Вече сме държава на картофите и черешите

https://www.24chasa.bg/novini/article/7569110 Вече сме държава на картофите и черешите Вече сме държава на картофите и черешите www.24chasa.bg
Малините, които се отглеждат на открито изискват повече грижи, защото са подвластни на капризите на времето.

Домати и дини са по-назад по засадена площ

Площите с плодове непрекъснато нарастват

През 2019 г. зеленчуците са с 50% повече от 2016 г.

В България най-много се отглеждат картофи и череши. Зеленчукът расте на 8262 хектара земи и въпреки че цифрата намалява спрямо миналата година, когато е била 12 384, картофите са на първо място при отглеждането на зеленчуци, показват данните на земеделското министерство за заявените площи по култури по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за последните четири години.

За сравнение през 2016 и 2017 г. картофите заемат съответно 5573 ха и 9320 ха. Данните показват

сравнително

голямо

нарастване

на площите,

на които земеделците заявяват, че ще отглеждат зеленчуци.

През 2016 г. общо те са били 21 133 ха, докато през 2019 г. нарастват с над 10 000 ха - до 31 342 ха. Това е малко по-малко спрямо 2018 г., когато зеленчуци с подпомагане се отглеждат на 33 498 ха. Година по-рано за подпомагането са били заявени 29 548 ха.

Според данните при плодовете първенец са черешите, за които са заявени 9860 ха площи през 2019 г. Размерът им е сравнително

постоянен през

последните

четири години

- 9952 и 9359 ха съответно през 2018 и 2017 г. и 8055 ха през 2016 г.

По схемата за оранжерийно производство заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер, отчитат от министерството.

Второто място при зеленчуците заемат

доматите

с 4961 ха, площите с тях почти са се удвоили спрямо 2016 г., когато са се простирали на 2428 ха.

При дините, за които през 2019 г. са заявени 4906 ха, не се наблюдава драстична разлика през разглеждания период.

Докато пъпешите растат на 1447 ха през 2016 г., през следващите две години са на съответно 2654 и 2555 ха, а през 2019 г. - 2458 ха.

Земеделците заявяват почти идентични площи за пипер от 2016 г. досега - между 2634 и 2915 ха.

Интересна е тенденцията при краставиците - от едва 81 ха, заявени през 2016 г., цифрата плавно расте през 2017 и 2018 г. на съответно 204 и 454 ха, докато през 2019 г. достига 1425 ха. Леко намаление на годишна база има при корнишоните - те заемат 222 ха през 2019 г., 396 ха година по-рано, а през 2017 и 2016 г. растат съответно на 411 и 247 ха.

Намаление се отчита на площите, на които се отглежда зрял кромид лук - 2788 ха през 2019 г., при 3697 през 2018 г. Все пак те са доста нараснали спрямо 2016 г., когато заемат 1282 ха. При патладжана няма особени промени - между 319 и 361 се движат цифрите за четирите години.

Чесънът се простира на 162 ха през 2016 г., в следващите две години заема площ от 338 ха и 377 ха, до 466 ха през 2019 г.

Заявените площи за подпомагане при отглеждането на главесто зеле

не показват

големи промени

- 1513 ха са през 2019 г., предходните две - 1244 и 1268 ха, а през 2016 г. - 1807. Плавно нарастване има и при площите с плодове - от 27 621 ха през 2016 г., 31 207 ха през 2017 г., 33 346 ха година по-късно и 33 475 ха през 2019 г. През 2019 г. за ябълки са заявени 3227 ха, горе-долу толкова и през предходните години. От 382 ха на 509 ха растат площите за круши от 2016 г. до момента. Праскови и нектарини се заявяват за отглеждане на между 2730 и 2820 ха за разглеждания период, от 2317 на 2874 ха нарастват кайсиите от съответно 2016 на 2019 г.

Без драстични

изменения

са площите с вишни - 1191 ха през 2016 г. и 1241 през 2019 г., ягодите остават на нивата между 614 и 663 ха. Отчита се нарастване на площите за сливи - през 2016 г. се равняват на 5754 ха, 6775 стават през 2017 г., година по-късно се заявяват 8316, а през 2019 г. - 8306 ха. Десертното грозде през 2017, 2018 и 2019 г. се отглежда на между 1727 и 1779 ха, по-малко е било през 2016 г. - 1620 ха.

Ягоди и малини нарастват леко

Леко нарастват площите с малини. През 2016 г. са заявени 1804 ха, 2353 и 2381 през следващите две години, а през 2019 г. - 2198 хектара.

Според Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните, данните показват, че има сериозни проблеми в сектора на малинопроизводството.

