1991-а - как комунизмът отстъпваше пред задаващата се демокрация
Стига му на човек да прочете дори и само двете горни заглавия, за да си даде сметка как се е раждал и как е прохождал “24 часа” през 1991 г., за да се превърне в детето чудо на българския преход.
Защо чудо ли - ами защото стана символ на свободната българска преса след 45 г. партийна комунистическа пропаганда и защото погледна света около нас под съвсем нов ъгъл и със сигурност - не изпод вежди сърдито.
Та в заглавието за линейния кабинет дописката разказва за поредните икономически мерки на правителството на Димитър Попов, онова, което отвърза цените на стоките и което трябваше да отвори вратите за пазарната икономика в България.
А мачът между ЦСКА и “Пирин” се е играл на тъмно, просто защото тогава държавата живееше в режим на тока 3:1. Ето пример как с две заглавия може да се опише животът тогава, през 1991 г.
Днес екипът на TRENDY разказва през дописките в “24 часа” не само какво се случва през 1991 г. (когато повечето от нас не са били родени), като показва чрез тях как комунизмът в България отстъпва пред задаващата се демокрация, но и подсказва на читателя някои обяснения защо живеем така днес, 28 години по-късно от първия брой на “24 часа”.
Какво прочетоха в първите броеве на “24 часа” репортерите от Y отбора на вестника
Митьо Маринов: Тъмна, гладна и сексуално консервативна
България през 1991 г. е била тъмна, гладна и сексуално консервативна. Тъмна заради режима на тока, който дори се затяга през май. “2 седмици се работи без внос на въглища от СССР, което създава дефицит от 800 мегавата”, пише “24 часа” през април. Дядо ми разказваше за тези нощи на свещ, в които е закачал малкия черно-бял телевизор “Юность” за акумулатора на москвича.
Явно 1991 г. е била гладна, много гладна. “Гражданите изяждат 32 хил. лева преди касата в супермаркетите в Бургас. Нареждат се на щанда, купуват 100 гр кашкавал, сирене или бабек, а после пакетите се излапват. Пред касата клиентът минава с усмивка, без да плати и петаче”, пише “24 часа”.
Но демокрацията настъпва почти във всеки аспект от живота на българина с изключение на един - кревата. В секса още е властвал комунизмът: “Главна прокуратура не е компетентна по въпросите на “Кама сутра”. Все още никой не е отменил чл. 159 от НК, който забранява разпространението на порнографска литература”, пише “24 часа”.
А бизнесът процъфтявал. “Селянин от Цалапица удари кьоравото на пазара в София, като продаде 5000 връзки кромид лук за по левче.” Дописката разказва за бай Стою, който се справя брилянтно в пазарлъка. Излиза, че селянинът от Цалапица е най-напред в прилагането на пазарната икономика през 1991 г.
Димитър Мартинов: Подгряването за завръщането на царя започва през 1991 г.
Симеон Втори иска български паспорт”, пише “24 часа” на 1 юни 1991 г. В дописката се обяснява, че Симеон Втори Кобургготски иска да се включи в бъдещия референдум за държавното устройство.
Едва 12 дни по-късно Симеон вече е горд притежател на български паспорт. Станало е толкова бързо, защото той не е бил лишаван от българско гражданство, обясняват ерудирани юристи.
На 16 юни пак през 1991 година над 30 000 души се събират в центъра на София, за да отпразнуват рождения ден на бъдещия (след точно 10 години) премиер. А той се обръща с предварително направен запис към българите, някои от които носят плакати “Искаме си Царя”, се вижда от снимките.
Във всички тези дописки различни хора намекват за желанието на царя да се върне у нас. Цитират се и депутати от БСП, БДСП и ДПС, които го смятат за неуместно. На 26 юни дори е спретната среща между тогавашния премиер Димитър Попов и Симеон Втори. Интересното е, че тя е във Вадуц, а от екипа на премиера Попов твърдят, че не знаят за нея.
В крайна сметка Симеон идва у нас през 1996 г., а 5 години по-късно - през април 2001 г., обявява, че знае как за 800 дни да се оправи стандартът на българите, печели изборите и става премиер.
Стоян Нешев: Да мреш от глад за новата конституция - това е изгубено време!
На 10 юли 1991 г. 39 велики депутати от СДС обявяват гладна стачка срещу втора клетва пред новата конституция. В. “24 часа” съобщава новината със заглавие на 1-а страница: “Гладна депутатска стачка вещае нови палатки”.
Да мреш от глад за новата конституция - това е изгубено време! Въпреки че тогава не съм бил роден, този депутатски акт ми изглежда така, сякаш народните избраници от СДС са си намерили повод да са хард опозиция. Причината - наранени са от загубата на изборите през 1990 г. Пропиляното време за приемането на новата конституция обаче е било дюшеш за комунистите - номенклатурата да се трансформира в нова буржоазия. През това време в Централна Европа не са бързали да се занимават с нови конституции, бързали са да правят реформи. С други думи, през 90-те г. СДС не се е интересувало от икономика! Например - седесарите от старите партии ги е вълнувала само реституцията. Гладната стачка приключва 9 дни след началото, а останалите в Седмото ВНС я подписват. Но мнозина ще запомнят тези дни с клетвата на Блага Димитрова “Който подпише конституцията, да му изсъхне ръката”.
Мария Милкова: Пазарът започва с “За бога, братя, не купувайте!”
Как пазарната икономика е дошла в България - когато се е случило, не съм била и родена. Първите броеве на “24 часа” от 1991 г. обаче доста добре описват как всичко започва с малки стъпки. Появяват се първите бизнесмени, един си купува бензиностанции, друг пуска обяви във вестника какво продава.
Тогава, през февруари 1991 г., българското правителство “отвързва” цените, които до този момент са контролирани от държавата. И по този повод премиерът на програмното правителство Димитър Попов се обръща към гражданите с думите: “За бога, братя, не купувайте!”.
От днешна гледна точка за нас е нормално цените на стоките да се определят от пазара - от търсенето и предлагането. И едва ли някой ще предлага сирене по 100 лева вместо по 10, просто защото има достатъчно и няма дефицит. Но тогава времената са били други - само съм чувала за големите опашки и недоимъка, но след освобождаването на цените празните рафтове на магазините започнали да се пълнят, но не всеки можел да си пазарува.
Затова и почти с първите броеве на “24 часа” тръгва рубриката “Затягането на колана в цифри”. Един ден тя ще бъде много полезна на историците, за да видят как е започнала пазарната икономика.
Албена Арабаджиева: Края на комунистическата епоха обяви Филип Димитров
Това е заглавие на “24 часа” от 16 октомври 1991 г. - денят, в който стават известни резултатите от провелите се три дни по-рано парламентарни избори. Печелят ги за първи път от СДС и новият премиер Филип Димитров обявява, че започва “смяна на системата”, което е основна цел на новото правителство. Макар и преднината на СДС пред комунистите от БСП да е само процент и половина.
Въпреки това СДС е натоварен с огромните очаквания на наскоро “освободените” от комунистическия режим българи. “Времето е наше!” скандират хиляди хора на митингите на СДС, които превръщат Орлов мост и “Цариградско шосе” - тогава бул. “Тракия” (а преди това “Ленин”), в едно цяло, туптящо и пълно с надежди за нов живот сърце.
През 1991 г. аз не съм била родена, а днес ми е трудно да си представя толкова огромна маса от хора, обединена от една кауза. Може би защото сега не можем да намерим такава голяма цел като смяната на системата - а тя все пак е постигната и затова нашето поколение Y живее в демокрация.
Владислава Вацова: Столовете се претапицират от червено в синьо
През 1991 г. майка ми и баща ми още не били сгодени, а моето съществуване и това на по-голямата ми сестра дори не е било планирано.
Въпреки че се раждам 5 г. по-късно, знам от родителите ми, че животът им никак не е бил лесен тогава. Имали пари, но нямало къде да ги похарчат. Чакали с часове на опашки по магазините, за да си купят нещо. “Гладната зима няма да ни се размине”, пише “24 часа” в есента на 1991-а. Мнозина в моя край се редели с часове на опашките за бензин. Вземали колкото могат с купоните си и отивали в съседна Македония, където го продавали на много по-високи цени.
Това е периодът на приватизацията, която майка ми свързва с безработица. Държавни предприятия стават частни, а новите собственици често съкращават работниците или ги заменят с нови.
Синята идея била издигната на пиедестал. Когато СДС печели изборите през 1991 г., дори столовете в родната ми община Кресна сменили облика си. Те били претапицирани от червени в сини.
Ваня Сухарова: Режим на тока 3:1 и българските “изобретения”
Един приятел ми сподели, че си представял света преди раждането си черно-бял (виждал черно-белите снимки на родителите си, чул, че и телевизията била черно-бяла).
През 1991 г. аз съм била на 1 година. Не си представям света тогава чернобял, но знам, че е бил тъмен, студен и с празни магазини. А до родния ми Петрич се ходело с визи. Тъмен и студен заради режима на тока. В един от първите броеве на в. “24 часа” попадам на заглавие: “Режимът на тока - 3:1”. От дописката става ясно, че се въвежда схема, при която ток няма да има по 1 час, ще има по 3. Или както баща ми го обясни по-разбираемо: “Три часа имаше, един го чакахме”. Това пък е провокирало креативността на българина. Някои хора вземали акумулатори от камиони да си връзват телевизор и крушка да им свети. За къпане се топлели кофи вода на печката, а за да не им е студено през нощта, слагали в леглата си бутилки с топла вода.
Любопитна ми е миризмата на онова време, вкусът на току-що приготвената храна, вероятно на огън. Каква ли е била атмосферата в домовете, в които вероятно се е вечеряло на свещи и са се водели дълги разговори в тъмното. И от гледна точка на днешното ни време не прилича ли това повече на уюта, който сега наричаме романтика и лукс?