Под ръководството на Ленин Октомврийската революция е едно от най-страшните събития в човешката история, удавило Русия в кръв и нечовешка жестокост. Тя дава мощен тласък на небивала вълна от убийства и репресии, продължили с години и коствали живота на милиони. И в крайна сметка вместо от победената във войната и икономически срината огромна държава да изградят рай на земята, както обещават, комунистическите водачи я превръщат в

гроб на демокрацията и свободата,

като създават най-зловещата тоталитарна система, съществувала някога в историята.

А че резултатите са потресаващи, свидетелства и статистиката. По съвременни оценки общият брой на жертвите, дадени от руския народ по време на събитията от 1917 г. и последвалата гражданска война, е между 12,5 и 15 млн. души. За сравнение загиналите руски войници на всички фронтове през Първата световна война са 500 хиляди.

Цели слоеве от населението, в това число елитът на обществото, са обявени за врагове и на практика са поставени извън закона.

Според учението на Карл Маркс единственият начин да се ускорят процесите по налагане на новото комунистическо общество е революционният терор и в съгласие с тази постановка Владимир Улянов – Ленин, като председател на Съвета на народните комисари на РСФСР, бърза да прокламира, че

нравствеността и религията са измама,

а "морално е всичко, което е полезно за революцията".

Със създадената Извънредна комисия (ЧК) и местни трибунали (тричленки) в емблема на болшевишката власт се превръщат масовите разстрели и концлагерите. А впоследствие, през 1918 г. официално е обявен и “червен терор”, уж в отговор на “белия”.

За някои може да е изненада, но веднага след вземането на властта на 26 октомври 1917 г. болшевиките официално отменят смъртното наказание. Решението е на Втория всеруски конгрес на съветите на работническите и войнишки депутати. Но два дни преди това, на 24 октомври, Съветът на народните комисари (СНК или Совнарком) издава декрет “За съда”, с който се създават работническо-селски революционни трибунали “за борба с контрареволюцията”.

На 6 декември 1917 г. СНК, разглеждайки въпроса с “възможните антиболшевишки стачки на служителите в цяла Русия” решава да се създаде Извънредна комисия – ЧК, която

“най-енергично и с революционни мерки” да се бори с тях. За поста председател на новия орган е предложен Феликс Дзержински. На другия ден той докладва за правата и задачите на новата комисия, която трябва да следи за печата,

“контрареволюционните партии” и саботажа

Много скоро обаче на всички ще стане ясно какво се крие зад подобни евфемизми. На 13 юни 1918 г. вече е приет указ за възстановяването на смъртното наказание. Обявеният приживе за “гениален” вожд Ленин непрекъснато настоява за засилване на репресиите, като използва “научни” обосновки от рода на:

“Диктатурата е желязна власт, революционно смела и бърза, безпощадна в справянето както с експлоататорите, така и с хулиганите. А нашето правителство е прекалено меко, повече прилича на желе, отколкото на желязо… Никаква пощада за тези врагове на народа, врагове на социализма, врагове на трудещите се. Войната е не на живот, а на смърт с богатите и техните поддръжници, война с тунеядците, мошениците и хулиганите…

Богатите и мошениците са двете страни на една и съща монета, те са двата основни вида паразити, подхранвани от капиталистическата система, това са главните врагове на социализма и тези врагове трябва да бъдат взети под особен надзор от цялото население, с тях трябва

да се разправим безпощадно

дори и при най-малкото нарушение на законите на социалистическото общество. Всяка слабост, всякакви колебания, всякакво сантименталничене в това отношение би било най-голямо престъпление против социализма.”

Как са рязали крайници и гениталии, четете тук.