Производителите чакат новия си закон и по-добро отношение от бъдещата Европейска комисия
Заради хладната пролет и преваляванията, които са стрес за растенията, тазгодишната реколта от рози е по-слаба от миналогодишната. А и беритбата на цветовете закъсня поне със седмица. Това обобщи пред "24 часа" Зара Клисурова, председател на Националния съюз на производителите на етерично-маслени култури. В него членуват 230 души от цялата страна. Самата Клисурова има розови насаждения в района на селата Богдан и Каравелово в община Карлово. Тя също ще бъде сред лекторите на научната конференция за парфюмерийната промишленост, която започва в Казанлък днес от 14 часа.
Колко са обаче набраните лани рози? На този въпрос Зара Клисурова отговаря по обратния ред. Обикновено България произвежда по 3 тона розово масло на година, тя държи около 40 процента от световния износ на ароматната суровина. Миналата година обаче страната е добила около 5 тона розово масло, а за един килограм от него трябва да се преработят между 3 и 4 тона розов цвят, според неговия рандеман. Останалото е въпрос на сметки.
Производителите на рози предпочитат да правят тези сметки не в килограми рози, а в... левове. Защото изкупната цена на продукцията винаги е била централна тема по време на розобер. Тази година не прави изключение. Работата е там, че преработвателите плащат авансово една цена - между 1,20 и 1,70 лв. на килограм рози, с обещанието накрая на кампанията да изравнят сметките.
"И ние сме на тъмно. Като имате предвид, че берачите вземат най-малко по лев на кило набран цвят, като добавите производствените разходи - между 65 и 85 стотинки за килограм, излиза, че при под 2 лева изкупна цена работим на загуба. Най-добре за нас е, ако тя стигне 3-3,50 лв. за килограм, но няма нищо сигурно", разяснява Зара Клисурова.
При розите е в сила пазарният принцип на търсенето и предлагането. Ако има много цвят, изкупната цена пада - стигала е и до 1,80 лв. за килограм. Ако реколтата е бедна - може да се вдигне и до 5,50 лв. за кило, както е било преди 3 години. На това се надяват сега стопаните - по-слабата реколта може да увеличи търсенето, от там - и цената.
Но за разлика от пшеницата и слънчогледа, чийто пазар е гарантиран, пред производителите на рози съществува опасността преработвателите да спрат да изкупуват цвета в пика на кампанията под предлог, че мощностите на дестилериите са запълнени. И да продават старото си розово масло, тъй като и за него вече пазарът не е гарантиран и се случва то да не бъде реализирано веднага.
Според новия проектозакон за розата това занапред няма да е така, защото производителите на рози ще бъдат задължени да се регистрират и да имат договор за изкупуване на продукцията си с розоварна. При тазгодишния розобер обаче това не важи и мнозина влязоха в него без такива договори.
"Държавата, разбира се, не може да диктува и да определя изкупната цена на розовия цвят, но може да ни помогне по много други начини. Като цяло - като има защитна политика спрямо селскостопанската продукция, а за розата - и като за национален символ. Например с международните си контакти държавата може да осигурява пазар за розовото масло в чужбина, така е било преди години. А на дребните и средни производители - такива с насаждения до 5 декара, да признае социалния характер на дейността им, вместо да им иска задължителни социални осигуровки. То е много ясно, че основният поминък на тези хора е друг, а с розите само допълват доходите си.
Очакваме и по-добро отношение към нашия труд от новата Европейска комисия, която да предвиди и за маслодайната роза средства за обвързани плащания в екстремални кампанийни години, както е при плодовете и зеленчуците. Такова предложение от българска страна вече има", коментира още Зара Клисурова.
Недостигът на работна ръка е друг проблем. Собствениците на розови градини признават, че все по-трудно набират берачи. Брането на рози е сезонна и тежка работа. Започва се много рано сутрин, много често - в кални ниви. А отгоре на всичко розите бодат, а цветът им е лек. За да привлекат работници, стопаните трябва да им осигурят транспорт до градините, а от няколко години някои дават и закуска с кафе. "Договорите ни с работниците трябва да бъдат временни и почасови, защото розите са капризни и трудно може да се предвиди кой ден по колко ще се бере", смятат стопаните.
Те настина са в очакване парламентът да приеме и на второ четене Закона за розата, за да изкара той мнозина от производителите на светло. В момента например никой не може да каже със сигурност колко са декарите с розови градини в България, защото немалка част от тях са в сивата икономика. А това ще се промени, когато всички бъдат задължени да се регистрират.