Режисьорският дует Грозева-Вълчанов спечели “Кристален глобус”на кинофестивала в Карлови Вари. Какво е филмовото ни присъствие там досега
Режисьорската (и семейна!) двойка Кристина Грозева и Петър Вълчанов постигна своеобразен филмов хеттрик.
И то не къде да е, а в Карлови Вари. След многото отличия, получени от предишните им творби “Урок” и “Слава”, сега “Бащата” спечели “Кристален глобус” - най-голямата и престижна награда за най-добър филм на 54-ия международен филмов фестивал в чешкия град.
В основната конкурсна програма “Бащата” се състезава с 11 филма. Той е копродукция между България и Гърция.
Фестивалът в Карлови Вари се смята за най-престижния в Централна и Източна Европа. Началото му е през 1946 г., когато в два чешки града - Марианске Лазне и Карлови Вари, се провежда кинофестивал, но без състезателен характер. В него участват седем държави. През 1948 г. фестивалът е установен трайно в Карлови Вари и е въвъден конкурсен статус.
През 1960 г. получава най-престижната в бранша
международна
категория “А”
Характерно за него е, че се посещава от много млади хора от цяла Европа.
И “Бащата”, както и “Урок” и “Слава”, са заснети по действителни случаи.
В “Урок” е историята на учителката, която ограбва банка и се опитва да погаси дълговете на семейството.
“Слава” разказва за железничаря, който открива в жп района си огромна сума пари и я предава на властите.
За благодарност властите го награждават с модерен часовник, който се оказва некачествен. И мъжът започна борба да му върнат стария негов часовник с марка “Слава”.
И двата филма са остро социални. Те са като скалпел, с който двамата режисьори, а и съсценаристи, проникват дълбоко във важни обществени теми. Художественият им анализ е безпощаден и може би това най-много се харесва и на зрителите, и на журитата на фестивалите, в които филмите участват.
“Урок” (2014) печели над 30 международни и български награди.
Призовете и признанията са от фестивалите в Сан Себастиян (Испания), Варшава, Токио, Солун, Куенка (Еквадор), Гьотеборг (Швеция), Анже (Франция), Вилнюс (Литва), Клуж-Напока (Румъния), Дахук (Иракски Кюрдистан), Бразилия, Варна и др.
“Урок” е отличен като най-добър филм в конкурсната програма на 19-ия “София филм фест” през 2015 г., когато получи и наградата на публиката, както и приза за най-добър български игрален филм във фестивалната пограма.
Много награди от световни фестивали донесе за България и филмът “Слава”: Задар (Хърватия), Скопие, Хемптънс (САЩ), Локарно (Швейцария), Варна и др.
“Слава” беше обявен за най-добър балкански филм и удостоен с приза на гилдия “Критика” при СБФД на 21-ия “София филм фест” през 2017 г.
Историята и в “Бащата” тръгва от действителен случай, но този път той е много интимен за авторите. “Сюжетът е вдъхновен от лична случка на режисьора Петър Вълчанов, след като той губи майка си” , казва пред “24 часа” актьорът Иван Бърнев, който играе една от двете главни роли. Режисьорът Петър Вълчанов е син на известния пловдивски художник Вълчан Петров.
След смъртта на съпругата му овдовелият мъж (Иван Савов) търси начин да се свърже с нея с помощта на медиум. Синът му (Бърнев) е против тези действия на баща си и всичко това поражда много конфликти между двамата. И на фона на една чудновата смесица от смях и скръб двамата търсят пътя един към друг.
След успеха в Карлови Вари “Бащата” ще участва в много фестивали. Зрителите в България ще могат да видят филма най-напред на фестивала за българско кино “Златна роза” във Варна в края на септември 2019 г.
По времето на соца с чехословаците бяхме “братски страни”, както пишеше в идеологическия наръчник. Но въпреки това журитата на кинофестивала в китния малък градец Карлови Вари, който през юли всяка година се препълва с киномани, все не харесват българските филми.
Пробивът идва
чак през 1972 г
с филма на Методи Андонов “ Козият рог”. Журито този път е явно наистина впечатлено от драмата на Мария и Караиван и отличава творбата със своята специална награда.
В “Козият рог” главната женска роля изпълнява Катя Паскалева, но силната й игра не е оценена. Само четири години по-късно обаче - през 1976 г., тя получава не само наградата за най-добра женска роля за Стефка във “Вилна зона”, но и отличието “За принос в развитието на световното кино”.
В същото издание на фестивала и “Вилна зона” на сценариста Георги Мишев и режисьора Едуард Захариев получава наградата на журито.
Първият пробив в документалното кино принадлежи на Александър Обрешков. През 1979 г. неговият филм “Български майстори” е отличен с втора награда за документален филм. Обрешков е вторият съпруг на Росица Данаилова, сестрата на Ламбо.
През 1988 г. филмът на Рангел Вълчанов и Георги Данаилов “А сега накъде” участва на фестивала и е отличен с наградите на УНИАТЕК и СИДАЛК.
34 години след като Методи Андонов получава своята награда, на подиума в Карлови Вари излизат двете му дъщери Милена и Невена Андонови.
Невена е продуцент, а Милена - режисьор на
филма “Маймуни
през зимата”,
който получава наградата “На Изток от Запад”. Преди години Милена ми каза, че двете с Невена повече се вълнували от спомена за баща им, чийто дух сякаш витаел на сцената, отколкото от връчването на наградата.
През същата 2006 г. признание в Карлови Вари получава и копродукцията на България и Германия “Обърната елха”, с режисьор Васил Живков. Филмът получава “Специално отличие” в раздела “На Изток от Запад€”.
През 2007 г.“Проблемът с комарите и други истории” е специално отличен от журито в категорията за документален филм над 30 мин. Режисьор на филма е Андрей Паунов, сценаристи са той и Лилия Топузова.
През 2008 г. България отново печели две отличия. “Шивачки” на Людмил Тодоров получава “Специално отличие” в раздела “На Изток от Запад”. А руснакът Алексей Учител взема наградата за режисура за “Пленникът”. Филмът е продуциран от руската компания “Рок филм студио” и българската “Камера”. Това е един много странен филм, в който “шокът от безсмислието на войната се удвоява с любов между врагове - пленен чеченец и руски войник”.
И почти 10 години по-късно в Карлови Вари отново се заговори за българското кино. След впечатляващия старт на “Бащата” от този наистина престижен фестивал филмът на Грозева-Вълчанов сигурно ще спечели много отличия.
Ще успее ли обаче по трудния път към лелеяния “Оскар”?