- На южния цикладски остров е най-голямата светиня на Гърция
- Турски офицер дарява мраморен фонтан след изцеление от Божията майка
Кораби, бебе, риби, очила, къща, самолет, инструменти, лека кола, сърца. Десетки сребърни и златни фигури висят от кандилата в храма с най-святата икона на Богородица в Гърция. Тя се намира на южния остров Тинос. За съседите той е
вторият
Йерусалим.
Всяка година на
15 август там
не може да
се стъпи от
поклонници
от цял свят. Хиляди, включително и много българи, пристигат с кораби да измолят най-вече здраве. А най-ревностните християни изминават на колене целия път от пристанището до църквата, която се намира в най-горната част на града.
Там се пази най-голямата светиня на южната ни съседка. Разстоянието е километър, а гледката е покъртителна. За да не нараняват коленете си по мраморната настилка, е застлана пътека.
Човешките мъки и надежди са разнолики и затова даровете, с които е отрупана иконата, са всевъзможни. Най-различни са и фигурите, които висят от кандилата - очевидно кой, какъвто проблем е имал. Образът на Божията майка почти не се вижда от перли и скъпоценности. Трябва много да се взираш, за да различиш лицето ѝ.
Златно
портокалово
дърво,
чиито листа и клони са от сребро, приковава вниманието. Дарено е от богомолци, на които Тиноската Богородица е помогнала. Изящен мраморен фонтан под формата на каменно цвете пък краси двора в източната част от храма. Пренесено е в дар от мюсюлманин. Това е турският офицер Мустафа Кютахиджи, пребивавал през 1845 г. на о. Тинос. Пристигнал поразен от паралич, но след молитви пред иконата получил изцеление.
Хиляди случаи се разказват, при които Богородица Евангелестрия Мегалохорис (Благодатна) е помогнала. Затова и новият гръцки премиер Кириакос Мицотакис още в първия уикенд след избирането му посети о. Тинос със семейството си да измоли благодат. Дори и в делнични дни винаги пред иконата има опашка от богомолци.
Още с наближаването на храма отпред грабва погледа изящен площад, покрит с бели и черни заоблени камъчета от морето. По него може да се видят геометрични фигури. Минава се през голям свод и вдясно се влиза в помещение за палене на свещи. На пръв поглед вощениците смайват с размера си. Високи са над метър.
Специално за тях е направена метална стойка. Оттам по мраморни стъпала, застлани с червени пътеки, поклонниците се отправят към храма. Всеки търпеливо си чака реда. Появи ли се болен човек, веднага му се прави път.
Времето за чакане изобщо не натежава, защото гледката към морето е впечатляваща. Вижда се Цикладският архипелаг и най-вече съседните острови Сирос, Миконос и Делос.
Храмът с
чудотворната
икона прилича
на бял кораб,
който се откроява на фона на синевата. Построен е през 1823 г. след намирането на иконата. За първи път Богородица се появила в съня на монахиня Пелагия и ѝ посочила къде да бъде намерена святата икона. Божията служителка обаче не посмяла да го сподели, тъй като сметнала, че не е достойна да говори от името на Дева Мария.
Сънят ѝ се повторил и потретил. Тогава се доверила на видението си и разказала на епископа. През лятото на 1822 г. започнали да издирват иконата по острова. Намерили я чак на 30 януари следващата година. Работник я открил. Специалисти установили, че е престояла в земята приблизително 850 години. Древният християнски храм на Тинос бил разрушен при нашествието на сарацините. За да я спасят, иконата била заровена в земята.
Тя изобразява как Дева Мария получава на колене благата вест, че ще роди Спасителя. Архангел Гавриил държи в ръка бяло цвете. До коленичещата има маса с книга. В горната ѝ част Светият Дух слиза като гълъб през облаци. Най-големите експерти са категорични, че иконата е раннохристиянска. Затова и почитта към нея е огромна.
Остров Тинос не е толкова туристически, макар да е осеян с великолепни плажове и прекрасна архитектура с типичните бели сгради със сини прозорци. Стотици са храмовете по него. Три къщи да има, задължително до тях е издигната църква или параклис.
Макар да е доста на юг след Атина, през лятото температурите не надхвърлят 30 градуса заради постоянния вятър. Целогодишно на него кипи духовен живот. Намира се на половин час път с ферибот от тузарския Миконос и от съседния Сирос, който се води столица на Цикладите. До Тинос се стига само по вода - за разлика от Миконос, където има и летище. Ферибот може да се вземе от пристанището в Рафина. Пътува се два часа и половина в мастиленото Егейско море.