“Отчитаме, че във връзка с градушките, които паднаха, и есенните слани добивите са с 30% по малко от миналогодишните. Това значи, че средният добив, който се беше очертал да бъде в рамките на 470 кг за страната, вече е в рамките на 410-420 средно”, коментира Петков.

Цените са доста ниски в момента, когато се отнася за индустриалното производство на малини. Иначе на пазара средно цените се движат в граници между 4 и 6 лева, което е много малко според производителите. Малки количества от продукцията се продават на борсите, по Черноморието, в Пловдив и София. Една част отива за Румъния, но като обеми продукцията е малка. Според Петков големите консуматори са хладилните предприятия.

“Но там цените все още са неуточнени, тъй като се очаква информация за международните пазари, най-вече от по-големите играчи като Полша, Украйна и т.н. По тази причина в момента сме в една изчаквателна ситуация”, коментира Петков.

Според него основен акцент в писането на българската стратегия за Общата селскостопанска политика на ЕС при неговия сектор, както и при другите, ще е получаването на субсидии за преодоляване на въздействието на климатичните фактори.

“Те през последните години много сериозно се задълбочиха и аномалните явления зачестиха. Носят сериозни повреди в селското стопанство. Това са градушките, сланите, силната слънчева радиация. Ние все още сме предприятие под открито небе и тези неща ни притесняват”, каза експертът.

В Испания и Португалия например над 50% от ягодоплодните се отглеждат в защитена среда. “Резултатите при тях са впечатляващи. Чакаме този опит и тези нови технологии да бъдат приложени в България с помощта на национални и европейски средства”, добави Петков.

Защо доматите струват толкова

Според Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, не се очаква площите да нарастват драстично. Към момента те са общо 765 ха, при 725 през 2018 г.

Според данните на министерството при оранжерийните домати е отчетено повишение - от 355 ха на 405 ха през съответно 2016 и 2019 г., краставиците от оранжерия показват леки изменения през периода - между 262 и 259 ха.

Кунчев коментира, че пазарът за оранжерийна продукция е бил кризисен през май. Тогава оранжерийните домати са били 80 ст./кг на едро, а на пазара са продавани за 2,5-3 лв. Кучнев коментира, че е крайно необходимо да се регулират тези отношения, а примери за това имало в редица страни в Европа.

“Имаме уверението на настоящата министърка на земеделието, че вървим в тази насока, предприели са мерки”, каза той.

Експертът обясни, че скъпо излиза първата реколта. Доматът например се сади през януари, за да започне да дава плод в края на април.

“Той е скъп, защото 3-4 месеца изисква да се отоплява, но не е сигурно какво ще излезе. Доматът, който слагаме сега, се развива юли, август, септември или октомври. През част от тези месеци не се изисква отопление, по-лесно е”, обясни той.

Настоящата култура ще порасне за 75 дни, а първата изисква 90 заради разликата в слънчевото греене.

Данни сочат, че оранжерийният пипер през разглежданите години е съответно 67,64,78, а към момента - 101 ха.

“Смятате ли, че това е голямо нарастване? Пиперът, който ние произвеждаме, не е предназначен за преработка, за разлика от полския. Нашият е за директна консумация. Отглеждането на пипер в оранжерия е много по-лесно и предвидимо, отколкото отглеждането на краставица и домат”, обясни експертът. Според него добивите са по-малки, но и няма такава конкуренция. Цените са стабилни, оранжерийният пипер държи постоянно 20-30 ст. “Днес можеш да купиш краставици на 2 лв., а утре да струват 60 ст.”, смята той. 

Производители на плодове и зеленчуци влизат в регистър

Да се създаде национален регистър за идентичност за производителите на плодове и зеленчуци - по тази задача ще работи земеделското министерство, съобщи инж. Десислава Иванова, директор на областната дирекция “Земеделие” в Добрич.

Проблем в сектора е обратното начисляване на ДДС. Всички плодове и зеленчуци, които влизат от Гърция, Турция и др., не са обложени с ДДС и оттам се получават разликите в цените. Производителите предлагат онези от тях, които продават изцяло за българския пазар, и преработватели да получават субсидия. Така може да се постигне изравняване на цените и да няма нужда от внос.

От 4129 регистрирани земеделски производители в област Добрич 1216 отглеждат зеленчуци и овощни култури, което е близо 30%. Производителите са повече дребни, сочи справката на областната дирекция “Земеделие”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Петр Келнер купи bTV, обявяват сделката в 19 ч.

Възможно е сделката да върви успоредно с покупката на БТК, но тепърва ще се разбере дали това е факт Най-богатият чех Петр Келнер може да купи bTV Media Group, съобщава "Капитал". Три независими източника са потвърдили, че преговорите между него и собственика на bTV - американската компания CME, са на финален етап

КНСБ: Уволняват работници заради постове и снимки във фейсбук

„Според статистическите данни, 87% от контактите ни в социалната мрежа са и нашите колеги, и всичко, което публикуваме в личните си профили, а то се вижда от работодателите. Именно подобни публикации създават различни трудово-правни проблеми. Вече има случаи на уволнени работници, заради техни действия в социалната мрежа

Омбудсманът с препоръки до 2-ма министри за качеството и плащането на водата

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати две препоръки - до министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова във връзка с качеството и заплащането на водата за питейно-битови нужди и до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков за подпомагане на лица с ниски доходи при плащане на водоснабдителни услуги,

Енергийна камара към трима министри: Очакваме да бъде зачетен легитимния интерес на инвеститорите в "КонтурГлобал"

Националната енергийна камара очаква, че легитимният интерес на инвеститорите в "КонтурГлобал Марица-изток 3" ще бъде зачетен по време на всякакви дискусии за съществуващите дългосрочни договори в енергийния сектор. Това се казва в писмо на камарата до вицепремиера Томислав Дончев, министрите на финансите и енергетиката Владислав Горанов и

Нови стандарти при административното обслужване ще подобрят обратната връзка с потребителите

По предложение на вицепремиера Томислав Дончев стартират едномесечни обществени консултации по проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за административното обслужване. Проектът има за цел да реформира изцяло системата за обратна връзка от потребителите и стандартите за качество на административната услуга и може да бъде

Ръст на британската лира към 5-месечен връх след новата Брекзит сделка

Британската лира поскъпна до 5-месечни върхове спрямо долара и еврото след новината, че ЕС и Великобритания са се споразумели за нова Брекзит сделка. Паундът нараства с 0,6% към 1,2988 щатски долара, търгувайки се в най-високо ниво от 13-ти май насам. В същото време еврото се понижава с 0,3% към най-ниско ниво от 8-и май около 0

Последно от лого

Мнения

Последно от лого

Последно от

Последно от лого

Последно от

Още от Бизнес

КНСБ: Може ли служителите да изключват телефона си след работно време?

Според КНСБ въвеждането на фирмени политики за поведение на служителите в социалните мрежи би поставило и въпроса може ли работниците да изключват след работно време мобилния си телефон, както и контактите си през скайп, вайбър, фейсбук, за да не бъдат безпокоени от работодателите. В специфичната комуникационна среда на фейсбук има нужда от

Съюзът на банатските българи дължи на румънския бюджет 1,4 милиона леи от данъци и осигуровки

Съюзът на банатските българи в Румъния е постигнал споразумение с данъчните власти за разсрочено плащане на задълженията му към държавата, които към момента възлизат на над 1,4 милиона леи, предаде агенция Аджерпрес, като се позова на председателя на филиала на Съюза на банатските българи в село Винга, окръг Арад, Адриан Косилков

МВФ повиши прогнозата си за икономически растеж на Северна Македония

Международният валутен фонд /МВФ/ повиши прогнозата си за икономически растеж на Северна Македония през 2019 г. от 3 /прогнозата от април/ на 3,2 процента, предаде агенция МИА. За 2020 г. МВФ прогнозира 3,4 процента, а до 2024 г. - 3,5 процента. В последния си доклад МВФ предвижда, че от западнобалканските страни най-голям растеж тази година ще

Шефът на Бундесбанк: Има опасност от мащабна търговска война САЩ-ЕС

Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман заяви в сряда, че нарастващото търговско напрежение по света има потенциал да забави значително икономическия растеж, като в същото време изрази продължаващата си загриженост по отношение на стимулиращите мерки, предприемани от Европейската централна банка. "Мащабна търговска война между Съединените щати и

Ева Майдел: Стартъпите създават 50% от новите професии в икономиката

„Работният пазар в последните 10 години се преобразява ежедневно и най-голям принос за това имат стартиращите предприятия. Те създават 50% от новите професии в икономиката. През този мандат ще продължа да работя за по-добра среда за развитие на бизнес идеите на европейските предприемачи, за улесняването на платформите за колективно финансиране да

Двустранният стокообмен с Бавария надвишава един милиард евро за година

На годишна база двустранният стокообмен с Бавария вече надвишава един милиард евро, като за 2018 г. достигна рекордни стойности от 1.3 млрд.евро. Над 930 баварски фирми развиват производствена и търговска дейност в България. Това е заявил заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на церемония по връчване на Наградата на

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber