То се съдържа в размера на златния фалос на Вожда от халколитния некропол
Побитите камъни край Варна продължават да ни мъчат със загадката си. Според последните изследвания на ентусиасти те са ни повече, ни по-малко от
един огромен
български
Стоунхендж
За каменните стълбове има какви ли не легенди. И хайдушки, и древни, свързани с някакви неизвестни на историята титани.
Каменните колони са с височина до 8 м и диаметър 2,5 м и се намират във втората в Европа пустиня след тази в Испания. Тайната е, че всъщност родната пустиня достига чак до Девня и Белослав на запад и на юг. Разположена е на 18 км западно от Варна и е разпределена на 18 малки и големи групи на площ от 7 кв. км.
Представена е от варовикови колони с различна височина от 5 до 7 метра и дебелина от 0,3 до 3 метра. Камъните стърчат в пясъка и именно оттам идва името на местността. Те са кухи и запълнени с пясък, а някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 м.
Според сериозната наука, изповядвана от геолозите, камъните са
възникнали
преди повече
от 50 милиона
години
и са категоризирани като защитена местност през 1995 г. Според последни проучвания тези колони са микробиално-карбонатни и са възникнали на дъното на древно море.
На територията на Побитите камъни се намират редки растителни видове като кактус, пустинна роза, акация, флокс и др. Това е единственото находище на растението твърдолистна песъчарка в България.
Преди 50 млн. години тук е съществувало море, наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на дъното се образували три пласта. Най-долният се състоял от сиво-жълти мергелни настройки, над него се образувал дебел слой кварцов пясък, а най-отгоре се появява варовик.
След като водата се оттеглила от тези места, под влияние на атмосферните условия най-горният слой започнал да се руши. Наситената с варовик дъждовна вода прониквала в долния пласт от кварцов пясък. Така те започнали да се спояват здраво и да образуват от горе на долу големи каменни стълбове подобно на сталактитите в пещерите. Повечето от тях са кухи. Това накарало някои учени да
смятат, че тук е
имало растения
от рода на
тропическите
мангрови
дървета
Около тях с времето се образували каменни колони. След като растенията изгнили, останали кухините. Други смятат, че това са останки от големи скали, върху които е протичал ерозионен процес, докато трети предполагат, че са коралови образувания.
Побитите камъни имат свои ярки представители, които са образи на Самотника, Малкия и Големия трон, Гъбата, Войника, Камъка на плодородието, Семейството.
В последните години пустинята с тези истукани се превърна в любимо място на туристите. Някои твърдят, че то е със силна енергия и търсят доказателство в лековития извор в нея. Екскурзовод пък подучи рускините, които искат да забременеят, че прегръдката с побит камък води до зачеване. Пустинята е пълна с отровни змии, които явно добре се влияят от положителната енергия.
Пръв за това, че Побитите камъни
не са природно,
а човешко
творение,
проговори писателят Георги Велев. “Стоунхендж е 100 000 пъти по-малък по размер от Побитите камъни и камъните в него са разместени, но Англия печели милиарди лири от фланелки, ключодържатели и сувенири. Побитите камъни са създадени по модела на Халколитния некропол във Варна, който съдържа най-старото математическо обработено злато в света. Тези математически знания са за числото пи (3,14). Това го има в централния фалос пред Двойната “пещера” в Централната фигура на Побитите камъни”, а числото пи го има и в други групи”, казва Велев.
Самите групи са 35 на брой, като някои са могили, а други - стадиони. Пространството е около 40 км от изток на запад и около 20 км от север на юг. Всички групи от Побитите камъни са разположени по същия начин, както са разположени гробовете в Некропола. От всяка най-висока точка на Побитите камъни се вижда Халколитният некропол на Варна, твърди още Велев.
“Най-внушителна група е не тази на познатата на всички Централна група, а т.нар. Дренака - по средата между Белослав и Девня, край ж.п.-линията, която е и най-високата - около 70 м. Тя представлява хълм около 1,5 км дълъг и широк в основата около 200 м.
Там е и камъкът с цилиндрични дупки. 22 делено на 7 е приблизително числото пи. Всяка от тези дупки
е с диаметър
приблизително
31 мм, точно
колкото е
фалосът на
Вожда
в гроба от Халколитния некропол, където има 1,5 кг златни предмети. Всички те са с математически перфектни стойности, както ги описва Христо Смоленов в своята книга за Халколитния некропол “Тайното знание на Черноморската Атлантида”.
Фалосът е основна мерна единица за всяка от групите в Побитите камъни, казва асистентът на Георги Велев, варненският журналист Димитър Кунев, който от години обхожда и изследва пустинята. Той добавя, че възлова мярка е златният лакът, с който са строени пиримидите най-малко 1500 години след Халколитния некропол, а в Побитите камъни има златен лакът в доста от могилите.
Велев и Кунев са установили, че Побитите камъни имат и задача
да следят
слънцето в 4-те
му кардинални
местоположения
Става дума за равноденствията и зимното и лятното слънцестоене. Тези 4 положения на Слънцето се следят от отвори в камъните, като повечето от тях са с формата на триъгълна пирамида, понякога дълга над 1 м. Слънцето влиза в тези дупки само в съответния кардинален “слънчев” момент - и то при изгрев или залез. Освен това камъните, които са под наклон 82 градуса,
не допускат
водата да ги
разяжда
“Една от групите е “снимка” на звездното небе над Земята, където най-често във формата на елипса са показани съзвездия. А на някои от камъните има специфични математически прорези, които странно се повтарят - това означава нещо специално за звездата, която е белязана. Абсолютно комично е да се твърди, че Побитите камъни са дъно на някогашно море, особено ако се видят оразмерените математически хиляди камъни, примерно 22-та абсолютно еднакви цилиндъра от пресечения прецизно камък от Дренака”, заключават Велев и Кунев.