Те са като щъркелите - идват всяка пролет и наесен си заминават, казва кметът на с. Широко поле Шукри Мехмед, където дойдоха 42 семейства
Теглят ги носталгията по родното и спокойствието на Родопите
Харчат пенсиите си у нас, гледат зеленчуци и кокошки
“Те са като щъркелите - идват всяка пролет, а наесен си заминават”, казва кметът на кърджалийското с. Широко поле Шукри Мехмед.
42 семейства, които в различни периоди и по различни причини са заминали за Турция, прекарват по-голямата част от времето си в домовете си в родното си село. В повечето от случаите става въпрос за пенсионери, които се завръщат. Тук живеят средно между 9 и 10 месеца в годината. Често нашите изселници
се прибират
през февруари и
си заминават
през декември
В домовете си в Турция прекарват само зимите.
“По-лесно е през студените месеци да бъдеш в града. В Турция жилището ми е газифицирано и нямам проблем с отоплението”, казва 73-годишния Абтурахим Исмаил от град Гебзе. Той обаче обмисля тази зима да остане заедно със съпругата си Зейнеб в къщата им в Широко поле. Дори се е снабдил с дърва за отопление.
“През лятото на 1989 г. синът ми беше донаборник и нямаше как да тръгнем за Турция. Заминах през 1994 година. Първо отидоха децата, а после и съпругата ми. Останах сам и заради това взех решението”, обяснява мъжът. Преди да замине, е имал дребен бизнес, но това не го спряло. Първите 3 месеца в Гебзе бил безработен, а след това започнал във фурна. Разнасял хляб по магазините.
“Най-трудно ми беше да свикна с мисленето на местните хора. Те са много по-различни от нас. Не може да сметне две по две, а се имат на голямо”, твърди Аптурахим. Той успява да събере пари и
започва
собствен бизнес
в Турция. Купува
2 автобуса
и с тях превозва пътници. През 2006 година се пенсионира. Продава автобусите и купува с парите 2 апартамента. След това решава да стегне родната си къща в Широко поле.
“Родният край винаги те тегли, човек никога не може да го забрави. Може да имаш дворци, но винаги искаш да се завърнеш на мястото, където си роден. Като се прибера тук, първо обикалям местата, където съм играл като дете, където съм работил. Спомените се редят като мъниста от броеница, идват един след друг. Всяка чешма, всяко дърво тук ме връщат назад във времето”, твърди мъжът. Той допълва, че не може да замени за нищо спокойствието в Широко поле.
“Гебзе е промишлен център. Вече се съедини с Истанбул. Не се живее лесно. Има голям трафик, животът е напрегнат”, казва Абдулрахим. Той признава, че вече не смее да се качи на автомобил в Турция. В България шофира спокойно, често пали колата и отива в Кърджали, за да се види на кафе с приятели.
“Не ми липсва нищо, напротив, много по-доволен съм. В село има магазин и в него продават всичко, което може да ти потрябва.
Тук харча цялата си пенсия от 2000 лири”, разказва мъжът. Той и съпругата му се занимават и със земеделие. Отглеждат зеленчуци и овошки в двора на къщата си.
“Гледаме всичко
- домати, пипер,
лук
Жена ми е много привързана към земята. Ако я оставиш, ще спи на нивата, толкова обича да се занимава със земеделие”, казва пенсионерът и допълва, че доматите в оранжерията в двора им узряват още на 24 май.
Докато производството на зеленчуци е ангажимент на Зейнеб, царството на Абдулрахим са овошните дръвчета и асмата. Навремето бил бригадир в стопанството в село Орешница и е отговарял за отглеждането на черешови градини.
“Още при първите ми завръщания в България донесох нови сортове овошки от Турция. Оказа се неуспешен експеримент. Цъфтяха много рано и студът ги попарваше. После насадих местни сортове и проблемът се разреши”, казва Абдулрахим.
Най-голямата радост за семейството пенсионери настъпва, когато в Широко поле дойдат внуците им от Турция. Тази година те са им гостували 70 дни.
“Всяко дете мечтае за такава ваканция. Тук са напълно свободни, цял ден играят навън. Няма автомобили, всички на село се познават. И ние сме спокойни, и те също. Когато дойдоха да ги вземат, по-малкото внуче плачеше и не искаше да тръгва”, казва мъжът.
Незабравими са ваканциите и за внуците на 64-годишния пенсионер Фахри Садула. Той също прекарва между 9 и 10 месеца от годината в Широко поле. Единствено през зимните месеци живее в Истанбул.
“Със семейството ми
не успяхме да
заминем за
Турция през
1989 г., защото
затвориха
границата
Направихме го две години по-късно с изселнически визи. Тук бях киномеханик и останах без работа, след като закриха кината”, разказва Фахри. (Днес се навършват 30 г. от затварянето на границата - б.р.)
Освен че останал без работа, той
не успял да
преглътне
обидата от
смяната на
имената
и забраната да говори майчиния си език. Заминава за Турция и първоначално работи на бензиностанция. След това започва като работник-поддръжка в хотел. Пенсионирал се е преди 11 години.
“Не бях продал родната си къща. Върнах се и я ремонтирах. Оттогава идвам всяка година. В Истанбул вече не може да се живее. Тук е много по-спокойно, няма престъпления, хората се познават и са много по-честни”, казва Фахри. Той също преживява с пенсията си. Помага си, като обработва двора на къщата си.
“Доматът, който сам си отгледал и откъснал, има съвсем друг вкус, не е като тези от магазина. Същото е с млякото, което вземам от комшиите”, казва Фахри. Тази година той е завъдил кокошки. Договорил се със съседите си да им остави фураж и те да ги гледат през зимата, когато замине за Истанбул.
Обезценяването на турската лира удари икономиката на Кърджали
Обезценяването на турската лира сериозно удари икономиката в Кърджалийска област. Причината е, че много от търговците на дребно в района разчитат на оборота, правен от живеещите с месеци по родните си места пенсионери от Турция. Докато след деноминацията през 2009 г. лирата се търгуваше 1:1 спрямо българския лев, сега стойността ѝ е 3 пъти по-ниска. Според търговци пенсионерите от Турция, живеещи в района, харчат средно между 500 и 2000 лири на месец. Обезценяването на турската валута е накарало изселниците ни да свият потреблението, което се отразява сериозно на оборотите и печалбата в магазините.
Още по-сериозен е отливът от кафенета и заведения за хранене, които допреди няколко години се пълнеха с наши изселници. Въпреки обезценяването на лирата турските пенсионери си остават основните клиенти за магазините в малките села.