Джани Меникети обитава малка стаичка насред каньон до Позитано
Няма нито ток, нито течаща вода, нито телефон, живее в къщичка три на три метра, мие се в близкия ручей, съседи са му 15 кучета, кокошки и патици. И всичко това – на неколкостотин метра от светския Позитано в Италия, любимо място на много холивудски звезди.
Това е ежедневието от близо половин век на Джани Меникети – художник и поет по душа и призвание, отшелник – по избор. Днес
с негови
картини
разполагат
много галерии
по света
48 от своите 67 години Джани е прекарал сред каньоните, в своето малко павилионче, в което има картини, книги с поезия, два стола и две газови лампи, чаши, чинии и тук-там разхвърляни кърпи и дрехи.
Роденият в Тоскана Джани
идва до
Позитано, за
да живее с
любимата си
жена, която не обича хаоса на града. Джани остава извън Позитано и след нейната смърт и продължава живота си сред природата, но този път сам.
Жената, която белязва завинаги Джани, е Вали Майерс, ексцентрична художничка, приятелка на Салвадор Дали, бохемка, любителка на животните. В каньона на Позитано, където се мести, червенокосата австралийка се грижи за 40 кучета. Вали първоначално живее с тогавашния си съпруг, с кучетата, рисува лисици и танцува. После прави всичко това заедно с Джани Меникети, тоскански поет. Тези странни “типове” със стадо не се харесват на местната буржоазия.
“Мисля, че омразата е чувство, което може да съществува единствено при тоталната липса на интелигентност”, пише Тенеси Уилямс, приятел на Вали. Вали и Джани са смятани от мнозина за луди, защото са различни, не мислят и не живеят като останалите.
Джани е до Вали до последния миг от живота ѝ. Тези дни той представи до Позитано новата си книга с поезия, в която
описва
кучетата си
така, както
и Булгаков
в “Кучешко
сърце”
Те са субекти, а не обекти.
Джани Меникети е роден преди 67 години в Казоле д’Олса, до Сиена. Още като млад отива в Неапол с намерението да учи в университета източни езици, но така и не се записва. Вижда близкия Позитано, на Амалфийското крайбрежие, и остава като омагьосан от разположения стъпаловидно над морето град. Среща Вали Майерс, по онова време – танцьорка, която живее отшелнически в каньона до Позитано и рисува. Тогава Вали от време на време
пътува със
съпруга си
до Америка,
за да търси
купувачи за
картините си
Джани пък се грижи за кучетата на Вали в къщичката ѝ, когато съпрузите ги няма.
След като Вали се развежда с мъжа си, Джани става неин любовник, а после и спътник в живота ѝ в каньона. И така – до 2003 г., когато родената през 1930 г. Вали умира. Заради “странния” си избор на живот, Джани къса още навремето със семейството си в Тоскана. Затова и новото му семейство тогава стават една свиня, две кози, магарета, кучета и котки, но също и лисиците, опитомени от Вали. Именно те са “музите” на Вали Майерс в картините ѝ. Още от времето на живота си с Вали
Джани си
татуира очни
линии, а на
нея - рисунки
по лицето ѝ
Италианецът прекарва дните си в рисуване, четене, писане на поезия. От осем години с него живее млада кипърка, израснала в Лондон, но не е ясно колко още ще се задържи, защото “може би търси нови хоризонти”, както казва Джани. Той живее без ток в жилището си, затова през зимата, когато денят е кратък, са кратки и моментите на светлина. В тези случаи, както казва, има нужда от вътрешна светлина.
“Нямам телефон и
днешното
състояние на
човечеството
ме тревожи
Никой не комуникира или говори, а аз не мога да живея по този начин. Всички живеят в една сюрреална действителност.”
Всяка година Джани излага свои картини в изложба – със средствата от тях след това преживява, пазарувайки си някои продукти един път седмично. Всичко останало си набавя от природата. За да се лекува, използва треви и билки, които познава добре.