Харчим най-много за съдилищата, но са сред най-бързите в Европа
За първите си десет години в ЕС България е успяла да настигне почти наполовина останалите страни членки по показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението, с който се сравнява богатството на страните. През 2017 г. този показател за икономиката ни е достигнал 49,2% от средноевропейския, като е нараснал с 10 процентни пункта спрямо 2007 г.
Констатация е записана в анализа на социално-икономическото развитие на България след присъединяването ѝ към ЕС. В понеделник той бе представен от финансовия министър Владислав Горанов пред синдикатите и бизнеса в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Документът ще е основа за изработването на стратегия за развитие до 2030 г., обясни Горанов.
“Износът се
превръща в
основен фактор
и двигател на
икономическия
растеж,
като нараства устойчиво от 42,3% от БВП през 2009 г. до 64,5% от БВП през 2018 г. При това икономиката увеличава отвореността си, като оборотът на външната търговия достига 128,1% от БВП през 2018 г.”, пише още в анализа на финансовия министър.
Изненадващо, но според доклада българската правосъдна система не е сред най-лошите в ЕС. България харчи най-много за съдилища, но се представя относително добре в необходимо време за разрешаване на гражданските и съдебните дела, както и тези за пране на пари. “Времетраенето на административните решения по защита на потребителите
поставя
България на
4-о място в ЕС”,
се казва в документа
Все още обаче България заема последните места в съюза по повечето социални показатели. В доклада е отбелязано, че населението продължава да намалява и към края на 2017 г. е достигало 7 050 0341 души. Според прогнози на НСИ за периода 2020 - 2080 г. българите ще намалеят с близо 30%, а хората над 65 г. ще са 29,4% от населението. България е една от държавите с най-ниска раждаемост измежду всички в ЕС, но с най-висока смъртност.
Въпреки икономическото оживление и възстановяването на заетостта през последните години, бедността продължава да нараства. През 2017 г. относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, достига 23,4%. По този показател единствено Румъния е след нас в ЕС.
Рискът от бедност сред децата с ниско образовани родители достига 77,5% през 2017 г. и е 25 пъти по-голям, отколкото сред децата от висококвалифицирано семейство.
30% от
населението
живеят и в тежки
материални
лишения
По този показател също сме №1, като той е 4,5 пъти по-висок от средната стойност за ЕС.
При 24,6% от живеещите в лишения пък те продължават поне 3 години. “Това показва, че е трудно да се излезе от бедността, дължаща се на ниски доходи. Въпреки формирана тенденция на трайно подобряване през последните години, голям процент от населението продължава да страда от изключително лоши жилищни условия - през 2017 г. това се отнася за всяко десето лице”, пише в доклада на финансовия министър.
101 123 българи са напуснали страната само за четири години, след като ЕС отвори напълно пазара си. Всеки втори от тях е бил до 30 г. “Емигрирането на млади и в много случаи високообразовани хора влияе пряко на пазара на труда, но има и косвено отражение върху възпроизводството, понижавайки потенциалната бъдеща раждаемост”, се отчита в анализа.
Българите са и сред най-нездравословно живеещите в Евросъюза. 28% от възрастните пушат, страната е
на 5-о място в ЕС
по консумация
на алкохол,
докато едва 2% спортуват.
Само Румъния има по-лоши пътища от нас в ЕС. Отбелязва се, че те не могат да поемат съществуващия сега трафик. През 2016 г. в страната са регистрирани над 3,1 млн. автомобила.
По качество на образователната система България е класирана на 83-о място в света и на 26-о място в ЕС.
Всяко четвърто циганче и всяко девето дете от турски произход никога не са посещавали училище. Според проучване на ЕС
7% от ромите у
нас не са ходили
на училище,
а около 45% от тях не завършват средно образование.
Именно статистиката за ромите даде основание от страна на бизнеса да критикуват анализа. “Няма никакъв анализ на “ромския отпечатък”, така да го наречем. Защото и големият процент рано отпаднали, и големият процент обезкуражени, и големият процент неграмотни, и големият процент бедни се дължат до голяма степен на тази немалка група”, обясни Васил Велев от АИКБ. На синдикатите пък им липсвала визия за развитие на енергетиката и индустрията.
“Идеята всъщност е на базата на тая провокация, така да го наречем, да седнем заедно и в следващата една година да напишем стратегия 2020-2030. Иначе не оспорвам нито един от коментарите ви, че материалът може да бъде още по-задълбочен, още по-аналитичен. Той е основа, върху която всички ние да седнем да работим”, обобщи дискусията финансовият министър Владислав Горанов.
Тристранката отхвърли искането за преизчисляването на пенсиите на БСП
Тристранката отхвърли искането на БСП за преизчисляване на пенсиите. Социалистите настояват отпуснати до 31 декември 2016 г. пари да се преизчислят от 1 септември с коефициент, умножен по средномесечния осигурителен доход за 2015 г.
Според Ваня Григорова от КТ “Подкрепа” осъвременяването на пенсиите е наложително. “Не е нормално учител, който се е пенсионирал преди 10 г., да получава 200 лв. пенсия, а такъв, който се е пенсионирал сега – 700 лв. Аргументът, че не е допринесъл за настоящия среден осигурителен доход, не е подходящ, тъй като идеята на пенсионната система е, че сега работиш и внасяш, за да вземаш след 40 г. пенсия”, заяви Григорова.
Пенсиите ежегодно се индексират, припомни социалният министър Бисер Петков. И обясни, че това би струвало 140 млн. лв. повече.
Отхвърлени бяха и предложенията на социалистите за промени в Закона за семейните помощи за деца. Те искат да се въведе еднократна помощ при раждане на второ и трето дете в размер на 10 минимални заплати. Предлагат и еднократната помощ за пърокласници да се дава доIV клас.
Карта “България” за чужденците с български произход не срещна подкрепа от синдикатите.