- Президентът на “Главболгарстрой” и почетен председател на
Камарата на строителите си отиде внезапно на 79 години
- И едва ли има негов познат, колега, дори конкурент,
който да не се моли да е на едно по-добро място
Симеон Пешов беше благословен човек. С двама синове - Камен и Калин, дъщеря Анна и внуци. Със стабилно изграден бизнес - беше президент на една от най-големите строителни компании у нас - “Главболгарстрой холдинг”. С резервирано място като строител ако не на съвременна България, то със сигурност на създаването на строителството като бранш в ново време.
Беше неистово привързан към историята на България. Искаше да възстанови част от духовните ѝ паметници.
Президентът на “Главболгарстрой” и почетен председател на Камарата на строителите си отиде внезапно на 79 години в сряда. И едва ли има негов познат, колега, дори и конкурент, който да не се моли да е на едно по-добро място. Уважението на всички постигна с лекота, присъща за истинските човеци - живя достойно, работи до последно, преследва мечтите си.
Дори в деня на
кончината му
е бил в
офиса на
фирмата -
активен и
ангажиран
Починал е изненадващо в дома си. Близките му страдат за внезапната смърт, но хората обичат да казват, че така си тръгват благословените.
Животът на строителя Пешов е плътен, наситен с безброй кризисни моменти, битки за оцеляване на бизнеса, но и много възходи. 32 години е в “Главболгарстрой”, от които 29 е неин ръководител. Той е от хората, изпитали на гърба си целия труден процес на трансформирането на една компания от плановия режим на социалистическо строителство, и то най-вече в Русия, в частен бизнес на свободен пазар.
Всички помним агонията, ограбването и разсипването на много от преминалите в частни ръце държавни предприятия. Тази компания обаче не само оцеля, но и се разрасна. В последното си интервю за “24 часа” по повод 50-ата годишнина на “Главболгарстрой” Пешов сподели и своята
формула за успех
- не източване
на пари за
личен разкош,
а вложения
за развитие
Това е силата на “Главболгарстрой”, че ние не сме били лакоми да си разпределим печалбата и да я изядем. Винаги сме се грижели да инвестираме в хора и в техника. Както и да сме иновативни, да сме първи в нещо, казваше той.
Ръководеше
бизнеса с
гъвкавост,
адекватни
решения и
непрестанно
сверяване на
часовника
със случващото се по света. Така компанията премина през кризисните 1997 и 2009 г.
През 1997 г. оцеляхме, защото работехме на обекти в Русия и ни се плащаше предимно в долари. На работниците ни в България плащахме заплатите всяка седмица. Но през 1998 г. имахме още една криза - дефолта на рублата. Някои договори ни бяха в рубли и изведнъж от 6 рубли за долар станаха 26.
За една нощ
загубихме
10 млн. долара
и как се излиза
от тази ситуация?
С много упорит труд, с умни решения, колективни. И с грижа за хората. Главното в целия ми период на управление е грижа за хората. И на първо място - грижа за младите. Ние в момента имаме много млади хора в мениджърския екип. В “Главболгарстрой” АД и “ГБС-инфраструктурно строителство” ръководителите са под 45 години, гордееше се предприемачът.
При втората криза - тази от 2009 г., Симеон Пешов вече разчиташе и на децата си. Тогава получил ценен съвет от сина си Камен - да са консервативни в инвестициите в жилища. (Какво построиха Пешов и компанията му - виж инфографиката)
Големият му обществен принос обаче е създаването на Камарата на строителите, на която е и първи председател, а до смъртта му - почетен председател. Ключова е ролята на Пешов и в утвърждаване на правилата за строителния сектор в диалог с държавата. Печелеше съмишленици с дипломатичност и умееше да работи с всички правителства.
Така заедно с колегите си успя да обърне тренда. И от унизителното положение на подизпълнители срещу мизерно заплащане на големи чужди компании при строителството на магистрали и първокласни пътища
българските
фирми набраха
сила, кадри,
пари, техника и
най-вече опит
Другата голяма битка на Симеон Пешов беше срещу дъмпинговите цени на търговете. Беше убеден, че предлагането на ниски цени означава само едно - компромис с качеството. Затова, дори и да не печели, неговата компания не правеше компромис.
В единствения случай, в който “Главболгарстрой” е дала ниска цена, е приключила обекта на загуба, но планирано, за да влезе в конкретен подсектор на строителството, признавал е Пешов.
Иновативност в строителството е другият фактор на успеха на компанията. Една от гордостите на “Главболгарстрой” е покривът на зала “Арена Армеец”, който е монтиран на земята и след това е вдигнат с швейцарска техника, за да затвори залата.
Строителството на кулата на РВД също е новост. Компанията сега се смята за най-добрата в строителството на мостове в България.
“В Самоков инвестирахме и направихме цех за производство на предварително напрегнати греди. Бяха ни дали много висока цена и ние решихме да направим цех и всички трепереха дали решението на стария Пешов няма да издъни фирмата. Справихме се. Спечелихме търг за изграждане на моста преди тунел “Железница” на “Струма”. Ще го правим по технологията “избутване”. Прави се конструкцията на брега и се избутва да стъпи отсреща, това се прави за първи път у нас”, обясняваше строителят.
Макар преди 10-ина години да е предал оперативното управление на компанията на синовете си Калин и Камен,
най-важните
решения са ги
вземали тримата
- ако няма
съгласие, няма
и решение
Най-малкото дете - Анна, още не е включена в управлението на компанията, защото според баща ѝ има какво да учи, а обучението ѝ е възложено на брат ѝ Камен. На нея са предали ръководенето на туристическия сектор и на спа комплекса “Белчински извор”.
Синовете влизат в управлението не изведнъж, а постепенно в продължение на 10-14 години. Включвани са първо в екипи, като на върха винаги са били най-добрите, а не синовете му. Така те постепенно се интегрират, докато стигнат до ръководството. Ако не бяха доказали качества пред баща си, той нямаше да ги допусне на върха, защото фирмата нямаше да оцелее.
Спартански ги
гледах. Защото
аз съм израсъл
от бедно селянче
до мениджър на
голяма компания
в редица
лишения
Учех в гимназията в Самоков и в петък вечер си тръгвахме всички пеша до Белчин. В събота и неделя цепя дърва, режа дърва, в понеделник рано сутрин с раницата, пълна с малко картофи, малко фасул, малко сланинка и с хляб за седмицата, тръгвам пеш до Самоков, 17 км. И съм на училище в 8 часа. Ние не бяхме от най-бедните, но все пак бяхме от по-бедната част. Сега, като сме от по-богатата част, не живея охолно. Отнасям се много строго към себе си - не преяждам, не препивам. Скоро Калин ми каза, като бяхме насаме - сега разбрах защо към себе си ти си толкова строг. Не може един мениджър да си позволява - как да го кажа, за да не обидя някого - да живее охолно и на другия ден да работи. Аз и сега съм строг към себе си. И към децата затова бях строг, за да се научат и те, разказвал е той пред “24 часа”.
Този подход във възпитанието не се връзва сякаш с масовата представа за децата на знатните хора у нас. Може би затова Симеон Пешов казваше, че знатен не значи богаташ, а знаещ.
Една от най-големите му страсти беше познанието за духовното наследство на българите. Той е ктитор на много църкви в България, финансира археологическите разкопки и изграждането на крепостта Цари мали град край родното му село Белчин.
Негово е предложението колоната на хан Омуртаг да бъде символ на строителите. И вече 8 години неин макет получават най-добрите строители в България.
Хан Омуртаг е най-големият строител наред с това, че е голям воин. Син на Крум, той е воин, който не е водил войни, но всички са се плашили от него. Именно хан Омуртаг е започнал един от големите строежи в Плиска и Преслав. В неговите градежи се виждат сакрални размери. Те са подчинени на сакралните числа в златното сечение пи и фи. Той е познавал играта на числата. Бил е астроном и астролог. Той казва “...като измерих Земята”. Старите българи са имали знанието, наблюдавали Луната, звездите и другите планети, разказваше строителят.
В последната година той се посвети на още една голяма мечта. Този път не негова, а на покойния историк и негов приятел Божидар Димитров - възстановяването на голямата базилика в Плиска. Симеон Пешов бе зам.-председател на Националния инициативен комитет за възстановяването ѝ. Очакваше техническият проект да е готов в първото тримесечие на 2021 г.
Бях при Божидар Димитров, лека му пръст, и той ми казва: Помагай, Симо. Ванга, пророчицата, ми каза: Когато възстановите Боянската църква и църквата “Св. 40 мъченици”, България ще се стабилизира, което към днешна дата е факт. Като възстановите и Голямата базилика в Плиска, България ще тръгне рязко нагоре, спомня си Пешов пред “24 часа”.
След кончината на академик Стефан Воденичаров сега председател на сдружението е акад. Пламен Карталов. В него са председателят на управителния съвет на Камарата на строителите Илиян Терзиев, акад. Антон Дончев, проф. Михаил Константинов, издателят на “24 часа” Венелина Гочева, архитектите Юлий Фърков, Лидия Станкова, кметът на Каспичан Милена Недева, директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, проф. Любен Тотев, певецът Костадин Георгиев-Калки.
Така че има кой да продължи делото, което бе мечта на трима големи българи.
Поклонението ще е днес, 18.09.2020 г. , от 10 до 12,30 ч в църквата “Св. Св. Апостоли Петър и Павел” в село Белчин.
Екипът на “24 часа” изразява искрени съболезнования на семейството на Симеон Пешов.