Без дебати в зала парламентът прие на второ четене промените в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10-годишната абсолютна давност за дълговете на физически лица.
С изтичането на давността кредиторите няма да имат право принудително да изискват погасяване на даденото задължение, като така се слага край на т.нар. "вечни длъжници".
Давността няма да се прилага при вземания за непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, издръжка, трудово възнаграждение, обезщетения по Кодекса на труда, както и при вземания по приватизационни сделки и по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Законовата поправка няма да важи и за вземанията от търговската дейност на едноличните търговци или физически лица - съдружници в дружеството. Давността няма да тече и докато трае съдебният процес за вземането, с цел да се избегне умишленото забавяне на делата.
При заварените случай, десетгодишната давност ще започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността ще започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането. Поправката беше направена от един от вносителите на законопроекта Искрен Веселинов, с цел да се избегне злоупотреба от страна на кредиторите.
В първоначалния вариант законопроектът гласеше при висящи изпълнителни производства, давността да започва да тече от деня на образуването му. "Това би позволило при недобросъвестност на кредитора, в рамките на преходния период на закона, да преустанови изпълнителното производство и да започне ново, като на практика да удължи с 10 години давността.", аргументира нуждата от поправка Веселинов.