След като сваля Тодор Живков,
Политбюро си тръгва с бодро настроение
Предлагаме ви откъс от дневника на Георги Йорданов за 10 ноември 1989 г. Деня, в който на пленум в “Бояна” беше свален Тодор Живков.
Тогава Йорданов е кандидат-член на Политбюро и министър на културата, науката и просветата.
6,00 ч. Спортни занимания.
7,45 ч. В Министерския съвет. Преса.
9,45 ч. “Бояна”. Дом №1 - за пленума на ЦК на БКП.
Николай Жишев ми каза, че идва от среща с Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро. Попита ме: “Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да смени др. Живков?”. “Разбира се. По принцип и по традиция всички решения се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.
Н. Жишев сподели, че
решението на
Политбюро ги е
изненадало
Някои от колегите му прибрали предварително подготвените си изказвания в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че заедно с членовете на ЦК от областите им ще подкрепят решението на Политбюро.
10 ч. Заседание на ЦК в пленарната зала на Дом №1. Присъстват и гости: ПП на БЗНС, поканени отговорни дейци от науката, изкуството, стопанския живот и управлението.
Др. Т. Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка. Докладът му е повторение на тезисите, публикувани на 29 октомври, когато пленумът на ЦК беше насрочен. Поглежда към писмения текст, но повечето време говори свободно. Мисълта му е ясна. С поведението си не подсказва, че е разстроен или смутен след снощното заседание на Политбюро. На моменти дори опитва да се шегува.
12,15 ч. Обяви се обедна почивка. Следващото заседание на пленума ще бъде закрито - само за членовете и кандидат-членовете на ЦК и членовете на ЦКРК. Обяд в ресторанта на Дом №2. Небивало оживление... Новината за оставката на др. Тодор Живков вече бе известна на всички.
15 ч. Закрито заседание на ЦК на БКП. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември - за приетата оставка на др. Тодор Живков като генерален секретар на ЦК.
Кратки изказвания в подкрепа на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганчев - бивш ректор на АОНСУ, Стефан Нинов, председател на Столичния общински съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев - първи секретари на областните комитети на БКП в Пловдив и Хасково.
Иван Масларов заяви, че приема оставката на Тодор Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се обсъди кандидатурата на Александър Лилов.
Акад. Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността генерален секретар заседанието е добре да се отложи, а решението за смяната да се вземе след двайсетина дни на следващо заседание на ЦК. Залата зашумя...
Георги Атанасов обяви 30 минути почивка и съобщи, че пръв след нея ще говори Лазар Причкапов - първи секретар на Софийския областен партиен комитет.
При мен дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че “шефът” (Тодор Живков - б.м.) им
предложил някой от
тях да са изкаже
“Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди.”
Заобиколиха ме и други мои приятели. Работниците - герои на социалистическия труд, Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им казал някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Кузманов, към когото гледаха другарите му, отсече: “Вече сме поели по този път. Решението на Политбюро трябва да се изпълни.” След тях акад. Илчо Димитров пък ми сподели, че Гриша Филипов агитира да има изказвания по предложението на акад. Ирибаджаков.
Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната зала. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов спокойно разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че трябва да говорим. Тодор Живков ме изгледа с остър изпитателен поглед.
Георги Атанасов изслуша разговора ми за тревогата на академиците и героите на труда, но нищо не каза...
Балевски, Джагаров и Зарев отново ме намериха. Бяха разтревожени. Джагаров бе развълнуван: “Никакво отлагане на решението. Има опасност да се пролее кръв...”
Илчо Димитров мислеше, че обстановката се усложнява: “Напрежението сред хората продължава да расте...”
Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изказванията да се прекратят. Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след краткото си изказване
да предложи
изказванията
да приключат
Така и стори. Георги Атанасов: “Който е съгласен с решението на Политбюро... Моля да гласува... Решението се приема.” Ген. Славчо Трънски и още няколко другари поискаха да говорят, но Г. Атанасов не ги забеляза и даде думата на новоизбрания генерален секретар Петър Младенов.
Младенов благодари за доверието и изказа сърдечна благодарност на Т. Живков за почти тридесетилетната му успешна ръководна дейност начело на партията и държавата.
След като Г. Атанасов закри заседанието на ЦК, Продан Стоянов покани Политбюро в кръглата зала за кратко заседание. П. Младенов предложи на Т. Живков да се предостави за обитаване служебна вила в “Бояна”, лека кола и шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председателя на Държавния съвет и да остане член на комисията по изменение на конституцията.
Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражения. Разделихме се с бодро настроение...
20 ч. Телевизия.
21 ч. Класическа музика - CD. Литература.
Георги Йорданов описва по часове деня 10 ноември 1989 г. Текстът тук е от втория том на трилогията му - “Откровения”.