5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото

https://www.24chasa.bg/novini/article/8549139 5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото 5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото www.24chasa.bg
5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото

Влизането на двете държави в еврозоната и в банковия съюз се очертава да е в края на лятото

“Искаме преди тяхното присъединяване да подпомогнем страните, които имат желание да влязат в еврозоната чрез подходящи предприсъединителни инструменти, между които и техническа помощ. На масата е искането на Хърватия, скоро ще получим и това на България”.

Това заяви наскоро еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Мнозина изтълкуваха това съобщение като пакетиране на България и Хърватия в една група, подобно на движението ни към ЕК с Румъния преди години.

Сравнение на България и Хърватия показва някои прилики, но и поне пет важни разлики, с които сме напред по пътя към еврото. (Виж таблицата.)

Първото предимство е това, че сме във валутен борд и

левът е

стабилен

България вече заяви, което бе подкрепено и с решение на парламента, че ще влезе в чакалнята на еврото с настоящия си курс и ако получим настоявания за промяна, ще се оттеглим от преговорите. Хърватия също е силно зависима от еврото - 60% от търговията, 70% от туристическите приходи, над 90% от дълга в чужда валута е в евро, делът на спестяванията в чужда валута е 83%.  Страната има в последните години проблем със стабилността на националната си валута - куната.

И двете държави имат т.нар. суапова сделка с ЕЦБ и могат да разменят свободно националната си валута срещу евро. И тук идва втората разлика. България има финансова стабилност, висока ликвидност и добра капитализация на банките. Суаповата линия за нас играе ролята по-скоро на застраховка за евентуални изненади около пандемичната криза.

Хърватия обаче най-вероятно ще използва договорените 2 млрд. евро от ЕЦБ, за да подпре националната си валута. Само от началото на коронакризата до момента куната се е обезценила с около 2,5% спрямо еврото.

Хърватия изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната с изключение на този, в който участва нивото на публичния дълг, който не трябва да надвишава 60% от БВП.

А

България е на

второ място в

ЕС по нисък дълг

спрямо БВП

Задлъжнялостта ни е близо 4 пъти по-ниска. Амбицията на хърватското правителство е да свали дълга под 72% от БВП до 2020 г. А докато въведе еврото с по още 1,3% годишно.

Четвъртата разлика е в някои основни структурни реформи. Когато Хърватия обяви решението си да подаде молба за еврозоната, МВФ приветства намерението, но веднага предупреди, че за постигане на максимален успех ще е необходимо да се ускори провеждането на реформи. Сред препоръчваните са подобряване на конкурентоспособността, намаляване на административното бреме за бизнеса, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда, подобряване на ефективността на публичния сектор, подсилване на имуществените права, съдебните процедури. 

България няма, поне засега, критики към обхвата на структурните си реформи. Получаваме бележки само за скоростта им. Доказателство за това се съдържа и в пътната карта на страната ни за еврозоната, която още преди няколко месеца е изпълнена 100%. Хърватия тепърва ще готви такава и за много по-кратък срок ще трябва да отговори на изискванията.

Петата важна разлика в полза на България е наличието на макроикономически дисбаланси и потенциалът за справяне с тях. Преди четири години, България бе в най-тежката група с дисбаланси, които заплашват икономическата и фискалната, а оттам и социалната и политическата стабилност. В момента страната ни е в зелената зона - сред държавите, в които няма такива. За разлика от нас Хърватия все още не е извадена от предпоследната група и трябва бързо да покаже умение да се справи с проблеми в поне 10 области, сред които здравеопазване, образование, съдебна система, финансова стабилност.

И в двете държави хората изпитват опасения от въвеждането на еврото, главно заради повишаване на инфлацията. Българското правителство и БНБ са категорични, че такава опасност няма. За успокоение на хората и като предупреждение към търговци и спекуланти Хърватия се заканва да въведе изискване 6 месеца преди влизането в еврозоната цените да се изписват в куни и евро.

Двете държави

получиха

предупреждение

да се справят с

ефективността

на управлението

на държавните

компании

България влезе в ОИСР, прие методиката на общността, закон за публичните предприятия и получи добра оценка. Хърватия започна от законодателството си, но получи препоръка да идентифицира и реши и останалите проблеми - счетоводни и контролни стандарти, уреждане на фалити и права на кредиторите. По тези въпроси България е доста по-напред.

Малко по-бързо

от нас ще се

справи Хърватия

в догонването

на доходите

Изходната база при тях е по-добра - минималната заплата е около 505 евро, у нас тя е почти два пъти по-ниска. Това е и един от все още откритите въпроси от диалога ни с Брюксел, който препоръчва ускоряване на ръста на доходите и свиване на разликата между най-добре и най-нископлатените.

В същото време Хърватия е притеснена от друг текущ проблем, който България избегна успешно. Конституционният съд все още няма окончателно решение по казуса със заемите в швейцарски франкове. Хърватските кредитори - повечето поделения на италиански и австрийски банки, са в очакване на решението на върховната съдебна инстанция. То трябва да отсъди дали длъжниците, които доброволно са конвертирали ипотеките си в евро по утвърдения по онова време курс, могат да поискат анулиране на контрактите и да потърсят компенсации. Ако решението е против банките, новите им разходи, произтичащи от отпуснатите заеми в швейцарски франкове, могат да достигнат 20 млрд. куни, което пък може да заплаши банковата стабилност. България не разреши след намеса на БНБ подобни “игри” с франкове и обмяната им с евро или лева, което се оказа сполучлив ход. Здрава и стабилна банкова система е едно от ключовите условия, които трябва да изпълни Хърватия, за да влезе във валутния механизъм ERM-2 като прелюдия преди членството в еврозоната. Още повече че заради прецедента, който създаде България с искането си да влезе едновременно в банковия съюз и чакалнята, което бе поставено като условие на всички следващи кандидати, Хърватия трябва твърдо да отговори на това условие.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

