Бягството на 2400 българи от комунизма започва в Италия

https://www.24chasa.bg/novini/article/7850087 Бягството на 2400 българи от комунизма започва в Италия Бягството на 2400 българи от комунизма започва в Италия www.24chasa.bg
Лагерът в Латина, както е изглеждал навремето. СНИМКИ: ФЕЙСБУК

В лагера в Латина, откъдето са минали над 80 000 души, е бил и Андрей Тарковски

Емилио Друди, журналист от в. “Месаджеро” в град Латина в периода 1973-1991 г., още си спомня за срамежливия български художник Валентин, избягал от комунистическа България. И той като хиляди други източноевропейци по онова време минава през бежанския лагер в италианския град, преди да бъде разпределен към друга страна на Запад.

Валентин посещава редакцията на “Месаджеро” в Латина почти всекидневно, за да се среща и разговаря с Друди.

Подарява му

дори свои

картини,

които журналистът е окачил на стените в къщата си. Емилио Друди пък е един от малцината журналисти, които посещават често лагера в Латина, за да разкаже, “че в този лагер имаше хора, дошли тук в търсене на свободата”. С малки изключения лагерът е почти игнориран от тогавашните институции.

“Градът граничеше с лагера с хора от страни отвъд желязната завеса, смяташе ги за крадци. Аз обаче исках да разкажа за хумаността на тези хора. За тях ставаше въпрос най-вече из черните хроники”, казва Друди в документалния

филм “Бягство

към свободата”

на италианската режисьорка Емануела Газбарони.

Като малка Емануела живее с родителите си точно до лагера в Латина и вижда всеки ден онези, които влизат или излизат от него. Тя разказва във филма си тази действителност, но не само по детските си спомени, а и чрез изчетените хиляди документи на емигранти, в които са заключени личните им истории.

Ровейки се из документите, тя намира дори досието на Андрей Тарковски - големият руски режисьор минава през лагера през 1985 г.

Но какво представлява лагерът, в който престояват за кратко или по-дълго време и хиляди български невъзвращенци по времето на комунизма?

Центърът за помощ на чуждестранните бежанци в Латина е основан през 1957 г. с фондове на италианското правителство, САЩ и Върховния комисариат за бежанците на ООН.

Лагерът е затворен през 1989 г. след падането на Берлинската стена. Намира се на улица “24 май” в Латина, или по средата между Рим и Гаета, където до 2004 г. е седалището на Шести американски флот.

Лагерът е

основан след

събитията в

Унгария през 1956 г.

Първоначално дава подслон на хора, търсещи политическо убежище. След избирането през 1978 г. на папа Йоан Павел II се регистрира скок в молбите за убежище от поляци. Пикът е през лятото на 1987 г., когато идват 8000 полски бежанци. 

От 1957 до 1989 г. през Латина преминават близо 80 000 бежанци от Източна Европа, най-вече албанци, българи, поляци, унгарци, румънци, граждани на бивша Чехословакия и Югославия. Става въпрос в по-голямата част за политически емигранти, но има и хора, избягали по икономически причини. В рамките на 6 месеца от пристигането им в Латина чужденците били

разпределяни

към САЩ, Канада,

Австралия, Швеция

Нерядко обаче престоявали в лагера и година и половина.

Днес в постройките, приютявали бегълците към свободата, се намира факултет по икономика, част от римския университет “Сапиенца”.

Въпреки съществуването на бежанския лагер на име “Роси Лонги”, в който живеели хиляди източноевропейци, той бил смятан за една неудобна реалност. Сред емигрантите има много артисти, художници, интелектуалци, творчески личности, не приемащи комунистическата действителност в страните си. Наред с тях обаче

в Латина

има и много

престъпници,

а също и бивши затворници. Затова голяма част от населението на града изпитвало страх от обитателите, още повече че не било улеснявано по никакъв начин в отношението си към тях от италианското вътрешно министерство. Затова и връзките между емигрантите и жителите на града се създавали напълно спонтанно.

Малцина са жителите на Латина, които днес си спомнят за лагера. Изглежда, сякаш нарочно споменът за онези гости, бягащи от комунистическия режим, е заличен. Често обаче следи от пребиваването на емигрантите в лагера

липсват

напълно дори в

собствените им

биографии

особено що се отнася до хора на изкуството и културата. Подобен е случаят и със световноизвестния руски режисьор Андрей Тарковски, за когото никога и никъде не се споменава, че е бил в лагера, въпреки че през 1984 г. той иска американско убежище.

Когато режисьорката на “Бягство към свободата” Газбарони открива случайно регистрационния му картон номер 13225/379, ръцете ѝ се разтреперват от вълнение. Дори синът на режисьра, който носи същото име и живее във Флоренция, не знае абсолютно нищо за пребиваването на баща си в Латина. Тарковски пристига в лагера на 28 август 1985 г. – годината, в която благодарение на помощта на Ингмар Бергман снима в Швеция “Жертвоприношение”.

Страстен пушач, Тарковски по онова време вече е белязан от заболяването си - рак на белите дробове. Умира в Париж на 29 декември 1986 г.

Смъртта на

Тарковски е

отбелязана

в досието

му в лагера

в съвсем бюрократичен стил – на личния му картон в графата “излязъл на...” е написано 31 декември 1986. Като дестинация е отбелязано “починал”.

Много от бившите обитатели на лагера си спомнят още за постройките, пръснати на 8 хектара. Той можел да приема до 800 души едновременно. Лагерът е изграден в бивша казарма, построена още по фашистко време. Като бивша военна структура бил ограден с висока стена с бодлива тел, с наблюдателница и телекамери. 

При пристигането си

всеки беглец

от комунизма

получавал

по 10 долара,

но трябвало да си намери работа във вътрешността на структурата. През 1982 г. например дневната надница била 3000 лири, еквивалентни на 5,30 евро през 2017 г. Бежанците можели да излизат навън, докато италианците не можели да посещават лагера.

По данни на италианското министерство на вътрешните работи през периода до 1970 г. в Италия са поискали убежище 1079 българи, или 3% от общия брой чужденци.

В периода 1971-1980 г. този брой е 1051, или 8 на сто. През 1981-1985 г. са искали убежище 312 българи, или 2 на сто от общия брой.

В центъра “Роси Лонги” през март 1989 г. има регистриран само един българин от общо 448 бежанци. С други думи, през Латина са минали над 2400 българи.

И до днес в архивите

можем да прочетем

имената на

много българи,

регистрирани в центъра “Роси Лонги”, както и рождените им дати и места. Ето някои от тях:

Любомир Арсов (1940, София), Стефан Аспарухов (1948, Пловдив), Ангел Атанасов (1950, Ракево), Васил Атанасов (1939, Асеновград), Александър Александров (1947, София), Владимир Анев (1943, Кюстендил), Кичка Ангелова (1952, Преслав), Любен Апостолов (1940, Пловдив), Владислав Бачев (1940, София), Владимир Багдатов (1928, София), Стоян Черкезов (1944, Пловдив), Владимир Черноземски (1935, Пловдив)...

Любопитно е, че само българите с името Димитър Димитров са 7, а шестима се казват Георги Георгиев. Но това са само малцина от източноевропейците, чиито имена, подредени по азбучен ред, изпълват над 1000 страници.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Свят

СНИМКА: Ройтерс

САЩ: Турция не може едновременно да купува руските комплекси С-400 и да участва в програмата за Ф-35

САЩ смятат, че Турция не може едновременно да купува руските зенитно-ракетни комплекси С-400 и да участва в програмата за създаване на изтребители Ф-35. Това заяви днес пред журналисти министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър, предаде ТАСС. Не съм чул нищо за това (за това, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявявал на турския си колега Реджеп

СНИМКА: Pixabay

Холандският сенат прие протокола за членство на Северна Македония в НАТО

Холандският сенат ратифицира днес протокола за членство на Северна Македония в НАТО, съобщи във Фейсбук външният министър на Северна Македония Никола Димитров, предаде агенция МИА. След одобрението на Холандия остават само Франция и Испания, които още не са ратифицирали протокола, позволяващ Северна Македония да стане 30-та пълноправна членка на

Сергей Лавров СНИМКА: РОЙТЕРС

Лавров: Съветът за сигурност на ООН да се разширява в полза на развиващите се

Съветът за сигурност на ООН трябва да се разширява в полза на развиващите се, а не на западните страни, заяви руският външен министър Сергей Лавров на заседание от Парижкия форум за мир, който бе открит по-рано днес, предаде ТАСС, цитирана от БТА. По думите на Лавров главният недостатък на Съвета за сигурност е недостатъчната представеност на

UH-1Y "Venom". Снимка dvidshub.net

Чехия ще купи 12 бойни хеликоптера от "Бел" за 631 млн. долара

Чехия ще сключи до края на годината договор с американската компания "Бел" за покупката на 12 бойни хеликоптера, съобщи днес чешкият министър на отбраната Лубомир Метнар, цитиран от Асошиейтед прес и ТАСС, предаде БТА. Чешките ВВС ще се сдобият с осем многоцелеви машини UH-1Y "Venom" (Винъм) и четири щурмови AH-1Z "Viper" (Вайпър) от производителя

СНИМКА:  Ройтерс

Осъдиха в Дания депортиран от Турция джихадист 27 дни преди делото му за тероризъм

Датски джихадист от палестински произход беше осъден на 27 дни предварителен арест в Дания преди гледането на делото му за тероризъм, ден след депортирането му от Турция, предаде Асошиейтед прес. Ахмад Салем ел Хадж е роден в в датския град Орхус през 1991 г. През 2013 г. той става един от първите датски граждани

Снимка: bulgarian.cri.cn

Китайска компания подкрепя изграждането на проекта за транссахарска магистрала в Нигерия

Китайската фирма „China Harbor Engineering Company" (CHEC) съобщи в понеделник, че ще продължи да подкрепя продължаващия строеж на транссахарската магистрала на нигерийска територия, като приключи в срок пътния участък в централната част на страната. Транссахарската магистрала е огромен инфраструктурен проект, обхващащ шест африкански държави,

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Свят

Александър Вучич, Зоран Заев, Еди Рама СНИМКА: Ройтерс

Вучич: "Мини Шенген" може да донесе на региона 3,5 млрд. евро икономии

Общият пазар на шест страни от Западните Балкани /Сърбия, Северна Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово/ може да донесе на региона 3,5 милиарда евро икономии, заяви днес сръбският президент Александър Вучич след среща в Париж с френския президент Еманюел Макрон, предаде ТАСС. "Аз помолих Макрон за подкрепа и съм сигурен

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган

Ердоган заплаши ЕС с прекратяване на разговорите и джихадисти от ИДИЛ (Обновена)

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди европейските държави днес, че неговата страна може да освободи всички затворници от "Ислямска държава", които държи, и да ги изпрати в Европа в отговор на санкциите на ЕС заради Кипър, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Говорейки пред журналисти преди посещение в Съединените щати,

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски се срещна с френския си колега Еманюел Макрон в Париж. Снимка РОЙТЕРС

Макрон не дал никакви гаранции за дата за преговори със Скопие

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски заяви днес след среща с френския си колега Еманюел Макрон в Париж, че са имали "открит и динамичен" разговор, но Париж все още не дава никакви гаранции за дата за преговори на Северна Македония с ЕС, предаде агенция МИА, цитирана от БТА. Пендаровски каза,

Реджеп Тайип Ердоган

Турска социологическа агенция: Близо 60 депутати ще напуснат партията на Ердоган

Известната турска социологическа агенция „Аврасия” прогнозира, че предстои най-малко 50-60 депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието да я напуснат. Директорът на агенцията Кемал Йозкираз публикува прогнозата си в „Туитър”. Той смята, че в периода 2020-2022 г. ще настъпи голямо разцепление в ПСР.

Разследват шефове на "Фолксваген"

Разследват шефове на "Фолксваген"

Германски прокурори заявиха, че са повдигнали обвинения за присвояване срещу четирима изпълнителни директори на „Фолксваген“ за предоставяне на прекомерни заплати и бонуси на няколко членове на съвета на служителите. С тези действия били облагодетелствани петима членове на съвета, което струва на автомобилния гигант около 5,

Земетресение беше регистрирано близо до Страсбург

Земетресение беше регистрирано близо до Страсбург

Земетресение с магнитуд 3,2 бе регистрирано по границата на Франция и Германия, съобщава Европейско-средиземноморският сеизмологичен център. Епицентърът на земетресението е на 6 километра северозападно от Страсбург, а дълбочината му е 12 километра, информира Нова

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber