Изкуствоведи: Има 2 доказани фалшификата в галерия “Структура”
Колекционерът бизнесмен и рекламист Николай Неделчев е наредил да се свалят спорните творби
Измамници продават на известен български колекционер корици на “Камасутра”, обявявайки ги за еротична рисунка на Сирак Скитник.
В понеделник прокуратурата ще бъде сезирана заради фалшификатите, които помрачиха една от най-интересните изложби в столицата “Модернизъм и авангард. Българската перспектива”.
“Заради твърдения, свързани с автентичността на някои от изложените работи, ще бъде създаден и експертен съвет.” Това е официалното изявление на бизнесмена и собственик на едни от най-големите и влиятелни рекламни агенции Николай Неделчев, в чиято колекция са открити фалшификати.
Той е наредил да се свалят от галерия “Структура” спорните творби и да се упомене ясно причината за това. Изложбата претендира, че запълва “бяло петно в българското изкуствознание”.
Експозицията показва близо
100 произведения
от наши автори,
предимно от периода между двете световни войни, събирани от рекламиста колекционер.
Според познавачи Сирак Скитник не е правил еротични рисунки, но в сбирката има такава негова работа. Тази рисунка с туш се оказа на британката Малика Фавър - корица на “Камасутра” от 2012 г. (издателство Pengiun). Художничката също раздуха случая в туитър, след като научи, че нейната творба фигурира в изложбата като произведение на Сирак Скитник. “Това е ново ниво на плагиатство”, написа Фавър в своя туитър профил.
Ученик открил прилика между рисунка с туш на художника Мирчо Качулев (1901- 1972) и портрет в профил на холивудската звезда Глен Клоуз, правен от французина Кристоф Луи Кибе-Киб, прочут с портретите си с една линия.
Любители на изобразителното изкуство търсят в интернет други потенциално фалшиви картини. Една от тях е графика, обявена с автор Гео Милев, която досущ прилича на “Танцьорка с вдигната пола” на Ернст Лудвиг Кихнер. Друга е “Похот” на Милчо Качулев, която напомня “Прегръдката” на Йосеф Кунстман от 1949 г. Още една творба на Качулев - “Ревност”, е сред потенциалните фалшификати. Тя прилича на “Вечен идол”. Графика, подписана от Харалампи Тачев, е неразличима от рисунка на австриеца Коломан Мозер.
Изкуствоведът Пламен Хаджипетров посочва и много фактологични грешки в биографиите на художниците. Към изложбата има издаден каталог, подписан от видни имена в нашия артживот. А голямата познавачка на модернизма и авангарда проф. Ружа Маринска обяви, че ще докаже, че в изложбата има творби, които “не са автентични”.
Има мнения, че ентусиазираният колекционер, чиито добронамерено желание е било да съхрани ценни творби от българския авангардизъм, е бил въвлечен в сложна интрига в изкуствоведските среди.
“Начинът, по който се разразява скандалът, ме навежда на мисълта, че става дума за провокация, насочена към конкретни хора от екипа на проекта. Не изключвам и опити да се минира цялостната промяна на статуквото в българското изкуство. Обръщам внимание на това, без да омаловажавам ситуацията”, коментира във фейсбук галеристката Мария Василева.
Според Пламен Хаджипетров една от причините за недоразуменията може да е произходът на картините в колекцията. “По сведения на Николай Неделчев част от произведенията произхождат от колекцията на сръбския журналист, преводач и колекционер Синиша Паунович, който създава своя авангардистка сбирка, в която присъстват и български автори. Пак по думите на Неделчев - голяма
част от творбите
пристигнали
от чужбина
по различни “канали”, основният от които преминава през Белград.
На откриването на изложбата Неделчев каза, че иска на първо място да благодари на Диана Райнова, дъщерята на Боян Райнов, внучката на Николай Райнов. Благодаря за това, че тя отвори вратата за мен.
Това, което виждате - тя даде началния тласък”, пише Хаджипетров. “Когато към това се добави и фактът, че почти всички творби в колекцията са снабдени с авторски подпис, темата за нейната чистота е повече от основателна. Част от инструментариума, който може да ни доближи до отговора на въпроса: има ли фалшификати в колекцията, и който да опровергае твърденията ми, или пък, напротив - да ги потвърди, е в ръцете на реставраторите”, допълва той.
“Фотографските методи за изследване на повърхността и структурата на картините, специализираните анализи, определящи вида и датировката на платната, боите, основите, лаковете, биха дали обективна информация за авторството. Замърсеният с фалшификати пазар на изкуството предпоставя както неговото свиване, така и въобще спадане на кредита на доверие към хората, които колекционират - хората, чиято страст подпомага развитието на съвременното изкуство и опазването на важни за историята на художествената ни култура творби”, смята Хаджипетров.
“Удар срещу колекционерството, пазара на картини и авторитета на галеристите”, определя този скандал галеристът Лаврен Петров.