Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7699127 Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки) Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки) www.24chasa.bg
Йошино Акира държи модел на литиево-йонна батерия Снимки: Ройтерс
Йошино Акира държи модел на литиево-йонна батерия Снимки: Ройтерс

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Тези леки, зареждащи се и мощни батерии сега се използват навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електрическите автомобили. Те могат също да съхраняват значително количество слънчева и вятърна енергия и правят възможно избягването на изкопаемите горива, предаде БТА.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Литиево-йонните батерии са навсякъде в цял свят - за захранване на портативната електроника, която използваме в комуникациите, в работата, за да учим, слушаме музика или да търсим информация. Те също дадоха възможност да бъдат създадени електрическите автомобили и да бъде съхранявана енергия от обновяеми източници.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Основите за създаването на литиево-йонните батерии полага Стенли Уитингам по време на петролната криза през 70-те години на миналия век. Той работи по разработването на методи, които могат да доведат до технологии за получаване на енергия без горива. Уитингам започва да изследва свръхпроводниците и открива изключително богат на енергия материал. Използва го за създаването на иновативен катод в литиевата батерия. Той е направен от титаниев дисулфид, който на молекулярно ниво има пространства, в които могат да влязат литиеви йони (да бъдат интеркалирани).

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Анодът на батерията е частично от метален литий, който е с голяма способност да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има огромен потенциал при малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен и тази батерия експлодира лесно. Затова не е надеждна.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Джон Гудинаф прогнозира, че катодът ще е с по-голям потенциал, ако е от метален окис, вместо от метален сулфид. След систематични изследвания, той демонстрира през 1980 г., че кобалтовият окис с интеркалирани (вмъкнати) литиеви йони може да произведе цели четири волта. Това е важен пробив и позволява да бъдат създадени много по-мощни батерии.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

С катода на Гудинаф като основа, Акира Йошино създава първата рентабилна литиево-йонна батерия през 1985 г. Вместо да използва реактивен литий в анода, той използва нефтен кокс - въглероден материал, който като кобалтовия окис в катода може да интеркалира литиеви йони.

Резултатът е лека и трайна батерия, която може да бъде зареждана стотици пъти, преди качествата й да започнат да се влошават.

Предимството на литиево-йонните батерии е, че не залагат на химически реакции, които разграждат електродите, а на литиеви йони, които се движат между анода и катода.

Литиево-йонните батерии променят коренно живота ни, откакто излизат на пазара през 1991 г. Те полагат основите на безжично общество, което може да не използва изкопаеми горива, и са от най-голяма полза за човечеството.

Американският професор Джон Гудинаф е роден на 25 юли 1922 година в германския град Йена. На 97 години той стана най-възрастният Нобелов лауреат, удостояван някога с високото отличие. Своята кариера на учен той започва в Масачузетския технологичен институт в лабораторията "Линкълн".

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век оглавява Лабораторията по неорганична химия към Оксфордския университет, където разработва материала за катода на литиево-йонната акумулаторна батерия. От 1986 година насам той е професор в Тексаския университет в град Остин.

Професор Станли Уитингам е англо-американски химик в университета Бингамтън, филиал на Университета в Ню Йорк. Той е роден през 1941 година във Великобритания. Защитава докторантура в Оксфордския университет през 1968 година, след което продължава кариерата си в Стамфордския университет в Калифорния. От 1972 до 1984 година работи в изследователския отдел на компанията "Ексон", а по-късно става професор в университета Бингамтън. Ученият се оказва ключова фигура в разработването на литиево-йонните батерии, след като открива концепцията за интеркалираните /вмъкнатите/ електроди.

Японският химик Йошино Акира е роден в град Суита на 30 януари 1948 година. Той защитава докторантура в университета в Осака. През 1972 година започва работа в лабораторията на корпорацията "Асахи Касей". Понастоящем е професор в университета Мейджи.

Проф. Акира осъществява истинска енергийна революция с разработката на литиево-йонната батерия. Той започва да развива тази идея през 1981 година, а само след две години конструира действащ прототип въз основа на кобалта и лития. Това може да се каже, че е рожденият ден на съвременния литиево-йонен акумулатор. /

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията" - използване на генетични промени и Дарвиновия принци на естествения подбор за разработване на нови протеини, използвани в много сфери на ежедневието.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). Сумата ще бъде поделена поравно между тримата лауреати на Нобеловата награда за химия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Наука и технологии

Водораслото Proterocladus antiquus СНИМКА: Ройтерс

Водорасло на милиард години е най-старият фосил на растение

Учени откриха в скали от Северен Китай най-стария известен фосил на зелено растение - миниатюрно водорасло, покривало морското дъно преди около милиард години, съобщи Ройтерс. Водораслото Proterocladus antiquus e "близък сродник на предшественика на всички съвременни зелени растения", каза Цин Тан, палеобиолог от технологичния институт във

Компютърно изображение на обучението чрез облачните технологии. Снимка: Пиксабей

Учениците под карантина заради коронавируса се обучават вкъщи чрез облачните технологии

Родителите ще имат на разположение телефон за пряка връзка с консултант от РЗИ Дистанционно обучение от дома ще бъде организирано за учениците от групата, която се върна от Италия и бе поставена под 14-дневна карантина Организацията направи много бързо директорът на Математическата гимназия. За целта ще се използват облачните технологии

Космическият апарат "ИнСайт" потвърди, че на Марс има трусове

Космическият апарат "ИнСайт" потвърди, че на Марс има трусове

Космическият апарат "ИнСайт" на НАСА потвърди, че Марс е сеизмически активен, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс. Спускаемият апарат, кацнал на Марс през ноември 2018 г., е регистрирал оттогава около 450 труса, повечето умерени. Сеизмичната активност на планетата е по-голяма от тази на Луната, но по-малка от земната, предава БТА

Huawei представи в Барселона нови устройства (видео)

Huawei представи в Барселона нови устройства (видео)

Гледайте на живо тук: Huawei представя в Барселона нови

Снимка: Pixabay

Необичайно топлата зима - заради необичайна ситуация в Арктика

Причината за необичайно топлата зима в Русия, както и в Европа и САЩ, е необичайната ситуация в Арктика. За това разказаха метеоролозите от Weather Underground и Weather Tiger LLC пред Агенция Блумбърг. Те разказаха за изключително стабилен район с ниско налягане над Северния полюс. Обикновено ветровете „изпращат“ студения въздух на юг през

СНИМКА: Pixabay

Откриха скрити камери в гробницата на Тутанкамон

Египетски археолози откриха скрити камери в 3400-годишната гробница на Тутанкамон, които може да са последният дом на "загадъчната" царица Нефертити, съобщи в. "Дейли мейл". Нефертити е управлявала Египет от 1353 г. пр. н. е. до 1336 г. пр. н. е. Тя е била или майка, или мащеха на Тутанкамон. Египтолозите мислят

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от Наука и технологии

СНИМКА: Pixabay

Контактни лещи сигнализират за проблеми с очите с промяна на цвета

Понякога за офталмолозите е трудно незабавно да диагностицират проблем с окото. Помощ в случая могат да предложат умни контактни лещи, които променят цвета си при долавянето на проблем, съобщава сайтът Techexplorist. Създадени от специалисти от Китайската академия на науките, прототипните лещи са изработени от биосъвместим хидрогел

СНИМКА: Pixabay

Умен гащеризон следи движенията на бебетата

Изследователи от университета на Хелзинки са разработили умен гащеризон, който следи в детайл движенията на бебетата. Системата може да позволи по-лесното идентифициране на потенциални проблеми в неврологичното развитие, предоставяйки възможност за по-навременна интервенция, съобщава сайтът Медгаджет

СНИМКА: Pixabay

Протоземята се е формирала за 5 милиона години

Учени от университета в Копенхаген заключиха, че Протоземята - предшественичката на Земята, се е формирала за едва 5 милиона години, т.е. много по-бързо, отколкото се смяташе досега, съобщи Физ.орг. Било установено, че причината за появата й не са били случайни сблъсъци на метеорити, а натрупване на вещества с особен състав

СНИМКА: Pixabay

България е на 49-о място в света по скорост на интернет

България е на 49-о място в света по средна скорост на интернет(16,95 Mbps), сочат данни на WebsiteToolTester, публикувани в „Дейли Мейл“. На Балканите „по-бързи“ от нас са Румъния(на 37-о място с 21,8 Mbps) и Сърбия (43-та, 19,2 Mbps). Гърция е на 56-о място със средна реална скорост на изтегляне на файлове 13,41 Mbps

СНИМКА: Pixabay

Откриха планета, на която една година продължава само 18 часа

Британски планетолози са открили гигантска планета в съзвездието Заек, която е разположена толкова близко до своята звезда, че извършва пълно завъртане около нея само за 18 часа, предава ТАСС, цитирана от БТА. Агенцията цитира изследване на екипа на проф. Джеймс Маккормак от университета "Уоруик". Учените изтъкват

Снимка: Pixabay

Международната космическа станция може да работи още 10 г. в настоящия си вид

Международната космическа станция (МКС) може да функционира поне още едно десетилетие в настоящия си вид, предаде ДПА, позовавайки се на генералния директор на Роскосмос Дмитрий Рогозин. "Редовно проверяваме материалното и техническото състояние на модулите на станцията", споделя Рогозин, цитиран от РИА Новости и БТА

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber