Вече сме държава на картофите и черешите

https://www.24chasa.bg/novini/article/7569110 Вече сме държава на картофите и черешите Вече сме държава на картофите и черешите www.24chasa.bg
Малините, които се отглеждат на открито изискват повече грижи, защото са подвластни на капризите на времето.

Домати и дини са по-назад по засадена площ

Площите с плодове непрекъснато нарастват

През 2019 г. зеленчуците са с 50% повече от 2016 г.

В България най-много се отглеждат картофи и череши. Зеленчукът расте на 8262 хектара земи и въпреки че цифрата намалява спрямо миналата година, когато е била 12 384, картофите са на първо място при отглеждането на зеленчуци, показват данните на земеделското министерство за заявените площи по култури по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за последните четири години.

За сравнение през 2016 и 2017 г. картофите заемат съответно 5573 ха и 9320 ха. Данните показват

сравнително

голямо

нарастване

на площите,

на които земеделците заявяват, че ще отглеждат зеленчуци.

През 2016 г. общо те са били 21 133 ха, докато през 2019 г. нарастват с над 10 000 ха - до 31 342 ха. Това е малко по-малко спрямо 2018 г., когато зеленчуци с подпомагане се отглеждат на 33 498 ха. Година по-рано за подпомагането са били заявени 29 548 ха.

Според данните при плодовете първенец са черешите, за които са заявени 9860 ха площи през 2019 г. Размерът им е сравнително

постоянен през

последните

четири години

- 9952 и 9359 ха съответно през 2018 и 2017 г. и 8055 ха през 2016 г.

По схемата за оранжерийно производство заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер, отчитат от министерството.

Второто място при зеленчуците заемат

доматите

с 4961 ха, площите с тях почти са се удвоили спрямо 2016 г., когато са се простирали на 2428 ха.

При дините, за които през 2019 г. са заявени 4906 ха, не се наблюдава драстична разлика през разглеждания период.

Докато пъпешите растат на 1447 ха през 2016 г., през следващите две години са на съответно 2654 и 2555 ха, а през 2019 г. - 2458 ха.

Земеделците заявяват почти идентични площи за пипер от 2016 г. досега - между 2634 и 2915 ха.

Интересна е тенденцията при краставиците - от едва 81 ха, заявени през 2016 г., цифрата плавно расте през 2017 и 2018 г. на съответно 204 и 454 ха, докато през 2019 г. достига 1425 ха. Леко намаление на годишна база има при корнишоните - те заемат 222 ха през 2019 г., 396 ха година по-рано, а през 2017 и 2016 г. растат съответно на 411 и 247 ха.

Намаление се отчита на площите, на които се отглежда зрял кромид лук - 2788 ха през 2019 г., при 3697 през 2018 г. Все пак те са доста нараснали спрямо 2016 г., когато заемат 1282 ха. При патладжана няма особени промени - между 319 и 361 се движат цифрите за четирите години.

Чесънът се простира на 162 ха през 2016 г., в следващите две години заема площ от 338 ха и 377 ха, до 466 ха през 2019 г.

Заявените площи за подпомагане при отглеждането на главесто зеле

не показват

големи промени

- 1513 ха са през 2019 г., предходните две - 1244 и 1268 ха, а през 2016 г. - 1807. Плавно нарастване има и при площите с плодове - от 27 621 ха през 2016 г., 31 207 ха през 2017 г., 33 346 ха година по-късно и 33 475 ха през 2019 г. През 2019 г. за ябълки са заявени 3227 ха, горе-долу толкова и през предходните години. От 382 ха на 509 ха растат площите за круши от 2016 г. до момента. Праскови и нектарини се заявяват за отглеждане на между 2730 и 2820 ха за разглеждания период, от 2317 на 2874 ха нарастват кайсиите от съответно 2016 на 2019 г.

Без драстични

изменения

са площите с вишни - 1191 ха през 2016 г. и 1241 през 2019 г., ягодите остават на нивата между 614 и 663 ха. Отчита се нарастване на площите за сливи - през 2016 г. се равняват на 5754 ха, 6775 стават през 2017 г., година по-късно се заявяват 8316, а през 2019 г. - 8306 ха. Десертното грозде през 2017, 2018 и 2019 г. се отглежда на между 1727 и 1779 ха, по-малко е било през 2016 г. - 1620 ха.

Ягоди и малини нарастват леко

Леко нарастват площите с малини. През 2016 г. са заявени 1804 ха, 2353 и 2381 през следващите две години, а през 2019 г. - 2198 хектара.

Според Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните, данните показват, че има сериозни проблеми в сектора на малинопроизводството.

“Отчитаме, че във връзка с градушките, които паднаха, и есенните слани добивите са с 30% по малко от миналогодишните. Това значи, че средният добив, който се беше очертал да бъде в рамките на 470 кг за страната, вече е в рамките на 410-420 средно”, коментира Петков.

Цените са доста ниски в момента, когато се отнася за индустриалното производство на малини. Иначе на пазара средно цените се движат в граници между 4 и 6 лева, което е много малко според производителите. Малки количества от продукцията се продават на борсите, по Черноморието, в Пловдив и София. Една част отива за Румъния, но като обеми продукцията е малка. Според Петков големите консуматори са хладилните предприятия.

“Но там цените все още са неуточнени, тъй като се очаква информация за международните пазари, най-вече от по-големите играчи като Полша, Украйна и т.н. По тази причина в момента сме в една изчаквателна ситуация”, коментира Петков.

Според него основен акцент в писането на българската стратегия за Общата селскостопанска политика на ЕС при неговия сектор, както и при другите, ще е получаването на субсидии за преодоляване на въздействието на климатичните фактори.

“Те през последните години много сериозно се задълбочиха и аномалните явления зачестиха. Носят сериозни повреди в селското стопанство. Това са градушките, сланите, силната слънчева радиация. Ние все още сме предприятие под открито небе и тези неща ни притесняват”, каза експертът.

В Испания и Португалия например над 50% от ягодоплодните се отглеждат в защитена среда. “Резултатите при тях са впечатляващи. Чакаме този опит и тези нови технологии да бъдат приложени в България с помощта на национални и европейски средства”, добави Петков.

Защо доматите струват толкова

Според Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, не се очаква площите да нарастват драстично. Към момента те са общо 765 ха, при 725 през 2018 г.

Според данните на министерството при оранжерийните домати е отчетено повишение - от 355 ха на 405 ха през съответно 2016 и 2019 г., краставиците от оранжерия показват леки изменения през периода - между 262 и 259 ха.

Кунчев коментира, че пазарът за оранжерийна продукция е бил кризисен през май. Тогава оранжерийните домати са били 80 ст./кг на едро, а на пазара са продавани за 2,5-3 лв. Кучнев коментира, че е крайно необходимо да се регулират тези отношения, а примери за това имало в редица страни в Европа.

“Имаме уверението на настоящата министърка на земеделието, че вървим в тази насока, предприели са мерки”, каза той.

Експертът обясни, че скъпо излиза първата реколта. Доматът например се сади през януари, за да започне да дава плод в края на април.

“Той е скъп, защото 3-4 месеца изисква да се отоплява, но не е сигурно какво ще излезе. Доматът, който слагаме сега, се развива юли, август, септември или октомври. През част от тези месеци не се изисква отопление, по-лесно е”, обясни той.

Настоящата култура ще порасне за 75 дни, а първата изисква 90 заради разликата в слънчевото греене.

Данни сочат, че оранжерийният пипер през разглежданите години е съответно 67,64,78, а към момента - 101 ха.

“Смятате ли, че това е голямо нарастване? Пиперът, който ние произвеждаме, не е предназначен за преработка, за разлика от полския. Нашият е за директна консумация. Отглеждането на пипер в оранжерия е много по-лесно и предвидимо, отколкото отглеждането на краставица и домат”, обясни експертът. Според него добивите са по-малки, но и няма такава конкуренция. Цените са стабилни, оранжерийният пипер държи постоянно 20-30 ст. “Днес можеш да купиш краставици на 2 лв., а утре да струват 60 ст.”, смята той. 

Производители на плодове и зеленчуци влизат в регистър

Да се създаде национален регистър за идентичност за производителите на плодове и зеленчуци - по тази задача ще работи земеделското министерство, съобщи инж. Десислава Иванова, директор на областната дирекция “Земеделие” в Добрич.

Проблем в сектора е обратното начисляване на ДДС. Всички плодове и зеленчуци, които влизат от Гърция, Турция и др., не са обложени с ДДС и оттам се получават разликите в цените. Производителите предлагат онези от тях, които продават изцяло за българския пазар, и преработватели да получават субсидия. Така може да се постигне изравняване на цените и да няма нужда от внос.

От 4129 регистрирани земеделски производители в област Добрич 1216 отглеждат зеленчуци и овощни култури, което е близо 30%. Производителите са повече дребни, сочи справката на областната дирекция “Земеделие”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Доларът достигна най-високата си стойност от началото на 2019-а

Ралито на щатския долара продължава уверено през последните дни, като зелената валута успя да достигне нов рекорд за тази година. В понеделник доларът поскъпна стабилно и според индексът на Bloomberg, който следи представянето на основните валути, той се е изкачил до най-високата си стойност за 2019 година.

Общо 13 искат да участват в проекта АЕЦ "Белене"

Общият брой на получените заявления за участие в реализацията на проекта АЕЦ "Белене" са 13. В това число седем са заявленията от компаниите, които желаят да участват като стратегически инвеститор в бъдещия проект. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова на пресконференция в енергийното ведомство, предава БТА

От днес започват да тестват толсистемата

Започват работа четири демонстрационни центъра за тестване на толуслугите  Те ще бъдат в София, Пловдив, Варна и Русе и ще са отворени всеки работен ден от 14 до 18 часа От днес, 20 август, започват работа четирите демонстрационни центъра на Националното толуправление, в които превозвачите ще могат да тестват издаването на маршрутни карти за

Днес обявяват кандидатите за стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене"

Министерството на енергетиката ще обяви имената на компаниите, които кандидатстват за стратегически инвеститори в АЕЦ "Белене". Това ще стане на пресконференция от 10 часа в сградата на министерството. Срокът за подаване на заявления за участие в конкурса изтече вчера. До този момент единствено руската държавна компания "Росатом" е обявила,

Държавен експерт: Внасяме домати и краставици най-много от Турция и Гърция

Турция и Гърция са водещи импортни дестинации за доставка на домати и краставици у нас през първото полугодие. Това съобщи на БТА Дафинка Грозданова - държавен експерт в Министерството на земеделието, храните и горите. По думите й двата зеленчука се внасят също от Албания и Северна Македония. Родното производство на домати пък е намерило пазар в

Всички финанси на държавата - на плюс за юни

457 милиoнa eвpo са преките чужди инвестиции в България за първото полугодие, отчете БНБ. Това е c 304,5 млн. евро пoвeчe от вложенията, отчетени за първите 6 месеца на 2018 г., отбелязват експертите на Димитър Радев. Caмo зa юни пoкaзaтeлят възлизa нa 328,3 млн. eвpo срещу 61,3 млн. зa юни минaлaтa гoдинa.

Последно от лого

Мнения

Последно от лого

Последно от

Последно от лого

Последно от

Още от Бизнес

Ремонти по “Хемус” и догодина

Ще се оправят четири моста на магистралата Тази есен започват най-дългия тунел у нас, който е на “Струма”, а през 2020-а и участъка в Кресненското дефиле Ремонтите по “Хемус” ще продължат и догодина, въпреки че част от тях ще приключат в края на 2019-а. Това съобщиха от Агенция “Пътна инфраструктура” на запитване на “24 часа”

10 компании с интерес да инвестират в АЕЦ “Белене”

Китайската CNNC се заяви в понеделник 10 са заявленията, подадени от кандидат-инвеститори за участие в проекта АЕЦ “Белене”, научи “24 часа” от няколко независими източника. Кои са компаниите, ще съобщи във вторник министърът на енергетиката Теменужка Петкова заедно с шефа на БЕХ Жаклен Коев и новия шеф на НЕК Иван Йончев

Тенденция е производството на материали от отпадъци

Качеството расте, добивът им няма нищо общо с този преди 10 години, казва Коста Басев, съдружник в “Прайм Технолоджийс” ООД   Влагането на инертни материали в пътища, в строителството на сгради няма нищо общо с това, което е било преди 20, че дори 10 г. Използваните машини, технологии, познанията на хората направиха сектора модерен,

Бизнесът иска да се проследяват инертните материали до влагането им в сграда или път

Национален софтуер може да елиминира незаконния добив   Инертните материали не са само подложката на пътя, релсите или пък чакъл за бетона. Експертите на Българската асоциация на производителите на инертни материали казват, че те са пълнители – в бетоните, в строителните смеси, използват се в производството на бои, на тръби,

Инвестиции в съвременни технологии

С тях браншът непрекъснато подобрява производителността   2019 г. е ключова за развитието на българския рудодобив. Открива се първият новоразработен рудник в България за последните 40 години - “Ада тепе” на “Дънди Прешъс Металс Крумовград”. Планираната годишна производителност на обогатителната фабрика е 840 хил.

Трудното раждане на една мина

Парадоксът е, че колкото по-зелени ставаме, толкова повече ресурси ползваме. Бъдещето изисква рудници   Мините сякаш са наследство от един свят, в който няма модерни технологии. Независимо че грижата за планетата е на дневен ред и вниманието е насочено към “зеленото”, модерният градски човек е все по-отдалечен от земята и индустриите,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber