно от това на останалите.

Другият повод за притеснение според доклада е оформянето на зони с чувствително по-висока безработица в индустриалните клъстери около големите градове, най-вече край Пловдив но и около София, Стара Загора, Варна. Възстановяването там обаче е свързано пряко с икономическата динамика на основните търговски партньори на българската преработваща промишленост, най-вече в Западна Европа, а в средносрочен план - с активизирането на нови инвестиционни проекти и създаването на работни места в тях.

Другото, което прави впечатление в доклада, е, че има разлика в ръста на безработицата по възраст. При хората до 24 години се наблюдава увеличаване на безработните с 6%, а при тези до 29 г. – с 4%. В 13 области безработните младежи намаляват в рамките на годината, но ръстът на национално ниво е следствие от повишенията в най-големите области, най-вече в столицата.

В Кърджали и Смолян се живее най-спокойно и безопасно

Кърджали и Смолян се оказват най-сигурните и спокойни за живеене области в страната според данните за 2019 г. на доклада “Регионални профили” на ИПИ. В тях през цялата година има съответно 5,1 и 6 битови престъпления на 1000 души от населението. В Смолян разкриваемостта е и най-високата възможна в страната - 74% от регистрираните през годината престъпления са разкрити.

На другия полюс са големите областни центрове като Бургас и Варна, където има по над 14 престъпления срещу личността и собствеността на всеки 1000 души от населението, докато разкриваемостта им е доста ниска. Столицата е едва на четвърто място по брой престъпления спрямо населението - 13,3, като е изпреварена от Враца. Областните центрове на Северозападна България са традиционно на челните места в класацията по битова престъпност, където също така традиционно тя е и с много ниска разкриваемост. (Виж графиката) 

Смолян е забележителен с още едно нещо - традиционно това е областта, в която има високи резултати от зрелостните изпити по български език и литература. Средният успех от положените през 2020 г. зрелостни изпити в Смолян е 4,54, като по-висок е само в столицата - 4,63. В топ 6 на това подреждане попадат също Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново.

Инвестиционна активност и в малки центрове 

Над 70 процента от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60 на сто от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия през миналата година са били в столицата, Пловдив, Варна и Бургас, е посочено в доклада “Регионални профили” на ИПИ.

Въпреки разликата в мащабите през последните години обаче се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове, се посочва в доклада.

Освен това, макар и по-малки по мащаб, София-област, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. София-област е на крачка от това да изпревари самата столица по инвестиции, тъй като голяма част от значителните предприятия се намират всъщност в областта, а не в рамките на столицата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев СНИМКА: Ройтерс

Скопие смята да участва с дял от 10 % в газовия терминал в Александруполис

Красен Станчев

Красен Станчев: Влезе ли еврото, ще има лесни кредити, а това не винаги е за добро

В хранилището картофите могат да се съхраняват до април, ако продукцията се обработи и условията се контролират

От 9 март се кандидатства по схемата за контрол на вредители по картофите

Вицепремиерът Марияна Николова и Н. Пр. Йорам Елрон - посланик на Израел, обсъдиха провеждането на двустранен бизнес форум в туризма. Снимка: Министерство на туризма

Посланик пред Марияна Николова: Колко сте смела, отворихте границите за Израел

Изпълнителният директор на МВФ Кристалина Георгиева СНИМКА: Ройтерс

Кристалина Георгиева обсъди жените в икономиката с финансовата министърка на САЩ

Глобалният фонд GEM дава 26 млн. евро на "Еврохолд" за покупката на ЧЕЗ

Глобалният фонд GEM дава 26 млн. евро на "Еврохолд" за покупката на ЧЕЗ

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber