Посещението на унгарския премиер във Вашингтон бе използвано от Будапеща, за да удари още един шамар на Румъния - страна, която се озова в безпрецедентен институционален срив. В Белия дом Виктор Орбан атакува нашата позиция на пилон на Източния фланг и възползвайки се от очернящите антизападни изявления на Ливиу Драгня по време на предизборната кампания, постави под въпрос и сериозността на Стратегическото партньорство между Румъния и САЩ.
Ползвайки се със съществена народна подкрепа, Виктор Орбан приспособи Унгария към съчетаване на едно място на руски интереси и ЕС. Неспособността на европейския блок да се справи с вътрешните кризи позволи на Виктор Орбан да използва изцяло европейски фондове за развитие на икономиката на страната, въпреки антиевропейския дискурс, често придружен с лични нападки.
Същевременно през последните години, без да променя нелибералните си позиции, Виктор Орбан опита да изгради мост за връзка с върха на администрацията в Белия дом, а антиимигрантският дискурс бе входният билет за среща с американския президент Доналд Тръмп.
На пръв поглед изглежда, че срещата е завършила като начало на преговори. Унгария е готова да купи система за отбрана, която прехваща ракети със среден обсег на действие, а в замяна администрацията на САЩ може да обмисли план, чрез който да накара Румъния да деблокира до септември експлоатацията на най-големия периметър за природен газ в Черно море.
Виктор Орбан използва това, че Румъния се противопоставя на инвестицията на "Ексън" и "ОЕмВи Петром", за да се оплаче, че това поставя в опасност възможностите на Унгария за диверсифициране на източниците за доставка на природен газ. По този начин унгарският премиер задейства от САЩ светкавична атака по адрес на Румъния, отваряйки на най-високо равнище пукнатина в имиджа на нашата страна като източник на сигурност.
"Диверсификация на природния газ за Унгария може да има, само ако румънско-американското сътрудничество се осъществи бързо. Поисках от президента Тръмп да помогне това да се случи", заяви премиерът на Унгария Виктор Орбан.
През последните години национален проект за Румъния бе това да се превърне в остров на стабилност в Източна Европа и надежден партньор на НАТО и САЩ. Макар че не успяхме да убедим НАТО, че Черно море е гореща точка като Калининград и Беларус, Румъния постигна други цели в Източния фланг. Отпуснахме два процента от брутния вътрешен продукт за армията, осъществихме многобройни съвместни учения със страните от Алианса, щитът в Девеселу работи, базата в Когълничану е стратегическа опора, а многобройните контингенти румънски военни, участващи в различните театри на военни действия, също са свидетелство за нашата активност.
Но, Будапеща отправи едно много цинично послание: Румъния поставя в опасност сигурността на снабдяването на Източна Европа с природен газ, като я осъжда да се абонира отново за руския внос в момент, когато не е ясно дали споразумението между "Газпром" и "Нафтогаз" за транзита на газ през Украйна ще продължи и след декември 2019 г.
Що се отнася до унгарците, те са наистина зависими на 80 процента от вноса на руски газ. Доставките на природен газ от Русия са от голямо значение за Унгария, но спирането на транзита през Украйна може да представлява и възможност за унгарците. Според Националния интегриран план за енергетиката и климатичните промени на Унгария, нашите съседи признават, че могат да бъдат спокойни по отношение на снабдяването с природен газ, дори ако входният пункт в Берегдароч не бъде на разположение за дълъг период от време. Свързани с хъба в Баумгартен и с интерконектор със Словакия, унгарците ще се превърнат в основен доставчик на природен газ за Сърбия и Румъния, която, макар да е третият производител в ЕС, не е в състояние да задоволи собственото си потребление. Освен това, свързвайки се с пазара на природен газ на Хърватия, унгарците ще имат достъп и до американския втечнен газ, пристигащ на пристанище Кърк. Това е един пример за сила и интелект на една страна, която макар да е вносител на природен газ, обезпечава по-ефективно енергийната си сигурност от Румъния - страна-производител, която спи върху неексплоатирани резерви, без да има никакъв план как да ги развие по-нататък и да увеличи както производството, така и потреблението.
Така че реалността предостави на Виктор Орбан възможност да опита да насади в мисълта на американската администрация идеята, че Румъния не е същият верен партньор, какъвто бе през 2016 г., когато във Вашингтон се подписваше общата декларация за прилагане на Стратегическото партньорство.
Атаката на Виктор Орбан от Вашингтон не би била успешна без подкрепата на антизападните изявления на Ливиу Драгня. Пробивът бе направен през март, когато лидерът на Социалдемократическата партия постави под въпрос важността на Стратегическото партньорство между САЩ и Румъния. В перспективата на нова възможна присъда и с редица провалени опити да се сближи с американската администрация без да плати на лобистки фирми, Ливиу Драгня каза, че "като се тегли чертата, конкретните ползи за Румъния от отношенията със САЩ от икономическа и стратегическа гледна точка, не са много големи. Но за нас САЩ представляват огромна гаранция за сигурността, с която нямаме право да си играем".
Това, което опита да направи лидерът на СДП, бе да обрисува американските мултинационални компании в най-злокобни краски. В това сюрреалистично платно "Ексън" изглежда като алчен, неразумен, лишен от гъвкавост в преговорите и бездушен конгломерат, който гледа на проекта в Черно море само от финансова перспектива с мултинационално хладнокръвие. Де факто Ливиу Драгня внушава, че "Ексън" не се е държала като компания, поставена под шапката на петте измерения на Стратегическото партньорство: енергийно, икономическо, политико-военно, образователно и в сферата на изследванията.
Недоволството на Ливиу Драгня е подхранено обаче и от факта, че не е извлякъл лични ползи от преговорите с "Ексън" и "ОЕмВи Петром" за експлоатацията на газа в Черно море. Така че той позволи на Виктор Орбан да удари по трансатлантическата връзка на Румъния, създавайки уязвимост за нашата страна в рамките на Стратегическото партньорство, която е поела ангажимент да допринася за "по-прозрачен, предвидим, интегриран, диверсифициран и конкурентен регионален пазар на енергия". Това са същевременно и европейските цели за намаляване на вноса на руски газ, както и преходът към източници на чиста енергия.
Виктор Орбан усети, че Ливиу Драгня иска да спечели гласове с антизападна реторика, изигравайки последната си карта - да покаже, че многонационалните компании са най-голямото огнище на корупция и единствената им цел е да оголят Румъния откъм професионалисти, да продават продукти с лошо качество и да настояват за неразумни печалби, които не им се полагат.
В този контекст, използвайки хаоса в Румъния, унгарският премиер се впусна във Вашингтон в сложна игра. Първо опита да изключи нашата страна от икономическото измерение на Стратегическото партньорство, очертавайки Унгария като много по-ефективен партньор за бизнес и по-привързан към едни прагматични отношения, които предполагат включително оползотворяване на природния газ в Черно море.
Освен това, ако проектът не се реализира, Виктор Орбан си е гарантирал, че Унгария пак ще излезе печеливша. Защо? Защото ще посочи Румъния с пръст, че не е била в състояние да надскочи средновековния дискурс, в който е обвила своята икономика и общество, и че не е в състояние да координира проекти от регионален мащаб. А САЩ ще бъдат изкушени да се замислят дали все пак Виктор Орбан не е прав?!
Неспособни да обяснят как нашата страна ще се възползва от инвестицията за природен газ в Черно море, провокациите от Унгария ще дадат възможност на лидерите на СДП и на онези, които от години контролират енергийния сектор, да блокират и последните икономически остатъци на Стратегическото партньорство. Лишени от всякакъв интерес да създадат проекти за устойчиво развитие, Ливиу Драгня и неговият кръг приближени от СДП ще продължат да нанасят удари на всичко, което означава чуждестранна инвестиция, и да забиват Румъния все по-дълбоко в периферията на Европа.
/БТА/