Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7699127 Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки) Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки) www.24chasa.bg
Йошино Акира държи модел на литиево-йонна батерия Снимки: Ройтерс

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Тези леки, зареждащи се и мощни батерии сега се използват навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електрическите автомобили. Те могат също да съхраняват значително количество слънчева и вятърна енергия и правят възможно избягването на изкопаемите горива, предаде БТА.

Литиево-йонните батерии са навсякъде в цял свят - за захранване на портативната електроника, която използваме в комуникациите, в работата, за да учим, слушаме музика или да търсим информация. Те също дадоха възможност да бъдат създадени електрическите автомобили и да бъде съхранявана енергия от обновяеми източници.

Основите за създаването на литиево-йонните батерии полага Стенли Уитингам по време на петролната криза през 70-те години на миналия век. Той работи по разработването на методи, които могат да доведат до технологии за получаване на енергия без горива. Уитингам започва да изследва свръхпроводниците и открива изключително богат на енергия материал. Използва го за създаването на иновативен катод в литиевата батерия. Той е направен от титаниев дисулфид, който на молекулярно ниво има пространства, в които могат да влязат литиеви йони (да бъдат интеркалирани).

Анодът на батерията е частично от метален литий, който е с голяма способност да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има огромен потенциал при малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен и тази батерия експлодира лесно. Затова не е надеждна.

Джон Гудинаф прогнозира, че катодът ще е с по-голям потенциал, ако е от метален окис, вместо от метален сулфид. След систематични изследвания, той демонстрира през 1980 г., че кобалтовият окис с интеркалирани (вмъкнати) литиеви йони може да произведе цели четири волта. Това е важен пробив и позволява да бъдат създадени много по-мощни батерии.

С катода на Гудинаф като основа, Акира Йошино създава първата рентабилна литиево-йонна батерия през 1985 г. Вместо да използва реактивен литий в анода, той използва нефтен кокс - въглероден материал, който като кобалтовия окис в катода може да интеркалира литиеви йони.

Резултатът е лека и трайна батерия, която може да бъде зареждана стотици пъти, преди качествата й да започнат да се влошават.

Предимството на литиево-йонните батерии е, че не залагат на химически реакции, които разграждат електродите, а на литиеви йони, които се движат между анода и катода.

Литиево-йонните батерии променят коренно живота ни, откакто излизат на пазара през 1991 г. Те полагат основите на безжично общество, което може да не използва изкопаеми горива, и са от най-голяма полза за човечеството.

Американският професор Джон Гудинаф е роден на 25 юли 1922 година в германския град Йена. На 97 години той стана най-възрастният Нобелов лауреат, удостояван някога с високото отличие. Своята кариера на учен той започва в Масачузетския технологичен институт в лабораторията "Линкълн".

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век оглавява Лабораторията по неорганична химия към Оксфордския университет, където разработва материала за катода на литиево-йонната акумулаторна батерия. От 1986 година насам той е професор в Тексаския университет в град Остин.

Професор Станли Уитингам е англо-американски химик в университета Бингамтън, филиал на Университета в Ню Йорк. Той е роден през 1941 година във Великобритания. Защитава докторантура в Оксфордския университет през 1968 година, след което продължава кариерата си в Стамфордския университет в Калифорния. От 1972 до 1984 година работи в изследователския отдел на компанията "Ексон", а по-късно става професор в университета Бингамтън. Ученият се оказва ключова фигура в разработването на литиево-йонните батерии, след като открива концепцията за интеркалираните /вмъкнатите/ електроди.

Японският химик Йошино Акира е роден в град Суита на 30 януари 1948 година. Той защитава докторантура в университета в Осака. През 1972 година започва работа в лабораторията на корпорацията "Асахи Касей". Понастоящем е професор в университета Мейджи.

Проф. Акира осъществява истинска енергийна революция с разработката на литиево-йонната батерия. Той започва да развива тази идея през 1981 година, а само след две години конструира действащ прототип въз основа на кобалта и лития. Това може да се каже, че е рожденият ден на съвременния литиево-йонен акумулатор. /

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията" - използване на генетични промени и Дарвиновия принци на естествения подбор за разработване на нови протеини, използвани в много сфери на ежедневието.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). Сумата ще бъде поделена поравно между тримата лауреати на Нобеловата награда за химия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Наука и технологии

Швейцарските ледници са изгубили 10% от обема си за последните 5 години

Швейцарските ледници са изгубили 10 процента от обема си през последните 5 години заради климатичното затопляне, феномен, който не е бил наблюдаван от 100 години насам, предаде Франс прес. Агенцията цитира проучване, осъществено от Швейцарската академия на науките. Най-драстично топене предизвикали няколкото топлинни вълни

Първият произведен в Китай ледоразбивач се отправя на дебютната си експедиция

Китайският полярен ледоразбивач „Сюелун-2" ще започне първото си пътешествие до Антарктида от южния китайски град Шънджън във вторник, съобщават от Радио "Китай". Това ще бъде 36-та антарктическа експедиция на Китай. В нея ще участва екипаж от 413 души, които ще се опитат да разберат повече за влиянието на промените в Антарктида върху света,

Кометата 2I/Борисов прилича на "посестримите" си от Слънчевата система

Кометата 2I/Борисов - вторият междузвезден пришълец след странното космическо тяло с форма на пура Оумуамуа, прилича на "посестримите" си, формирали се в нашата Слънчева система, съобщават Ройтерс и ТАСС, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър". Сходството според астрономите свидетелства за вероятната прилика между други планетни системи и

Откриха доказателства за използването на слуги и роби през бронзовата епоха

Учени в Германия попаднаха на археологически доказателства за социално неравенство, включително за възможно използване на слуги и роби, във ферми през бронзовата епоха, съобщи ЮПИ. Доказателствата са открити на погребални обекти във ферми в Южна Германия. "Преди 4000 години в Южна Германия представители на няколко поколения в семейства с висок

"Хуауей" е в състояние да разработи стабилна операционна система

Основателят на „Хуауей Технолъджис" Жен Джънфей, който е и главен изпълнителен директор на компанията, е уверен, че могат да разработят своята операционна система Harmony до нивото на тази на Apple например, за по-малко от две до три години, съобщи Радио "Китай". Harmony бе представена през август, отбелязвайки най-големия тласък за китайския

Учени разкриха загадка, свързана с произхода на магнетарите

Астрофизици от Германия и Великобритания разкриха вероятния механизъм, свързан с произхода на магнетарите - неутронни звезди с изключително силни магнитни полета, съобщи Физ.орг. Експлозиите на подобни звезди пораждат излъчвания, които може да достигнат до Земята, да затруднят функционирането на космически апарати и да окажат въздействие върху

Последно от лого

Мнения

Последно от лого

Последно от

Последно от лого

Последно от

Още от Наука и технологии

Носител на Нобелова награда: Ще открием извънземен живот в следващите 30 години

Човечеството ще открие извънземен живот в следващите 30 години, заяви носителят на Нобелова награда за физика за 2019 г., пише “Индипендънт”.  Той пояснява, че извънземен живот не означава малки зелени човечета и, че той може да бъде под формата на микроорганизми. “Не мога да повярвам, че ние сме единствените живи същества в цялата вселена

НАСА възобновява пилотираните си полети до МКС в началото на 2020 г.

Американското космическо ведомство възнамерява да възобнови пилотираните си полети до Международната космическа станция /МКС/ в първата половина на 2020 година, съобщиха световните агенции. Те цитират изявление на ръководителя на НАСА Джеймс Брайденстайн, направено по време на посещение на предприятие на американската компания "Спейс екс" в град

НАСА изстреля от самолет ракета със спътник за изучаване на йоносферата

НАСА изстреля спътника "Айкон", предназначен за изучаване на йоносферата на Земята, предадоха световните агенции. Космическият апарат стартира с ракета-носител "Пегас", изведена от модифицирания транспортен самолет "Старгейзър". Той изпълни функцията на платформа за въздушен старт, като излетя от базата на ВВС на САЩ в Кейп Канаверал

Сондата "Джуно" ще работи още най-малко 3-4 години в орбитата на Юпитер

Американската сонда Джуно, която се подготвяше да излезе извън сянката на Юпитер миналата седмица, ще работи в орбитата й още най-малко 3-4 години, съобщи ТАСС. Агенцията цитира изявление на ръководителя на мисията Скот Болтън, предаде БТА. "Решихме всички проблеми, свързани с недостига на светлина в орбита и засега нямаме никакви причини да

Корали отново израснаха в Средиземно море, след като се смяташе, че са измрели

Учени за пръв път установиха, че корали отново са израсли край испанския бряг в Средиземно море, след като се смяташе, че са били унищожени от горещините, предаде Франс прес. Това дава надежди за спасяване на кораловите рифове, които са застрашени от климатичните промени, предава БТА. Откритието бе направено от Диего Керстинг от Свободния

Фосили от месояден динозавър със "зъби на акула" бяха открити в Тайланд

Фосили от едър месояден динозавър, който бил голям хищник и се е срещал преди 115 милиона години, бяха открити в Тайланд, предаде Ройтерс. Той принадлежал към група динозаври, чиито зъби напомняли тези на акула и ефикасно разкъсвали чужда плът. Новият вид динозаври получиха научното название Siamraptor suwati

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber