Салдото по консолидираната фискална програма към края на септември е положително - 1 264,5 млн. лв.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7867118 Салдото по консолидираната фискална програма към края на септември е положително - 1 264,5 млн. лв. Салдото по консолидираната фискална програма към края на септември е положително - 1 264,5 млн. лв. www.24chasa.bg
Снимка Архив
Снимка Архив

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2019 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец септември 2019 г. е положително в размер на 1 264,5 млн. лв. (1,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 205,7 млн. лв. и по европейските средства в размер на 58,8 млн. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към септември 2019 г. са в размер на 32 797,9 млн. лв. или 74,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 634,3 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 224,6 млн. лв. (11,6 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 409,7 млн. лева.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 096,2 млн. лв., което представлява 75,5 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 4 660,2 млн. лв. или 71,0 % от предвидените в разчетите за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 12 758,7 млн. лв., което е 77,6 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 8 416,5 млн. лв. или 77,7 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 136,7 млн. лв. (77,6 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 172,7 млн. лв. или 72,9 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 927,7 млн. лв. или 79,3 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 749,6 млн. лв., което представлява 74,7 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 4 954,9 млн. лв., което представлява 74,8 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към септември 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 746,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2019 г. възлизат на 31 533,4 млн. лв., което е 68,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи както на извършените разходи по бюджета на Министерството на отбраната по инвестиционен проект за придобиване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили на Република България, така и на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.

Нелихвените разходи са в размер на 29 954,3 млн. лв., което представлява 67,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2019 г. са в размер на 25 337,8 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 588,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 27,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 581,6 млн. лв. или 86,9 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 997,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2019 г. е 10,14 млрд. лв., в т.ч. 10,12 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,02 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

ВИЖТЕ КАКВО ОЩЕ РЕШИ КАБИНЕТЪТ ДНЕС.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Един от санираните блокове в кв. “Славейков”

Бургас първенец по саниране, 40 000 жители вече плащат по-ниски сметки през зимата

40 000 жители на Бургас плащат по-ниски сметки за отопление, след като 200 панелни блока бяха санирани в първия етап на Националната програма за енергийна ефективност. Градът е първенец в санирането и е сред най-активните в страната и по програмата за саниране на по-малки жилищни сгради с европейски средства от ОП “Региони в растеж”

Костадин Джатев: Сътрудничеството „17+1“ предоставя шансове за по-активни контакти

Костадин Джатев: Сътрудничеството „17+1“ предоставя шансове за по-активни контакти

между Китай и страните от ЦИЕ Въпреки негативното влияние от пандемията от COVID-19 се наблюдава тенденция за развитие на българско-китайските търговски отношения, китайски продукти се търсят на българския пазар, а на китайския все повече български, заяви в интервю за Китайската медийна група Костадин Джатев

Лиляна Павлова СНИМКА: Архив

Зоран Заев и Лиляна Павлова обсъдиха стратегически европроекти

Проекти от стратегическо значение за Република Северна Македония, сред които проектът за регионално свързване Коридор номер осем, газопроводът Гърция-Северна Македония, инвестициите в здравеопазването, опазването на околната среда и енергийната ефективност бяха основните теми на среща в петък между премиера Зоран Заев и вицепрезидентът на

Иновации в банките - изтегли безплатно специалния проект на "24 часа"

Иновации в банките - изтегли безплатно специалния проект на "24 часа"

Изтегли безплатно ТУК специалното приложение на "24 часа" за Деня на банкера - "Иновациите в банките". В приложението: - Топбанкери визионери отговарят на въпроси за бъдещето на сектора - Ще изчезнат ли хартиените пари - Системно значимите банки в България - Секторът е стабилен - доказа го влизането в чакалнята на еврото и в Банковия съюз - Атаки

Деница Сачева

Сачева: 68% от работодателите не одобряват мерките, защото не ги познават

68% от работодателите не одобряват антикризисните мерки на правителството за подпомагане на бизнеса за преодоляване на последствията от COVID-19, заяви социалният министър Деница Сачева пред бТВ. 50% от тях не са се възползвали от нито една от тези мерки. 29% са се възползвали от мярката „60/40“. 78% от бизнеса не се е възползвал от мораториума

Кристоф Де Мил, иновационен лидер и финансов директор на KBC Груп в България

Кристоф Де Мил: Дигитализация, движена от данните, но с човешки подход

Клиентите ще ходят все по-рядко в клон на банка за трансакции, но ще го посещават за консултация и препоръка Кристоф Де Мил започва кариерата си в КВС Груп през 1995 г. След като 10 години заема различни мениджърски позиции в ритейл и МСП клоновата мрежа на групата, през 2006 г. се премества в Чехия

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Бизнес

Окончателните цифри за деня се виждат на табло на Нюйоркската фондова борса (NYSE).

И трите водещи индекса на Уолстрийт приключиха на рекордно високо равнище

И трите водещи индекса на Нюйоркската фондова борса приключиха седмицата на рекордно високо равнище, предадоха световните агенции. ДПА отбелязва, че пазарът се е настроил оптимистично заради новите очаквания за пакет за стимулиране на американската икономика и окуражаващите знаци за предстоящата ваксинация срещу COVID-19

Без сделка между Великобритания и ЕС, дадена е пауза в преговорите

Без сделка между Великобритания и ЕС, дадена е пауза в преговорите

И днес не беше постигнатото отдавна чаканото споразумение за бъдещите търговски отношения между ЕС и Великобритания. Преговарящите от двете страни на поредния рунд в Лондон заявиха, че правят пауза в разговорите, за да могат да разговарят с политиците и да получат указания как да продължат, предаде Ройтерс

Кристалина Георгиева - в списъка „Най-влиятелните хора на 2020 г.“ на „Блумбърг“

Кристалина Георгиева - в списъка „Най-влиятелните хора на 2020 г.“ на „Блумбърг“

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева попадна в класацията на „Блумбърг“ за „Най-влиятелните хора на 2020 г.“, предаде Би Ти Ви. В биографията на Георгиева в класацията пише, че чрез безвъзмездни средства фондът е помогнал на 29 от най-бедните страни членки да покрият плащанията си по заем в МВФ

Как да помогнем на малкия бизнес (видео)

Как да помогнем на малкия бизнес (видео)

Вижте полезни трикове за

(Не)Видимият свят на сигурните пари - визията на топбанкери

(Не)Видимият свят на сигурните пари - визията на топбанкери

Как ще изглежда банката на бъдещето? Ще станат технологични компании. Ще живеят в мобилния телефон. Ще предлагат всички финансови услуги. Клиентите ще имат контрол върху своите операции. В кризата банките са все така стабилни и гъвкави - всеки трети лев от инвестициите им е за дигитализация, а моделът следва потребностите на клиентите

Фонд "Земеделие" изплати 1,1 млн. лева
за зимни пръскания

Фонд "Земеделие" изплати 1,1 млн. лева за зимни пръскания

ДФ "Земеделие" започна плащанията по схемата "Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период" за 2020 г., съобщиха от фонда. Общо 1 124 943 лв. са преведени на 2670 стопани за купуване на продукти за растителна защита

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber