“Когато стартирахме агенцията, бяхме емоционални и импулсивни, а той - нашият балансьор. Приземяваше ни”,
казва Жени Калканджиева
Със съпругата му са пример за взаимоотношенията между мъж и жена, какъвто рядко може да се види
“Bинаги безупречен. Елегантен. Изключително фин. Уважаван. Премерен. Мъдър. Достолепен човек.”
Така Евгения Калканджиева описа пред “168 часа” своя приятел и дългогодишен директор на агенция “Визаж” Александър Йорданов, който почина на 84-годишна възраст на 19 ноември.
Всеки, който го е познавал, ще го помни като човек с голямо сърце, деликатен и скромен, с изключително чувство за стил. Йорданов е сред пионерите в модните среди у нас като първия български професионален манекен мъж. В младостта си е състезател по плуване, притежава и музикален талант. Поканен е да участва в дебютното си ревю, правейки силно впечатление, докато свири в джаз клуба на ЦУМ заедно с Людмил Георгиев, Морис Аладжем и Емануил Манолов - Бадема през 50-те години на миналия век. Така започва кариерата му на манекен (1956-1963). Сниман е във фотосесии за списанията “Лада”, “Божур” и различни рекламни каталози, за студио “Екран” и за Българската телевизия. Участвал е в изяви на Дома за модели, “Индустриалимпорт” и ЦНСМ.
Работи в отдел “Маркетинг и реклама” на модна къща “Рила стил”. Получава покана от шестата по красота жена в света да работи за “Визаж” при основаването на агенцията.
“За мен Сашо беше уникален човек. Още в първия момент, щом застане пред теб, ти вдъхва спокойствие и респект - обяснява Калканджиева. - Когато стартирахме като агенция, всички бяхме много млади. Емоционални, импулсивни, готови да рискуваме, а той беше нашият балансьор. Приземяваше ни, когато летяхме твърде много. Все ни казваше: “Помислете, не бързайте”.
Стожер. Можеше да се уповаваш на него. Да разчиташ и да си спокоен. Това ни даваше.
Повлия на всички служители, които минаха през него. С много мъдрост. Освен всичко, когато го поканих да стане директор, дойде с опит и много контакти. Така още в самото начало той беше гарант за стабилност, че не сме някаква еднодневка в бизнеса. Хората ни приеха сериозно. Сашо беше много уважаван.
Отговаряше за по-важните преговори, сложи в ред счетоводството ни, даде основата, върху която се изгради агенцията. Имаше взаимен респект дори с конкуренцията High Level на Петър Генадиев, с когото и до ден днешен се уважаваме.
Сашо никога не прибързваше в решенията. Това беше нещо, което на нас ни липсваше, пък на мен въобще не ми е присъщо в характера. Аз съм емоционална, вземам бързо решения и по-късно мисля. Когато имахме събрания, ние скачахме, започвахме да говорим, да даваме идеи, а той ни изчакваше да се наприказваме и казваше: “Дайте сега отначало. Да ме чуете и мен". Такъв беше.”