Личният му лекар и приятел Леополдо Луке е разследван за непредумишлено убийство, той: “Отговорен съм само за това, че го обичах и удължих живота му”
Легендата пада и си удря главата дни преди смъртта си и седмици след мозъчна операция, разкри медицинската сестра Дахиана Гисела
В последните дни търсел хора, които отдавна е зачеркнал
“Аз съм Марадона - вкарвам голове и правя грешки. Мога да понеса всичко, имам рамене, достатъчно големи да се бия с всеки.”
А след головете и след грешките имаше винаги викове, глъчка, вълнения до краен предел, които само Дон Диего като никой друг можеше да предизвика. Тишината не му прилягаше. Дори след самия него, с края му - отново същото.
Часове след като аржентинската футболна легенда издъхна на 60 години в дома си край Буенос Айрес, започнаха да се отправят обвинения в убийство, а наследството му да пресмятат купища дъщери и синове.
Какъвто в живота, такъв и в смъртта. А в деня преди да издъхне, опитва да се надсмее над това как преди две десетилетия италиански лекар го предупреждава, че няма да доживее 60 години. Ето го на толкова и 24 дни отгоре.
“Какво разбират тия кучи синове”, казва.
В моментите насаме със себе си само той си знае обаче защо напоследък е имал нужда да търси и да се чува с хора от миналото си. За тази негова необходимост пише аржентинският вестник “Кларин”, позовавайки се на сведения на хора от обкръжението на звездата. За последно той разговаря с племенника си Джони Еспосито и отива да си легне.
25 ноември. В дома на Марадона в град Тигре са Джони, братовчедът Максимилиано Помарго, готвачката Монана - незаменима от четвърт век, един прислужник, телохранител и медицинска сестра. Дон Диего се възстановява от мозъчна операция заради субдурален хематом, направена по-рано през месеца. При нея са били констатирани апатия, анемия, депресия, дехидратиране на организма.
Обездвижен е. Приема доста медикаменти. Седем: кветиапин, налтрексон, габапентин, венлафаксин, луразидон, омепразол и витамин “Б” комплекс, плюс лекарство за шизофрения - първо в списъка.
Меланхоличен е. Събужда се от сън, закусва, връща се в леглото и казва, че не се чувства добре. Това са последните му думи
В 11,30 часа пристигат за ежедневното си посещение личният му лекар Леополдо Луке, неговият психолог и личен приятел Карлос Диас. Както и психиатърката Аугустина Косачов, която го е лекувала от алкохолната абстиненция. Всяка сутрин и вечер минава и адвокатът му и също близък приятел Матиас Морла, но в този момент него го няма. Лекарите влизат в спалнята, където Десетката изглежда като че ли спи. Опитват се да го събудят, но тогава става ясно, че не проявява признаци на живот. Извикан е екип на спешна помощ, но и те са безпомощни.
В 11,50 часа тялото на световния шампион за 1986 г. е откарано за аутопсия в моргата в Сан Фернандо. Заключението на съдебните лекари е “остра сърдечна недостатъчност при пациент с разширена кардиомиопатия, хронична застойна сърдечна недостатъчност, която е генерирала остър белодробен оток”.
26 ноември. Матиас Морла призовава прокуратурата да разследва медицинските лица, ангажирани с грижата за Марадона преди смъртта му. Закъснението на линейката той определя като абсолютна престъпна небрежност.
“Недопустимо е, че моят приятел е бил оставен без медицински надзор в продължение на 12 часа - написа адвокатът в социалните мрежи. - След това пък на линейката е бил необходим повече от половин час, за да стигне до него. Това е криминална идиотия. Това са факти, заради които ще настоявам да се проведе разследване. Както
Диего ми казваше: “Ти си моят войник, действай без никаква милост”
В същото време и самият Морла става мишена на остри нападки от почитатели на Десетката, които твърдят, че го е убил, като го е накарал да присъства на светско спортно събитие скоро след направената му операция, докато все още не е бил укрепнал.
Вероятно със смъртта на майка му през 2011 г. си отива последният човек, който наистина някога се е притеснявал за здравето на Марадона. Той никога не забравя нейната саможертва и умела игра, че я боли стомахът винаги щом стане време за вечеря, за да остави оскъдната храна изцяло за осемте си гладни деца. И за момчето си сред тях, което бе богоизбрано.