Уж малък номер, а отговаря за по-големи физически мерки
Етикетът, на който са изписани различни мерки на една и съща дреха, отдавна не е рядкост и в българските магазини. Производителите на дрехи, чиито стоки се търгуват в много страни, са наясно, че по света има различни стандарти за оразмеряване на облеклото. Би им струвало много пари и време, ако поставят отделен етикет за всяка държава. Затова върху един описват основните мерки, валидни по света.
Съществуват три начина за обозначаване на размера на дрехата:
4 Според мерките на тялото - етикетът показва диапазона на размерите на тялото, за което е създаден продуктът. Например на етикета върху каската за колело пише: “56-60 см”, което показва обиколката на главата.
4 Според размерите на продукта. Например етикетът върху дънките сочи дължината на крачола от вътрешната му част в сантиметри или инчове, а не дължината на вътрешната част на крака на евентуалния купувач.
4 Мерки за конкретна цел - етикетът показва номер или тип размер, който няма очевидна връзка с размерите на тялото или на продукта. Например размер 12, XL.
През годините различните системи за размери се структурират в що-годе подобни методи, които се ползват от производителите в различни държави според промяната в демографските условия и
растящата тенденция
към напълняване
- явление, известно като размер на суетата.
Размерът на суетата - иначе наречен инфлацията на мерките, е явление при готовите дрехи (не ушитите по поръчка), при което един и същ номинален размер през годините започва да отговаря за по-големи физически мерки.
Това явление е документирано основно в САЩ и Великобритания и се обяснява с желанието предимно на жените да носят все по-малки размери, както и с амбицията на производителите да продават повече. Американският стандарт за размери на дрехите примерно не се използва вече от производителите, след като официалните указания за него излизат от фактическа употреба през 1983 г. Стандарт съществува, но повечето компании не го използват.
Непоследователността в размерите съществува поне от 1937 г. В каталог на “Сиърс” - американска верига от универсални магазини, от 1937 г. примерно рокля с размер 14 съответства на бюст от 81 см. През 1967 г. същият бюст отговаря на размер 8. През 2011 г. той вече е с размер 0.
Едно от обясненията за промяната е, че размерът на суетата е създаден, за да задоволи желанието на потребителите да изглеждат слаби и да се чувстват по-добре. Това е напълно обяснимо от гледна точка на психологията, тъй като размерът на суетата кара човек, който си купува уж малката дрешка, да се възприема позитивно.
Американската дизайнерка Никол Милър дори
измисля размер 0,
за да задоволи много азиатски клиенти. Нулевите размери са въведени за естествено малките жени. Когато обаче размерът започва да отговаря на все по-големи дрехи, Милър въвежда размерите 0, 00 и под нулата. Това всъщност не е голяма беда, защото според здравния съветник на правителството във Великобритания размерът на суетата допринася проблемът с пълнотата в обществото да се нормализира.
Изследване през 2003 г., което измерва над 1000 чифта дамски панталони, открива, че панталоните от скъпи марки са по-малки, отколкото евтините, независимо че са с един и същ номинален размер на етикета.
Така или иначе, различното оразмеряване на дрехите създава етикети с означения, специфични за всяка държава, както и за конкретни марки. Това на практика може да създаде доста трудности при поръчката на облекло през интернет или по пощата.
Затова някои от новите стандарти за размера на дрехата са базирани на мерките на тялото. Такъв е и европейският стандарт EN 13402 “Обозначение на размера на дрехите”. Създаден е според мерките на тялото в сантиметри и замества много от старите национални системи, използвани преди 2007 г. В различните държави тази стандартизация все още не е приета изцяло. Но пък стандартът за детските дрехи на практика действа в по-голямата част на Европа.