СНИМКИ: Велислав Николов

КРИБ: Мярката 60/40 ще действа до 30 юни догодина

"Миналата седмица предложихме на социлания министър мярката 60/40 да действа до 30 юни догодина, тъй като тогава очакваме началото на новия сезон на туризма.  Това заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев в речта си в началото на годишното общо събрание на организацията.  "Тъй като тази мярка не работи за новозначени служители, а само за тези

Mредседателят на КРИБ Кирил Домусчиев и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров

КРИБ и УНСС подписаха ново споразумение за сътрудничество

КРИБ и УНСС подписаха ново споразумение за сътрудничество. "Подписваме във важен ден - днес е годишното общо събрание на КРИБ, както и във важна година - годината на 100-годишния юбилей на УНСС. Искам да ви поздравя, както и всички преподаватели, студенти и бивши възпитаници. Някои от тях срещнахте и сега, много бивши студенти вече са в бизнеса"

СНИМКА: Архив

6,1 млн. лева данъци и осигуровки заплатиха добруджанци без такси

12 788 добруджанци заплатиха дължимите данъци и осигурителни вноски чрез ПОС терминали на приходната агенция до края на месец септември. Без да заплатят такси, те са превели в републиканския бюджет 6 161 938 лева. Освен че са безплатни, другото предимство на картовите преводи чрез т. нар. „виртуален ПОС терминал“ и физическите ПОС терминали на НАП

Петя Аврамова.

Над 2,1 млн. лв. вложени в ремонт на пътя Камен – Г. Оряховица – В. Търново

Над 2,1 млн. лв. са вложени в превантивния ремонт на участък от третокласния път Камен – Горна Оряховица – Велико Търново. За това информира министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова в писмен отговор на депутатски въпрос, съобщиха от региионалното министерство. Министърът обяснява още

СНИМКА: Архив

Дългът на България за 2019 г. е 20.2% от БВП

Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24 212 млн. лв., или 20.2 на сто от БВП, показват окончателни данни на Националния статистически институт. През 2019 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 2304 млн. лв., или 1.9 на сто от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 2185 млн. лв

Социална мрежа създава общност от доброволци, помагат за стотици каузи

Социална мрежа създава общност от доброволци, помагат за стотици каузи

Екипът на “Волонтайм” насърчава всеки да се включи с каквото може - труд, умения или със средства Социална мрежа, в която хората да показват най-добрата си страна, а проблеми да будят съчувствие и адекватна подкрепа. Всеки с каквото може - труд, умения или средства. Това е платформата “Волонтайм”, която обединява граждани

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Бизнес

Финансовият министър Кирил Ананиев

Заради кризата: 2020 г. икономиката се свива с 3%, догодина тръгва пак нагоре с 2,5%

Доходите ще растат с 5%, инфлацията ще е 1,4%, данъците остават без промяна Кризата ще свие българската икономика с 3% тази година, но догодина отново тръгва нагоре. Очакваният ръст е 2,5% и все още няма да достигне предкризисното си равнище от 2019 г. Това е записано в есенната макроикономическа прогноза на финансовото министерство

Българската делегация начело с министър Десислава Танева е гласувала “въздържал се” за споразумението, защото предложенията ни не са отразени напълно.

Запазва се обвързаната подкрепа в земеделието

След двудневни преговори с нощни заседания Съветът на агроминистрите от ЕС постигна споразумение за новата Обща селскостопанска политика от 2023 до 2027 г. България успя да запази нивото на обвързаната с производството подкрепа за плодове, зеленчуци и животни на 13+2% от общия пакет директни плащания, съобщиха от земеделското министерство

В зимните курорти - с маски на лифта, кабинките ще са отворени

В зимните курорти - с маски на лифта, кабинките ще са отворени

В ски училищата се приемат до 10 човека Туристите в зимните курорти трябва да носят маски на лифтовете, включително и в кабинките. Те ще се дезинфекцират по график - поне три пъти на ден. Кабините ще работят с отворени прозорци и шлюзове, за да се проветрява въздухът, като броят на хората в закритите лифтове може да бъде ограничаван по преценка на

Финансовият министър Кирил Ананиев

Над 10 млрд. лв. дефицит в бюджета за 2 г. заради пандемията

Сред приоритетите догодина са доходите, образованието, здравеопазването, социалната и пенсионната политика и отбраната. Мерките за подпомагане на икономиката и хората заради кризата, предизвикана от пандемията, ще доведат до над 10 млрд. лв. дефицит за тази и следващата година. Това става ясно от проекта за бюджет за 2021 г

Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова СНИМКИ: МРРБ

ЕС с шест приоритета за развитие на регионите до 2030 г.

Намаляване на регионалните дисбаланси, кръгова икономика, цифрова и физическа свързаност, са сред водещи теми на новия Териториален дневен ред Страните от ЕС се обединиха около шест основни приоритета за устойчиво развитие на регионите в Европа в следващите десет години. Те са залегнали в основополагащия стратегически документ за провеждането на

СНИМКА: Авторката

ЕС отпуска 40 млн. евро за малките и средните предприятия заради кризата

С 40 милиона евро ЕС подпомага малките и средните предприятия, за да осигурят безопасни условия на труд и нормален работен процес в условията на COVID пандемия. В края на октомври месец се очаква Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (УО на ОПИК) да отвори за кандидатстване процедура „Адаптиране на

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber