Вниманието на вицепрезидента Йотова към сънародниците ни в Лас Бреняс впечатлило Виктор Омар Мачука
Герой на провинция Чако е поетът с български корени Марио Нестороф
На 12 хиляди километра от България аржентинци с български корени вече ще учат езика на своите предци. Защото управата на градчето Лас Бреняс в далечната провинция Чако в Аржентина издаде декрет, че българският език е приоритетен за общността там.
В основата на цялата история са обичан аржентински поет с български корени, разказите на известен лекар също с български род, журналистка, която от 30 г. преподава български в Аржентина, а днес изминава по 2000 км всеки месец, за да дава безплатни уроци, и идеята на вицепрезидента Илияна Йотова за платформа за българите в чужбина.
Поводът всички тези истории да се преплетат в една се казва Марио Нестороф. Известен като Певеца на Чако, този аржентински поет с български корени е много обичан и е герой на Лас Бреняс. Честват го на 21 август - датата и на неговото раждане, и на неговата смърт. (За живота на Марио Нестороф - виж карето.)
Приживе поетът не издава своя книга, но години по-късно писателят Рубен Толоса събира произведенията му в книгата “Ловец на мечти”. По нея дружеството от Буенос Айрес Гражданска асоциация “Българите в Аржентина” прави филм за Нестороф. Той се казва “Сърцето на птицата” и с него
българите се
представят на
емигрантските
празници в
Буенос Айрес
в началото на декември 2018 г. А за откриването на фестивала вицепрезидентът Илияна Йотова изпраща свое видеообръщение, в което говори с възхита за Марио Нестороф и дори рецитира негови стихове. Това впечатлява силно Рубен Толоса, който ѝ изпраща благодарствено писмо.
С вицепрезидента се свързва и Ружка Николова, която е зам.председател на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес. Тя се обръща към Йотова за съдействие за издаването на български език на книга с разказите на друг виден наш сънародник в Лас Бреняс - д-р Хорхе Мичоф. Родом от Борован, той емигрирал в Аржентина като дете. Целият му живот е минал като лекар в Лас Бреняс и околните селца, над 3000 бебета са му изплакали в ръцете. А разказите му са въз основа на истински случки.
“Това е историята на българската емиграция по тези земи. Разказ за това с каква джунгла са се сблъскали хората, които са пристигнали в Чако в началото на XX век, какви усилия са направили да облагородят това място”, разказа Николова, която е превела книгата безплатно. Томчето е издавано два пъти на испански и със съдействието на Илияна Йотова и на Държавната агенция за българите в чужбина вече го има и на български език.
“Изненадана съм, че един вицепрезидент може да вземе така присърце нашите съдби на обикновени хора”, каза Николова. От 2 г. среща подкрепа от Йотова по всички теми, по които се е обърнала към нея.
Впечатлен от подкрепата, която вицепрезидентът дава и за честванията на Марио Нестороф, и за книгата на д-р Мичоф, кметът на Лас Бреняс Виктор Омар Мачука насърчил изучаването на български език в градчето. Обявил, че е важно и необходимо
“всяка народност
да поддържа
своите корени
и да знае своя език”,
и подкрепил декрета на съветниците за обявяване на българския език за приоритетет за града.
А по повод тазгодишното честване на Нестороф на 21 август Йотова изпрати поздравителен адрес до Мачука. “Ние живеем на различни континенти, в различните полушария на глобуса, но разстоянията не пречат да мислим заедно и в сърцата ни да тупти една и съща обич”, пише визепрезидентката. И благодари на кмета, че е съдействал в Лас Бреняс да се учи български език.
Всъщност връзката на аржентинското градче с България е по-дълбока. Лас Бреняс е побратимен със Сопот, има паметник на Васил Левски.
От години в Аржентина няма българско съботно-неделно училище, макар на много места сънародниците ни да се самоорганизират да учат езика.
В основата на създаването на клас по български език в Лас Бреняс е именно Ружка Николова. Родена в София, филолог по професия, тя е работила като журналист, последно в радио “София” на БНР. Съдбата обаче я среща с Хуан Петкоф, потомък на българи от Аржентина, и през 1983 г. тя заминава с него отвъд океана. Става основател и автор на няколко издания на български език в Аржентина. Днес живее в Ла Плата, столицата на провинция Буенос Айрес, на 60 км от едноименната столица.
30 г. Ружка Николова преподава български език в Аржентина. Днес вече е пенсионерка, но продължава да дава безплатни уроци. През 2016 г. е отличена за делата си от Държавната агенция за българите в чужбина. Тази година е наградена с почетна грамота от правителството на автономен град Буенос Айрес за заслуги за пропагандиране на българската култура.
Именно Николова поставя официално въпроса за изучаването на български език пред управата на Лас Бреняс. Предложението ѝ е да преподава безплатно, а кметството да поеме само транспортните ѝ разходи, тъй като са в размер почти колкото месечната ѝ пенсия.
След съгласието на кмета Мачука сега Ружка
изминава всеки
месец по 1000 км
до Лас Бреняс и още толкова обратно. Преподава там 3 дни в месеца - определят предварително кои петък, събота и неделя ще са, защото за уроците ѝ пътуват хора от 40-50 км около градчето. А заниманията продължават до полунощ. През останалите дни от месеца праща домашни по имейла и помага за тях по интернет приложенията на телефона.
Марио Нестороф пишел стиховете си на салфетки, издават ги след смъртта му
21 август е датата, която бележи живота на Марио Нестороф. Роден е на този ден през 1936 г. и по ирония на съдбата умира пак на него, едва навършил 44 г.
Нестороф е роден в Лас Бреняс, Чако, в семейство на българи. Баща му Панталей Нестороф имал хан. Майка му се казвала Сара Паноф. Има сестра Петра.
Поетичният му талант изгрява още в гимназията в гр. Консепсион дел Уругвай, провинция Ентре Риос, където през 1954 г. негово стихотворение печели първа награда.
Учил е право, но не завършва образованието си. Работил е за кратко в юридическа кантора в Буенос Айрес. Бохем по душа, Нестороф обикновено пише стиховете си на салфетки в кръчмата или бара. Рецитира строфи сред шумни групи студенти по заведения. В тях възпява главно родната си земя - Чако, нейните памукови полета и дъбови гори. И макар да е публикувал някои от тях в отделни вестници и списания, преживе не издава нито една своя стихосбирка.
През 1960 г. неговото стихотворение “Песен за Чако” печели конкурс на всекидневника “Кларин”, след което е поканен и известно време работи като редактор във вестника. После се връща в Чако, където работи за кратко и във вестника “Ел Територио”, където също излизат негови стихове.
През 1964 пътува до България, за да намери корените си. У нас води курсове в СУ “Св. Кл. Охридски”, но две години по-късно се връща в Аржентина.
На рождения си ден през 1980 г., Нестороф пада и удря лошо главата си. Лекарите не успяват да го спасят. Погребан е в Сан Бернардо, където тогава живее сестра му, днес покойница. Година по-късно обаче останките му са пренесени в некропол на Лас Бреняс, каквото е неговото желание, изразено чрез стихове:
... и мисля, че е много добре, ако човек има душа,
която остава да живее по твоите улици.
Лас Бреняс, майко моя, малка страна на мечти,
любима, която правиш светлината от моята химера.
Пея ти и ставам облагороден, плача и се подновявам.
Малък град, където искам земята да ме покрие.
Възпявайки земята им, Нестороф става любим поет на много аржентинци. Посмъртно получава много отличия и почит. Към стиховете му се пише музика и те се пеят из страната. Има негов паметник в столицата на провинция Чако Ресистенсия. Културният център на Сан Бернардо носи името “Марио Нестороф”. Там е поставен и бюст на поета. Такъв има и на площад в Лас Бреняс.