10 милиона лева излизат на пазара, ако БНТ и БНР се откажат от реклама

https://www.24chasa.bg/novini/article/8194052 10 милиона лева излизат на пазара, ако БНТ и БНР се откажат от реклама 10 милиона лева излизат на пазара, ако БНТ и БНР се откажат от реклама www.24chasa.bg
Емил Кошлуков

Обществените медии не искат търговски приходи, а по-висока субсидия

10-12 милиона лева ще излязат на пазара, ако БНТ и БНР се откажат от реклами. Обществената телевизия печели годишно най-малко по 7-8 млн. лева, а при големи спортни и световни събития (като европейското по футбол, което ще е това лято) рекламата в нейния ефир стига 10-11 млн. лева по думите на шефа ѝ Емил Кошлуков.

Приходите на националното радио от реклама за 2019 г. са 1,2 млн. лв. при общ пазар на радиорекламата от 21 млн. лв., обяви генералният директор на БНР Андон Балтаков. “Готови сме да се откажем от рекламно време само ако получим стабилна издръжка от обществото”, каза той пред депутати от медийната комисия преди дни. Същото заяви и Кошлуков: “Отказваме се от реклама и търговски принципи при адекватно финансиране на задачите, които искат от нас”.

Защо сега?

Защото медийният закон предстои да бъде променян сериозно за първи път от 20-ина години и по него вече няколко месеца работят три групи експерти. Едната, която е към Министерството на културата, се занимава конкретно с финансирането на обществените медии.

По-важната причина обаче е, че държавните субсидии се оказват недостатъчни за БНТ и БНР, а рекламата, която влиза в тях - твърде малко като количество и цена. Последните 15 години ясно чертаят тенденцията, че обществените медии не могат да забогатеят от реклама. Тя е почти константа през цялото това време и няма пазарни фактори, които биха могли да я променят.

“Бюджетът ни трябва да е поне над 90 млн. лева. Правя сметки всеки ден. Те не са толкова трудни, всички на този пазар сме наясно кое колко струва”, каза Кошлуков пред “24 часа”.

“По мое време БНТ правеше по 17 млн. реклама годишно”, твърди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на БНТ (2002 - 2004). Това обаче е времето, в което Нова тв тъкмо е получила национален лиценз (2003) и все още не е голям играч на пазара. Рекламите се делят между БНТ и Би Ти Ви. Вярно, медийният закон, създаден през 1998 г., силно е ограничил рекламата в БНТ, но след като няма достатъчно конкуренция, тя може да продава твърде скъпо, което и прави по онова време.

Защо не искат

повече

реклама?

Сегашните рекламни пари не стигат на обществените медии да допълнят бюджетите си, така че да не усещат дефицит.

БНР, подобно на БНТ, макар и в не толкова драстични размери, също започва 2020 г. с дефицит от 5,5 млн. лв. Очакваните разходи надхвърлят 54,8 млн., а приходите с бюджетния трансфер са 49,3 млн., обяснява Балтаков.

Затова ръководството започва преоценка на разходите, а с писмо до служителите новият генерален директор обещава в следващите 6 месеца да въведе нова система, която да гарантира справедливо заплащане.

Причината за малкото реклама, от една страна, е законна. БНТ има право само на 15 минути в денонощие, като 5 от тях могат да са в праймтайма (19-22 ч). БНР може да излъчва по 6 мин на час. За сравнение всички частни радиа и телевизии имат право по 12 мин реклама на час.

Факт е, че при големи спортни и културни събития (олимпиади например) законът позволява и БНТ, и БНР да излъчват реклама колкото частните. Те обаче не могат да запълнят дори и ограничените минути, което на практика е втората причина за недостатъчната реклама в ефира им. Обществените медии имат едно основно обяснение за това - “ние не сме търговски оператори”. Те са задължени по закон да правят предавания за всички групи в обществото, да излъчват пряко парламента, изказванията на президента и т.н. Т.е. са напълно наясно, че много от предаванията не са нито “Биг Брадър”, нито “Като две капки вода” и няма как да постигнат достатъчно висока гледаемост, за да станат интересни за рекламодателите.

Вероятно заради това продаването на реклама в БНТ например не е особено активно, нито достатъчно професионално. Според част от рекламистите обществената телевизия слага твърде високи цени на рекламата спрямо рейтинга си, който рядко надвишава гледаемостта на големите търговски Би Ти Ви и Нова тв. От друга страна, БНТ не гарантира рейтинги на предаванията си - нещо, което е твърде съществено за рекламодателите. Заради това те избягват да купуват рекламно време, тъй като не са наясно кой, кога и защо ще ги гледа.

Причината обаче не е липсата на професионализъм на маркетинг отдела в БНТ, а по-скоро в държавната субсидия, която получава. При търговските медии е ясно и просто - гарантират се примерно 1000 зрители, които ще гледат определено предаване. Ако то обаче привлече едва 700, телевизията плаща неустойки на рекламодателя. Дали връща пари, или излъчва още реклама като компенсация, вече е въпрос на договаряне.

Няма как обаче генералният директор на БНТ, който на практика е държавен служител и харчи държавни пари, да подпише договор, с който да плаща неустойки на частна фирма рекламодател.

Ще се

промени ли

рекламният

пазар у нас?

Може и да не са сред най-големите играчи на пазара, но БНТ и БНР са достатъчно авторитетни, за да не предизвикат промяна. Според Гоцев тя ще е несъществена, тъй като у нас има около 250 ефирни, кабелни и цифрови телевизии и всяка една от тях има по 12 минути на час. Това са 288 минути в денонощието за една телевизия срещу 15 минути на БНТ. Значимостта в количествено изражение е ясна.

От друга страна обаче, в момента един твърде голям рекламодател - Националната лотария, излиза от пазара и рекламите, освободени от БНТ и БНР, ще са добре дошли, смята Николай Неделчев, главен изпълнителен директор на “Публисис Груп България”. А и 10 милиона са си 10 милиона.

Все пак засега всичко е в бъдещето, но е много вероятно то да бъде променено още тази пролет. Депутатите очакват експертните групи да дадат своите предложения в края на март, след което е много вероятно да гласуват новия закон.

Николай Неделчев,

шеф на “Публисис Груп”:

Рекламите от БНТ и БНР

ще компенсират

донякъде спирането на

постъпления от лотариите

БНТ и БНР са успешни медии и причината да съществуват е да информират обществото по значими теми. Без рекламата в тях, колкото и малка да е тя, се освобождава време за темите, важни за обществото.

От друга страна, да бъдеш интересен и съответно да привличаш рекламодатели, е вид рефлекс. Донякъде кара телевизията да се старае повече. Но ако двете медии минат изцяло на бюджетни пари, позитивите ще са повече.

Сега се освобождава доста голям ресурс от лотариите в частните телевизии. Така че инвестициите от БНТ и БНР вероятно биха се пренасочили към частните медии и така ще компенсират спирането на рекламни постъпления от такъв тип продукти като лотариите.

Владимир Денев,

управител на медийната агенция “Аргент”:

Освободената реклама е

по-вероятно да потъне в

големите радио- и тв групи

БНТ и БНР не участват активно в разпределянето на рекламните бюджети, така че едва ли ще има сериозна промяна на реалния рекламен пазар, ако излязат от него.

Въпреки че има клиенти, които държат на аудиторията и в БНТ, и в БНР и заделят бюджети за там, те не са структуроопределящи.

В тв сделките има две основни тв групи, между които се разпределят около 90% от инвестициите. В радиобизнеса има няколко частни радиогрупи, които получават значителен процент от приходите.

Би могло освободената реклама да се насочи към по-малки играчи, но е по-вероятно тя да потъне в големите тв групи и радиовериги.

Кирил Гоцев, бивш

генерален директор на БНТ:

Рекламното време е като

стимулатор да се правят

по-хубави програми

По мое време пазарът беше по-различен, но правехме по 17 млн. лв. от реклама. Сега е много свит за някои медии, за други не е. И все пак на пазара се появяват едни 15 минути. Каква хапка ще са те за големите частни телевизии? Навремето, когато Би Ти Ви и Нова тв бяха в период на растеж, всяка рекламна минута, открадната от БНТ, имаше смисъл. Сега пазарът е разпределен.

От друга страна, рекламното време е лост. При мен поне беше като стимулатор да се правят по-хубави програми, които да се продават, защото оценката все пак се дава от пазара.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

България с план за 12 млрд. лв. срещу кризата (Видео, инфографика)

България с план за 12 млрд. лв. срещу кризата (Видео, инфографика)

Парите са извън средствата, които страната ни чака от еврофондове Над 12 млрд. лв. грантово финансиране и още 9 млрд. във вид на заем може да получи България за изпълнение на националния План за възстановяване и устойчивост, разработен от правителството. Той беше представен от вицепремиера Томислав Дончев онлайн в петък

Финансовият министър Кирил Ананиев

15 000 лева глоба за скрити доходи в чужбина

Отказват се от идеята данъкът да се намалява, ако се обяви колко е платено за ремонт вкъщи 15 000 лева глоба за скрити доходи в чужбина предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), внесени в парламента. При невнасяне или такъв в по-малък размер съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците

ЕК ни плаши със съд заради щандове с BG храни в магазини

ЕК ни плаши със съд заради щандове с BG храни в магазини

Европейската комисия продължава да настоява България да отмени постановлението, което задължава търговските вериги да предлагат български храни от регионални производители. В петък е изпратено т.нар. мотивирано становище, съобщиха от представителството на ЕК. Това е втора стъпка в процедурата след официалното уведомително писмо до България през

Българска народна банка

Активите на банките вече са колкото БВП на България

Активите на банките вече достигнаха нивото на БВП, показват данни на Българската народна банка. Към 30 септември в банковата система има 119,2 млрд. лв., а брутният вътрешен продукт на страната тази година се очаква да е 120 млрд. лв. заради кризата. Спрямо юни активите на банките са се увеличили с 3,4%, или с 3,9 млрд. лв

Бюджетът на плюс с 871 млн. лв. до септември, за октомври се очаква дефицит от 253,4 млн.

Бюджетът на плюс с 871 млн. лв. до септември, за октомври се очаква дефицит от 253,4 млн.

Бюджетното салдо към 30 септември е положително с 871,4 млн. лв., съобщиха от министерството на финансите. Приходите по националния бюджет превишават разходите с 484,9 млн. лв., а останалите 386,5 млн. лева. са по линия на европейските средства. На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните

Вицепремиерът Томислав Дончев СНИМКА: Архив

Над 12 млрд. кв. грантово и още 9 млн. заем може да получи България от ЕС (Видео, обновена)

Над 12 млрд. кв. грантово и още 9 млн. във вид на заем може да получи България от ЕС за изпълнение на националния План за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно, след като вицепремиерът Томислав Дончев го представи онлайн. Средствата ще се разпределят по 4 основни стълба – Иновативна България

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Бизнес

Заводът на „Девин“ ЕАД мина на 100% зелена енергия

Заводът на „Девин“ ЕАД мина на 100% зелена енергия

Това е една от стъпките, с които компанията полага целенасочени усилия да намали въглеродния си отпечатък От лятото на 2020 г., заводът за бутилиране на вода в град Девин – откъдето идват популярните марки вода DEVIN Минерална, DEVIN Изворна и DEVIN Air, вече работи изцяло със 100% зелена енергия. Това води до намаляване с 18% на общите емисии

Министър-председателят Бойко Борисов СНИМКА: Архив

Борисов нареди на министрите: Всеки човек и бизнес да бъдат обгрижени

Необходими са гъвкави заповеди за целта, посочи премиерът Да бъде приложен по-гъвкав подход във всяка една сфера на социално-икономическия живот у нас, така че тя да може да функционира максимално пълноценно в условията на пандемия разпореди премиерът Бойко Борисов по време на работно видеоконферентно съвещание с членовете на Министерския съвет

СНИМКА: pixabay

Нов рекорден спад на турската лира

Нов рекорден спад отбеляза турската национална валута, чиято стойност днес падна до 8,34 за долар, съобщи ТАСС, позовавайки се на Блумбърг. Предишният рекорд беше от 26 октомври, когато стойността на турската лира беше 8,04 спрямо щатската валута, предаде БТА.  От началото на годината валутата е изгубила около 26 процента от стойността си спрямо

Германски производител изтегля „козе сирене с благородна плесен“

Германски производител изтегля „козе сирене с благородна плесен“

Германският производител JERMI Kasewerk GmbH изтегля от пазара всички произведени партиди от продукта си „Козе сирене с благородна плесен“, съобщи БАБХ. Причина за изтеглянето е една партида от козето сирене с марка Milbona Selection на производителя с установено замърсяване с листерия (Listeria monocytogenes)

Искаме плочките като нови? Лесна работа

Искаме плочките като нови? Лесна работа

Влизаме в банята и не може да познаем цвета на част от фаянсовите плочките, защото се е променил. Някои от тях са потъмнели, а други са изсветлели от теклата по тях варовита вода. Има начин да променим излъчването им и да ги върнем в прекрасния вид, в който сме ги купили. Защо плочките потъмняват и се получават петна Виж целия материал в mila

Най-много се увеличават местните данъци в първата година след местни избори.

Утре изтича срокът за плащане на данък сгради и коли

Утре - 31 октомври изтича крайният срок за плащане на местните данъци - за недвижими имоти и за МПС. Ако се пропусне този срок, върху дължимите суми започват да се начисляват лихви, предупредиха от дирекция "Общински приходи" на Столична община. Първата вноска за местните данъци трябваше да се внесе до 30 юни, а до края на октомври - втората

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber