Подземията му ще стават част от художествена галерия
Помните ли Евгений Бакърджиев? Има хора, които остават в историята дори само с един жест, реплика или действие. Бакърджиев може да е направил много неща, но ще го помнят с разрушаването на мавзолея на Георги Димитров
точно преди 20 г.
Именно той ръководи, и то с огромно желание и хъс, акцията по изтриването от лицето на земята на гробницата. Бакърджиев е министър на регионалното развитие в правителството на ОДС, вицепремиер, строителен инженер, яростен антикомунист, изборджия и запален левскар.
Мавзолеят на Георги Димитров е построен за 6 дни - толкова, колкото трябваха да бъде разрушен и разчистен преди 20 г. Първата експлозия е на 21 август 1999 г., но мавзолеят не се дава от раз. “Вождът и учителят на българския народ” умира на 2 юли 1949 г. На 10 юли балсамираното му тяло е положено в гробницата и остава там до август 1990 г., когато е извадено, кремирано и погребано в Централните софийски гробища.
Първата идея за разрушаването му всъщност е доста по-стара - още през 1956 г. Малцина знаят за този заговор на група млади антикомунисти. Те подготвяли взривяването на мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм трябвало да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така искали да привлекат вниманието на световните медии към България, но планът им се забавил и те били арестувани.
Дискусия за съдбата на гробницата се води през първата половина на 90-те години. Няколко пъти Столичният общински съвет (СОС) се занимава с нея. Едни са за събаряне, други против.
Идеи - разни: да стане музей на жертвите на комунизма или на бойната слава, ретроресторант, хранилище за картини, трезор на БНБ и др. Някои казват - да остане, той е част от историята, други опонират: ако имаше паметник на Хитлер в Германия, нямаше ли да го съборят.
През 1992 г. СОС решава да се премахнат Паметникът на Съветската армия и мавзолеят.
Правителството на Беров обаче стопира изпълнението на решението. През 1996 г. се провежда конкурс как да изглежда центърът на София. Всеки един от първите 6 проекта предвижда премахването на мавзолея.
“Всъщност за това място винаги е имало екзотични идеи, но никога не е имало сериозни идеи. Може ли на нормален човек да му мине през ума, че в съществуващия мавзолей може да се направи дискотека и хора да танцуват там, където са държали трупове”, коментира след 20 г. Бакърджиев.
През 1997 г. идва на власт правителството на ОДС и през лятото на 1999 г. съдбата на мавзолея е решена. За целта е издадена заповед на зам. строителния министър Евгени Чачев.
21 август 1999 г.
районът около
мавзолея
е отцепен
В основите на сградата са заложени 300 кг амонит. Изпълнител на разрушаването е частната фирма “Експлозив прогрес”, която работи с две фирми подизпълнители. Безплатно, по “идейни подбуди”. По терасите на околните сгради са заели място репортери. Зад загражденията има стотици любопитни хора.
От морето специално за събитието е долетял премиерът Иван Костов. Той, шефът на парламента Йордан Соколов, вицепремиерите Евгений Бакърджиев и Александър Божков, вътрешният министър Богомил Бонев, депутати гледат от терасата на “Московска” 5. Наоколо камиони, булдозери и пожарни коли чакат в готовност.
В 14,37 ч се чува тътен, вдига се облак прах, гробницата обаче само леко се килва към военното министерство. В източната страна са се срутили няколко колони. Западната е леко напукана. Детонаторите откъм централната банка са отказали, става ясно по-късно. В 16,50 ч следва втора експлозия, но сградата не пада. Оказва се, че сбогуването с мавзолея ще бъде дълго, а зевзеците ще го кръстят “Умирай трудно 6”.
Никога няма да падне, ей така ще си остане, това е то социалистическото строителство, отбелязва възрастен симпатизант на БСП. “Още, още”, крещи група фенове на СДС. “Бакърджиев е слаб бомбаджия. Лъсна безсилието на управляващите”, коментира на площада Георги Пирински от БСП. Въпреки подигравките самият Бакърджиев се шегува:
Явно аз трябваше
да натисна
копчето,
тогава щеше да стане от първия път.
Версиите за трудното разрушаване са най-различни - сложено е по-малко количество взрив, конструкцията се оказала изключително здрава и масивна, строена е като бомбоубежище, с високоякостен бетон, през годините непрекъснато е била укрепвана. От министерството обясняват, че амонитът е разчетен така, че да не се засегнат съседните сгради.
Следващите дни разрушаването продължава. На 22 август е задействан трети взрив, следващите два дни със строителна техника се рушат механично стените. На 25 август мавзолеят е взривен за четвърти път и рухва, а на 26 и 27 машините доразбиват остатъците и мястото е разчистено. 200 хил. струват разрушаването на мавзолея и оформянето на площада. Според премиера Костов парите са набрани с дарения.
Покрай битката с гробницата се родиха и вицове:
“Мавзолеят не рухнал от първия път, защото Георги Пирински и Велко Вълканов го подпирали отвътре.”
“БСП пратила баба социалистка да прегризе кабелите на взривната система, но силите ѝ стигнали само за жиците от страната към банката.”
“Католици и протестанти ще спят спокойно във Великобритания, когато ИРА възложи на Бакърджиев бомбените атентати.”
Днес мавзолеят не липсва на никого, младите не са го виждали, по-възрастните го забравиха - комунизмът си отиде. Сега общината има идея трите подземни нива да станат филиал на Софийската градска художествена галерия. М. г. СОС гласува 100 000 лв., с които подземията да бъдат разчистени и укрепени.
Евгений Бакърджиев:
Мумия на изрод в центъра на София? Цинично е!
Където и да ме видят хората в страната, ме поздравяват за мавзолея
- Г-н Бакърджиев, с какво се занимавате сега?
- През 1975 г. започнах да се занимавам със строително инженерство и до ден днешен се занимавам с това. Винаги съм си следвал професията и продължавам да се занимавам с инвестиции, проектиране, строителство, ремонти. Инвестициите са ми основна дейност. Това, което мога да ви кажа, е, че досега не съм участвал в нито един търг за общинска или държавна поръчка.
- Следите ли политиката?
- 13-а,14-а година, откак десницата отново се разпокъса, съм се дистанцирал от активната политика, но аз ще си остана десен човек и ще подпомагам дясното където и с каквото е необходимо.
- Но от задни позиции?
- Първата редица не е за хора, които са управлявали преди 20 г.
- Ходите ли на мачове на "Левски", следите ли представянето на отбора?
- Редовно. Боледувам като повечето заклети левскари за това, което се случва с "Левски", а и с българския футбол, но винаги си оставам оптимист. Ние, българите, трябва да бъдем оптимисти и да вървим напред, въпреки че нито животът, нито спортът ни е лесен.
- Остана ли нещо скрито или встрани от вниманието на публиката около разрушаването на мавзолея?
- Много неща останаха на втори план, защото напред излязоха сензацията, гърмежите, 6-те дни, в които беше премахнат мавзолеят. Разбира се, като всяка тема, свързана с комунизма, има и изкривявания. Първо, да започнем от историята. Имаше един манифест на Маркс и Енгелс, който започваше с “един призрак броди из Европа, призракът на комунизма”. Този призрак наистина си остана призрак, но нанесе огромни щети на човечеството. Всъщност комунизмът не можа да излъже историята, напротив, историята отрече комунизма и не само го отрече, ами го изхвърли на бунището си.
Такива остатъци като Венецуела и Северна Корея са за финал на експеримента. За съжаление обаче, този мрачен експеримент, продължил близо век за човечеството и половин век за България, нанесе огромни щети - избити и разселени хора, лагеристи, потъпкани съдби, съсипани човешки животи. Ето това в България като тема се прескача.
Кой е Георги Димитров, за да му се прекланят и покланят поколенията? Един комунистически сатрап. Комунизмът беше осъден в целия свят, включително в Европа, в Европейския парламент и в България със закон. И въпреки всичко наследници на комунистите, които в момента са олигарси, чорбаджии, милионери, продължават да спекулират.
Георги Димитров е част от една поредица “велики” - великия баща на народите Сталин, великия Ленин, великия кормчия Мао Цзедун, великия вожд и учител Георги Димитров, всъщност виновник за хиляди убити и съсипани хора.
Може ли някой нормален човек да иска в центъра на европейска столица да има мумия на такъв изрод и да ходи да се покланя пред нея? Не, разбира се. Не е човешко, не е морално, цинично е. Нито един от левицата не се е опитал през всичките тези години да го възстанови, напротив, и те се срамуват. Това е опит за носталгия на възрастните избиратели, към които да се обръщат непрекъснато, пак казвам, с целия цинизъм на това. Всичките “велики”, на които им направиха мавзолеи, а страните им се съсипаха и народите им пострадаха, един по един ги махат. Бъдете сигурни - скоро и мумията на Ленин ще бъде изнесена от Кремъл в Москва. Всичко е въпрос на време и то не прощава.
- Комунизмът не си ли отиде вече?
- Комунизмът в исторически план, като идеология беше осъден и отречен. Но комунизмът в част от главите на хората, както ние ги наричаме - чугунените глави, продължава да съществува за огромно съжаление. Ще трябва да мине още едно поколение, което да се прочисти и отърси от залповете на “Аврора” и от всичките тези митове, които бяха внушавани десетилетия наред.
- Дали историята е справедлива към вас? Сигурно сте направили много други неща като политик и министър, но вас ще ви помнят с разрушаването на мавзолея.
- Истината е следната. По време на нашето управление ние построихме много неща, ще припомня надлез “Родопи” в Пловдив, южния пътен възел в Търново, ремонта на Аспаруховия мост, колко пречиствателни станции и връзки се построиха, но, разбира се, хората ще помнят това, което е най-взривяващо, най-ефектно. В това няма абсолютно нищо лошо. Няма ден, където и да съм в страната, да не дойде някой, да ми стисне ръката и да каже: Браво за мавзолея. Жалко, че ви смениха не навреме, щяхте да свършите още много полезни неща. Мисля, че си свърших работата и това е ясен и недвусмислен знак.
В Европа мавзолеи на комунистически сатрапи няма. Азиатският болшевизъм е друга работа. Присъдите ги дава историята. Това, което свърших, съм го свършил с пълно убеждение, от сърце. За съжаление, тези след мене не си досвършиха работата - нито с Паметника на Съветската армия, нито с оправянето на мястото на мавзолея.
- Какво имате предвид?
- След премахването на мавзолея през 1999 г. нито един кмет не си свърши работата. 20 г. там се пържи цаца, пие се наливна бира. Няма лошо. Лошото е, че не направиха необходимото или да се възстанови градската градина във вида, в който е била, а тя е била много красива, или да се изгради модерен исторически център. Питам: къде в София са паметниците на хан Аспарух, Тервел, Крум, Симеон Велики, Иван-Асен Втори, къде е историята на България в столицата на България? В Европа хората тачат историята си. Но не комунистическия терор, а истинската си история. В София продължава да стои бетоновата площадка, която оставихме преди 20 г.