"Царска Бистрица" е на Симеон, защото е построена с лични средства на дядо му Фердинанд (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9111073 "Царска Бистрица" е на Симеон, защото е построена с лични средства на дядо му Фердинанд (Обзор) "Царска Бистрица" е на Симеон, защото е построена с лични средства на дядо му Фердинанд (Обзор) www.24chasa.bg
"Царска Бистрица" е на Симеон, защото е построена с лични средства на
дядо му Фердинанд (Обзор)

l Парите били от майката на

абдикиралия цар - Клементина

l Това е първото дело, което

Сакскобургготски и

сестра му печелят

l Държавата трябва

да им възстанови и над

80 000 лв. разноски

Дворецът “Царска Бистрица” е на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок. Решението на Върховния касационен съд (ВКС) е окончателно.

Това е първото дело за царските имоти, спечелено от царя и сестра му. Досега те загубиха хижите “Саръгьол”, “Ситняково” и стопанството на бившето УБО към двореца “Врана”. Все още висящи са делата за “Врана” и 16 500 декара гори в Рила.

Решението на трите съдийки от ВКС Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева идва близо 6 месеца след тълкувателното дело на Конституционния съд (КС), свързано с царските имоти. Преди повече от година именно трите съдийки попитаха КС какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.

КС прие, че закони като този от 1947 г., които са с еднократно действие, трябва да се смятат за невалидни от приемането на новата конституция през 1991 г.

Докато се чакаше тълкуването на конституционните съдии, делото за “Царска Бистрица” беше спряно, а след това възобновено. В понеделник бе обявено и окончателното решение.

На първо място върховните съдии вземат предвид показанията на свидетели, макар и да посочват, че

обсъжданите

факти са отпреди

повече от

100 години

и на практика на тях няма очевидци. Свидетелите са разпитани на предишни инстанции.

Според единия от тях през 1903 г. старият дворец вече бил построен. Новият бил завършен преди Балканската война, когато Фердинанд I се оженил за втори път. Втората му съпруга, от която няма деца, е германската принцеса Елеонора. Първата е италианската принцеса майка на цар Борис III - Мария Луиза Бурбон-Пармска.

Новият дворец бил изграден по идея на Фердинанд, който избрал мястото като подходящо за лов на глухари. Известно е, че той бил страстен ловец. Затова започнал да купува земя в Рила и направил строежа като “вила за летуване, но по-луксозна”.

“Като място, от което се ходи на лов, на екскурзия в планината”, казал свидетелят. Дворецът бил ползван от Фердинанд до абдикацията му, а след това от сина му Борис III.

Всъщност този свидетел е внук на академик Иван Буреш, директор на Царския музей (днес Националния природонаучен музей) в продължение на 45 години от 1914 до 1950 г. Акад. Буреш лично познавал Фердинанд, посещавал и двореца “Царска Бистрица” още през 1903 г.

Другият разпитан свидетел бил историк, изследовател на монархическия институт и църковно-държавните отношения. В показанията си той пресъздал разговорите си с приятелка на царица Йоанна.

Пред нея

майката на

Симеон

разказвала как

била изгонена

от страната

с две деца

без средства

за издръжка. Тя описвала красотата на Рила, разказвала, че дворецът е строен със средства на Фердинанд , а държавата взела всичко.

Също твърдяла, че мястото за построяване на двореца било избрано от Фердинанд. Строежът на стария дворец, представляващ “нещо като ловна хижа”, започнал през 1901 г., а новата сграда била градена между 1908 и 1912 г. по желание на царица Елеонора.

Върховните съдии отбелязват, че Фердинанд е вложил лични средства, получени по наследство след смъртта на майка му княгиня Клементина Бурбон - Орлеанска, както и от предоставени от нея ценни книжа за 1 милион франка. Писмо от 9 октомври 1986 г. свидетелства, че тя е дала на сина си ценните книжа.

Затова върховните съдии смятат, че изводите на предишните съдебни инстанции, че сградите са строени с държавни пари, не са верни. Магистратите изтъкват, че

в държавните

бюджети от

1900 до 1913 г.

не е предвиден

разход за строеж

на “Царска

Бистрица”

Съдът отбелязва още, че “всички постройки, построени отгоре или отдолу на земята, се предполага да са направени от собственика с негови средства и принадлежат нему, догдето не се докаже противното”.

Според магистратите има възможност построеното върху земята да не принадлежи на нейния собственик, но само ако бъде установено, че сградите не са направени с негови средства.

По-нататък в решението съдът се спира и на въпроса възможно ли е имотът да е собственост на Интендантството към Цивилната листа на царя.

Досега Симеон и сестра му губеха делата във всички съдилища, защото магистратите приемаха, че интендантството е държавна институция. Адвокатите на Сакскобургготски пък бяха на мнение, че това всъщност е органът, чрез който царят участва в гражданския оборот, защото като монарх не може да се включи пряко в него.

Сега по това дело магистратите подробно обясняват, че “Интендантството на Цивилната листа може да се признае за собственик само ако по делото е установено, че то действително е упражнявало самостоятелна власт до абдикацията на царя”.

Съдиите посочват, че в представения по делото опис, съставен през 1946 г., като документи, удостоверяващи придобиването на собствеността върху “Царска Бистрица”, са посочени съставените през 1900 и 1901г. крепостни актове и продавателният запис от 1904 г. Също така и съставените през 1930 г. нотариални актове.

Доказателства Интендантството на Цивилната листа да е установило самостоятелна власт върху имота преди 1918 г. обаче не били представени.

“А дори да се приеме, че през 1918 г. след отпътуването на бившия цар Фердинанд от България имотът е преминал във владение на интендантството, то до 1930 г. не е изтекъл предвиденият в Закона за давността 20-годишен срок на недобросъвестно владение”, казват съдиите.

“Още повече че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че

фактическата

власт върху

имота след

1918 г. е

упражнявана

от цар Борис III

и членовете на неговото семейство”, допълват те.

Затова магистратите приемат, че Интендантството на Цивилната листа не е владеело имота с намерение да го придобие за себе си или за българската държава, защото му е било възложено запазването, управлението и ползването на имотите на бившия цар Фердинанд, намиращи се под възбрана, и то за негова сметка.

Съдиите се спират и на решението на КС от април тази година. Те казват, че според него Законът за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. е закон във формален смисъл.

Точно това прави последиците от него еднократни. Те отпадат от момента на влизане в сила на конституцията от 1991 г.

“От този момент насетне България не може да се легитимира като собственик на имотите, обявени за държавна собственост с този закон, включително и на имотите, предмет на спор по настоящото дело”, е становището на ВКС.

Съдиите осъждат държавата да заплати 18 897 лв. разноски по делото на Симеон и 62 354 лв. на сестра му.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от България

Борисов инспектира новите мотриси на БДЖ (Видео)

Борисов инспектира новите мотриси на БДЖ (Видео)

Почина режисьорът Ставри Карамфилов

Почина режисьорът Ставри Карамфилов

През септември ще започне изплащането на вторите пенсии за 17 хил. жени
Снимки: Ройтерс

Равни условия за първа и втора пенсия, иска КНСБ

Георги Терзийски КАДЪР: БНТ

АПИ: Не сме получавали сигнал за бедстваща бременна жена (Видео)

Китай разреши секции за изборите на 4 април в Пекин и Шанхай

Китай разреши секции за изборите на 4 април в Пекин и Шанхай

Хиляди в България пострадали от кибер рекет, никой не платил

Хиляди в България пострадали от кибер рекет, никой не платил

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber