Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7699127 Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки) Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки) www.24chasa.bg
Йошино Акира държи модел на литиево-йонна батерия Снимки: Ройтерс
Йошино Акира държи модел на литиево-йонна батерия Снимки: Ройтерс

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Тези леки, зареждащи се и мощни батерии сега се използват навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електрическите автомобили. Те могат също да съхраняват значително количество слънчева и вятърна енергия и правят възможно избягването на изкопаемите горива, предаде БТА.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Литиево-йонните батерии са навсякъде в цял свят - за захранване на портативната електроника, която използваме в комуникациите, в работата, за да учим, слушаме музика или да търсим информация. Те също дадоха възможност да бъдат създадени електрическите автомобили и да бъде съхранявана енергия от обновяеми източници.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Основите за създаването на литиево-йонните батерии полага Стенли Уитингам по време на петролната криза през 70-те години на миналия век. Той работи по разработването на методи, които могат да доведат до технологии за получаване на енергия без горива. Уитингам започва да изследва свръхпроводниците и открива изключително богат на енергия материал. Използва го за създаването на иновативен катод в литиевата батерия. Той е направен от титаниев дисулфид, който на молекулярно ниво има пространства, в които могат да влязат литиеви йони (да бъдат интеркалирани).

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Анодът на батерията е частично от метален литий, който е с голяма способност да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има огромен потенциал при малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен и тази батерия експлодира лесно. Затова не е надеждна.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Джон Гудинаф прогнозира, че катодът ще е с по-голям потенциал, ако е от метален окис, вместо от метален сулфид. След систематични изследвания, той демонстрира през 1980 г., че кобалтовият окис с интеркалирани (вмъкнати) литиеви йони може да произведе цели четири волта. Това е важен пробив и позволява да бъдат създадени много по-мощни батерии.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

С катода на Гудинаф като основа, Акира Йошино създава първата рентабилна литиево-йонна батерия през 1985 г. Вместо да използва реактивен литий в анода, той използва нефтен кокс - въглероден материал, който като кобалтовия окис в катода може да интеркалира литиеви йони.

Резултатът е лека и трайна батерия, която може да бъде зареждана стотици пъти, преди качествата й да започнат да се влошават.

Предимството на литиево-йонните батерии е, че не залагат на химически реакции, които разграждат електродите, а на литиеви йони, които се движат между анода и катода.

Литиево-йонните батерии променят коренно живота ни, откакто излизат на пазара през 1991 г. Те полагат основите на безжично общество, което може да не използва изкопаеми горива, и са от най-голяма полза за човечеството.

Американският професор Джон Гудинаф е роден на 25 юли 1922 година в германския град Йена. На 97 години той стана най-възрастният Нобелов лауреат, удостояван някога с високото отличие. Своята кариера на учен той започва в Масачузетския технологичен институт в лабораторията "Линкълн".

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век оглавява Лабораторията по неорганична химия към Оксфордския университет, където разработва материала за катода на литиево-йонната акумулаторна батерия. От 1986 година насам той е професор в Тексаския университет в град Остин.

Професор Станли Уитингам е англо-американски химик в университета Бингамтън, филиал на Университета в Ню Йорк. Той е роден през 1941 година във Великобритания. Защитава докторантура в Оксфордския университет през 1968 година, след което продължава кариерата си в Стамфордския университет в Калифорния. От 1972 до 1984 година работи в изследователския отдел на компанията "Ексон", а по-късно става професор в университета Бингамтън. Ученият се оказва ключова фигура в разработването на литиево-йонните батерии, след като открива концепцията за интеркалираните /вмъкнатите/ електроди.

Японският химик Йошино Акира е роден в град Суита на 30 януари 1948 година. Той защитава докторантура в университета в Осака. През 1972 година започва работа в лабораторията на корпорацията "Асахи Касей". Понастоящем е професор в университета Мейджи.

Проф. Акира осъществява истинска енергийна революция с разработката на литиево-йонната батерия. Той започва да развива тази идея през 1981 година, а само след две години конструира действащ прототип въз основа на кобалта и лития. Това може да се каже, че е рожденият ден на съвременния литиево-йонен акумулатор. /

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията" - използване на генетични промени и Дарвиновия принци на естествения подбор за разработване на нови протеини, използвани в много сфери на ежедневието.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). Сумата ще бъде поделена поравно между тримата лауреати на Нобеловата награда за химия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Наука и технологии

СНИМКА: Pixabay

Земята губи лед с рекордни темпове, топенето се ускорява

Радан Кънев СНИМКА: Архив

Радан Кънев има най-много фалшиви последователи в социалните мрежи

Пеперуда

Махането с криле на пеперудите се използва при конструирането на дронове

СНИМКА: Pixabay

Френският институт "Пастьор" спира разработката на ваксина срещу COVID-19

СНИМКА: Pixabay

Идентифицираха гените, виновни за нощната инконтиненция при децата

СНИМКА: Pixabay

Откриха в Мароко най-древната морска звезда

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber