Венецианската комисия иска от правителството на Румъния да намали драстично използването на извънредни правителствени постановления в сферата на правосъдието и подчертава препоръката си за "сериозно преосмисляне на нуждата от създаване на Специален отдел за разследване на престъпленията на магистрати".
Това съобщава информационният сайт "Хотнюз", като цитира доклад на комисията, чието официално наименование е Европейска комисия за демокрация чрез право. Тя е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа, посочва БТА.
Най-тревожният факт е че правителството продължава да прави законодателни промени чрез извънредни правителствени постановления. Тази практика отслабва възможността за контрол над правителството, тя е против принципа за разделение на властите и вреди на законодателната стабилност", посочва Венецианската комисия.
Що се отнася до Специалния отдел за разследване на престъпленията на магистратите, Венецианската комисия отбелязва, че причините за създаване на този отдел остават неясни. Същевременно, според комисията, отделът рискува да се превърне в пречка в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията отбелязва също, че остава неясно в каква степен ръководителят и прокурорите от този отдел се намират под пълния йерархичен контрол на главния прокурор на Румъния.
"Венецианската комисия отбелязва със съжаление, че най-проблематичните елементи на реформите през 2018 г., които бяха посочени в доклад на комисията от октомври 2018 г., остават непроменени или влошени", сочи докладът.
Комисията посочва, че процедурата по назначаване и освобождаване на висши прокурори е останала по същество непроменена, а министърът на правосъдието има решаваща роля в процедурата, без да има възможност за уравновесяване на тази роля от страна на президента на Румъния или от Висшия съвет на магистратурата. "Новите положения дават възможност за произволно освобождаване от длъжност на висши прокурори", посочва Венецианската комисия.
Румънският президент Клаус Йоханис обърна внимание на правителството във връзка с новия тревожен доклад на Венецианската комисия, съобщава в. "Журналул". Йоханис посочи, че управляващите са длъжни да поправят щетите, нанесени на съдебната система, като приложат на практика препоръките на европейските органи.
Йоханис смята за недопустимо поведението на управляващите, които и до момента, след ясния вот на румънците на 26 май (тогава бе произведен референдум за правосъдието в Румъния - бел. ред.), не са приложили на практика препоръките на Венецианската комисия, съдържащи се в нейния доклад от октомври 2018 г. относно три ключови закона за съдебната система. Йоханис посочва, че този аспект е подчертан и в доклада на Венецианската комисия от 21 юни 2019 г.
"Запазването на Специалния отдел за разследване на престъпленията в съдебната система като инструмент за сплашване на магистратите, запазването в законодателството на разпоредби, отнасящи се до предсрочно пенсиониране на магистрати, които поставят под заплаха функционирането на съдебната система, намаляването на ролята на Висшия съвет на магистратурата едновременно с увеличаване на ролята на министъра на правосъдието при назначаването на висши прокурори, са само някои от случаите, които, според Венецианската комисия, изискват спешни действия", посочва румънският президент.
Активното участие на румънците в изборите през май показа още веднъж, че гражданите искат една Румъния, която да бъде твърдо ангажирана със спазването на европейските ценности с цел укрепване на демокрацията, защото без независимо и работещо правосъдие не може да съществува правова държава и напредък на страната, посочи още румънският президент.
Над 80 процента от румънските избиратели отговориха с "да" на двата въпроса на референдума на 26 май, предвиждащи забрана на амнистията и помилването на осъдените за корупционни престъпления, забрана на извънредните правителствени постановления в сферата на престъпленията, наказанията и съдебната организация и разширяване на правото за атакуване на такива постановления директно в Конституционния съд.