5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото

https://www.24chasa.bg/novini/article/8549139 5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото 5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото www.24chasa.bg
5 неща, с които сме пред Хърватия по пътя към еврото

Влизането на двете държави в еврозоната и в банковия съюз се очертава да е в края на лятото

“Искаме преди тяхното присъединяване да подпомогнем страните, които имат желание да влязат в еврозоната чрез подходящи предприсъединителни инструменти, между които и техническа помощ. На масата е искането на Хърватия, скоро ще получим и това на България”.

Това заяви наскоро еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Мнозина изтълкуваха това съобщение като пакетиране на България и Хърватия в една група, подобно на движението ни към ЕК с Румъния преди години.

Сравнение на България и Хърватия показва някои прилики, но и поне пет важни разлики, с които сме напред по пътя към еврото. (Виж таблицата.)

Първото предимство е това, че сме във валутен борд и

левът е

стабилен

България вече заяви, което бе подкрепено и с решение на парламента, че ще влезе в чакалнята на еврото с настоящия си курс и ако получим настоявания за промяна, ще се оттеглим от преговорите. Хърватия също е силно зависима от еврото - 60% от търговията, 70% от туристическите приходи, над 90% от дълга в чужда валута е в евро, делът на спестяванията в чужда валута е 83%.  Страната има в последните години проблем със стабилността на националната си валута - куната.

И двете държави имат т.нар. суапова сделка с ЕЦБ и могат да разменят свободно националната си валута срещу евро. И тук идва втората разлика. България има финансова стабилност, висока ликвидност и добра капитализация на банките. Суаповата линия за нас играе ролята по-скоро на застраховка за евентуални изненади около пандемичната криза.

Хърватия обаче най-вероятно ще използва договорените 2 млрд. евро от ЕЦБ, за да подпре националната си валута. Само от началото на коронакризата до момента куната се е обезценила с около 2,5% спрямо еврото.

Хърватия изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната с изключение на този, в който участва нивото на публичния дълг, който не трябва да надвишава 60% от БВП.

А

България е на

второ място в

ЕС по нисък дълг

спрямо БВП

Задлъжнялостта ни е близо 4 пъти по-ниска. Амбицията на хърватското правителство е да свали дълга под 72% от БВП до 2020 г. А докато въведе еврото с по още 1,3% годишно.

Четвъртата разлика е в някои основни структурни реформи. Когато Хърватия обяви решението си да подаде молба за еврозоната, МВФ приветства намерението, но веднага предупреди, че за постигане на максимален успех ще е необходимо да се ускори провеждането на реформи. Сред препоръчваните са подобряване на конкурентоспособността, намаляване на административното бреме за бизнеса, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда, подобряване на ефективността на публичния сектор, подсилване на имуществените права, съдебните процедури. 

България няма, поне засега, критики към обхвата на структурните си реформи. Получаваме бележки само за скоростта им. Доказателство за това се съдържа и в пътната карта на страната ни за еврозоната, която още преди няколко месеца е изпълнена 100%. Хърватия тепърва ще готви такава и за много по-кратък срок ще трябва да отговори на изискванията.

Петата важна разлика в полза на България е наличието на макроикономически дисбаланси и потенциалът за справяне с тях. Преди четири години, България бе в най-тежката група с дисбаланси, които заплашват икономическата и фискалната, а оттам и социалната и политическата стабилност. В момента страната ни е в зелената зона - сред държавите, в които няма такива. За разлика от нас Хърватия все още не е извадена от предпоследната група и трябва бързо да покаже умение да се справи с проблеми в поне 10 области, сред които здравеопазване, образование, съдебна система, финансова стабилност.

И в двете държави хората изпитват опасения от въвеждането на еврото, главно заради повишаване на инфлацията. Българското правителство и БНБ са категорични, че такава опасност няма. За успокоение на хората и като предупреждение към търговци и спекуланти Хърватия се заканва да въведе изискване 6 месеца преди влизането в еврозоната цените да се изписват в куни и евро.

Двете държави

получиха

предупреждение

да се справят с

ефективността

на управлението

на държавните

компании

България влезе в ОИСР, прие методиката на общността, закон за публичните предприятия и получи добра оценка. Хърватия започна от законодателството си, но получи препоръка да идентифицира и реши и останалите проблеми - счетоводни и контролни стандарти, уреждане на фалити и права на кредиторите. По тези въпроси България е доста по-напред.

Малко по-бързо

от нас ще се

справи Хърватия

в догонването

на доходите

Изходната база при тях е по-добра - минималната заплата е около 505 евро, у нас тя е почти два пъти по-ниска. Това е и един от все още откритите въпроси от диалога ни с Брюксел, който препоръчва ускоряване на ръста на доходите и свиване на разликата между най-добре и най-нископлатените.

В същото време Хърватия е притеснена от друг текущ проблем, който България избегна успешно. Конституционният съд все още няма окончателно решение по казуса със заемите в швейцарски франкове. Хърватските кредитори - повечето поделения на италиански и австрийски банки, са в очакване на решението на върховната съдебна инстанция. То трябва да отсъди дали длъжниците, които доброволно са конвертирали ипотеките си в евро по утвърдения по онова време курс, могат да поискат анулиране на контрактите и да потърсят компенсации. Ако решението е против банките, новите им разходи, произтичащи от отпуснатите заеми в швейцарски франкове, могат да достигнат 20 млрд. куни, което пък може да заплаши банковата стабилност. България не разреши след намеса на БНБ подобни “игри” с франкове и обмяната им с евро или лева, което се оказа сполучлив ход. Здрава и стабилна банкова система е едно от ключовите условия, които трябва да изпълни Хърватия, за да влезе във валутния механизъм ERM-2 като прелюдия преди членството в еврозоната. Още повече че заради прецедента, който създаде България с искането си да влезе едновременно в банковия съюз и чакалнята, което бе поставено като условие на всички следващи кандидати, Хърватия трябва твърдо да отговори на това условие.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Милен Велчев Снимка: Архив

Милен Велчев: След приемане на еврото цените няма да скочат

Земеделската комисия на ЕП прие предложение на Иво Христов за опазване на пчелите и българските породи

Земеделската комисия на ЕП прие предложение на Иво Христов за опазване на пчелите и българските породи

Пускат банкнота от 1 милион заради инфлацията във Венецуела

Пускат банкнота от 1 милион заради инфлацията във Венецуела

България се готви да въведе еврото от 1 януари  2024 г. Страната ни вече изготвя и национален план, за да стане това без сътресения.

Цени в евро от 1 януари 2024 г., евентуално

На 9 март КЕВР ще проведе две онлайн открити заседания за лицензи за държавната и за частната газова борси.

В един ден обсъждат лицензи за две газови борси – държавната и частна

Сейшелите СНИМКА: Pixabay

Сейшелите отварят границите си за всички държави от 25 март

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber