"Важно е обучението за придобиване на задълбочени дигитални умения за кодиране и моделиране. Ключовата дума на 21 мвек ще е алгоритъм и затова е нужно да подготвим днешните деца, които ще са на пазара на труда следващите 4 десетилетия. От тази подготовка ще зависи дали ще сме развита или развиваща се страна. Ако подготвим днешните деца ще генерираме голяма добавена стойност". Това каза във Варна министърът на образованието Красимир Вълчев. Той участва в среща от цикъла "MASTЕRCLASS WORK 4.0", която се проведе в Икономическия университет. Основна тема на дискусията бяха предизвикателствата, които поставя дигитализацията пред пазара на труда, появата на нови професии и адаптацията на младите хора към новите изисквания.
По думите му предстои изграждането на електронна платформа със свободен достъп, в която учители ще представят учебния материал по атрактивен за учениците начин. Изработването на платформата ще стане в рамките на проект "Образование на бъдещето", който съвсем скоро ще бъде одобрен по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Учителите, които разработват уроци и клипове, ще получават заплащане за труда си, посочи Вълчев. Той уточни, че предстоят обучения и на преподаватели как да правят такива образователни ресурси.
"Миналата година осигурихме електронни учебници, но в тях няма допълнително образователно съдържание. Има платформи, които обаче са платени. Ще обучаваме учителите, защото е факт, че днешните деца много повече учат чрез образи. Няма да е за сметка на развитието на физическата активност и социално-емоционалната им интелигентност. Платформата върви с т. нар. облак и всяко дете ще има свое пространство, в което да оперира с новите ресурси. Ще финансираме и дейности по интереси по кодиране и моделиране от 1 клас. От 3 се учи компютърно моделиране, нужно е часовете да се увеличат", обясни министърът.
Красимир Вълчев допълни, че тази година са издадени 3500 удостоверения за гимназисти, които ще бъдат студенти в чужбина. Предишни години са издавани по 5000, а миналата - 4200. "Имаме тенденция за намаление. Тя може до някаква степен да се дължи на брекзит, но е факт. Иначе над 20 000 българи учат зад граница, а у нас учат 12 500 чуждестранни студенти и кандидатите се увеличават в много университети. Нетната външна миграция има намаление на децата напускаши България. По-голямо намаление има последните 2 години в училищата с повече ромчета, те най-масово емигрират", обясни Вълчев.
По думите му през следващите години днешните деца ще сменят не само работни места, а и позиции и трябва да са гъвкави с база от знания, която да им позволи да са конкурентни и да надграждат в няколко посоки - да имат добри комуникативни умения, знания по математика и природни науки. "Факт е, че днес имаме най-голям проблем с резултатите по математика след 4 клас. Затова още веднъж ще прегледаме програмите, за да ги облекчим и учителите да имат повече време за преговор на базовите знания, а не да препускат през материала, защото това е фатално за математиката. Сформирали сме екип, който преглежда учебните програми по този предмет. Фокусът на системата върху контрол на документа трябва да се измести върху резултата. Трябва да насърчим иновативните учители", смята министърът.
"В областта на образованието се полагат много усилия, но големият проблем е как се променят изискванията към сегашните работещи", допълни лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който също участва във форума във Варна. По думите му заетите у нас са 3 150 000 души, като поне един милион от тях трябва спешно да повишат базовите си дигитални умения, за да не останат без работа през следващите 4-5 години.
"Сегашните работещи са 3 150 000 души и сме на последно място в ЕС по дигитални умения. Това е най-спешният въпрос за решаване. Ще се изисква поне 30% или 1 млн. души да променят до 4-5 г. базовите си умения, за да запазят работата си. Те час по-скоро трябва да придобият дигитални умения, за да не останат на улицата", обясни Димитров.