Въдичари се надяват на отсрочка заради студената пролет
Дни преди 15 април, когато трябва да влезе забраната заради размножителния период на рибите, не бе пусната такава заповед.
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) са разпространени афиши с графика на забраните по специализираните магазини. Инспектори на агенцията не обясняват дали заради студената пролет ще има отсрочка, или не.
Рибари си правят сметка за последни излети, но нямат яснота. Още по-голям проблем е дали разрешените по време на забраната водоеми ще са същите, както миналата година.
Обикновено те се повтарят като копия от 2015-а насам, но тук-там изниква някой нов язовир или участък на река със забрана и хората престъпват закона поради незнание.
В петък попитахме в централата на ИАРА защо на сайта няма заповед, откъдето обещаха да се обадят. До редакционното приключване на броя не беше ясно дали ще има заповед за забраната.
В началото на 2019-а 200 обекта бяха забранени за риболов целогодишно и това като че ли омаловажи забраната за размножителния период. Не и за въдичарите, които искат да знаят какво и къде могат да ловят.
Все пак успяхме да намерим проекта за заповед и да осигурим коментар от изпълнителния директор на ИАРА доц. д-р Галин Николов за промените в сравнение с миналата година.
Ето списъка на забранените обекти според заповедта, която вчера се очакваше да подпишат министрите на земеделието и на екологията и с която разполага “24 часа”.
Забраняват се:
4 Карагьоз (дунавска скумрия) в българския участък на река Дунав през периода от 15 април до 15 май включително
4 Калкан във водите на Черно море от 15 април до 15 юни включително, съгласно Регламент (ЕС) 2018/2058 от 17 декември 2018 г. за определяне на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси за 2019 г. в Черно море
4 Попчета във водите на Черно море през периода от 15 април до 15 май с мрежени риболовни уреди, с изключение на риболовния уред волта
4 Пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската височина на рибностопанските обекти на страната, както следва от 15 април до 31 май включително в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 м надморска височина, и от 1 май до 15 юни в рибностопанските обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска височина.
През периода
на забраните не се
допуска използването
на следните
риболовни уреди:
4 едностенни мрежи с минимален размер на окото не по-малък от 36 мм - във водите на р. Дунав
4 дънни мрежи с размер на окото не по-малък от 400 мм - в Черно море.
4 мрежени риболовни уреди с размер на окото не по-малък от 22 мм - в Черно море
Забраната важи и за улов на есетрови риби до 1 януари 2021 г. включително и по време на размножителния период в българската акватория на река Дунав и Черно море.
Разрешава се любителският риболов в различни водоеми в различните области на страната.
Панчарево за първи път е под забрана
За първи път от много години езерото Панчарево е поставено под забрана. Това сигурно хвърля в шок софиянци, но от ИАРА са категорични, че водоемът се е изтощил откъм популация на риба и отдавна би трябвало да попадне в списъка за размножителния период.
Тази година няма разрешен водоем във Варненска област. Във Видин за първи път е разрешен участък от река Дунав. Във Великотърновска област новите обекти за риболов през забраната са Куцина, Крушето и Драганово. Във Враца сега е забранена река Огоста.
В Кюстендил е пуснат язовир “Паничерово”, в Кърджалийско са язовирите “Висока поляна” и “Горна Чобанка”.
В Ловеч всички водоеми се пускат за първи път. В Монтана изненадващо е забранен язовир “Огоста”, а се пускат “Широка поляна” и “Гуна”.
В Пазарджик нови са двата канала. В Пловдив нови са язовирите “Домлян” и “Брегово”. В Русенско нов е участъкът в село Ценово.
В Стара Загора е забранена река Селчанска. В Хасково нов в разрешените обекти е язовир “Басамака”.
Доц. д-р Галин Николов, директор на ИАРА: В частните водоеми стопаните определят как и кога да се лови
Потърсихме шефа на ИАРА доц. д-р Галин Николов да поясни някои моменти, които си остават въпрос на тълкуване от страна на рибарите. Според учения рибите през размножителния период трябва да се оставят на спокойствие.
“В момента има забрана за щука и бяла риба, но рибарите казват, че са хвърлили на рибка за сом. Когато забраната за тях отпадне, отиват на язовира и казват, че ще ловят именно тези два хищника.
Рибите трябва да се оставят на спокойствие. За това аз бих искал всеки, който си купи билет, да декларира, че познава закона. Добре би било, както при ловците, и за рибарите да има курсове за запознаване с нормативната уредба”, коментира Николов.
Доцентът хвърли светлина и върху частните водоеми. Той бе категоричен, че всичко като улов в тях се решава от собствениците им. Дали да се лови през размножителния период, дали да има въдичарят билет, колко риба да се хваща и дали да се лови нощно време, си е техен проблем.
Шефът на ИАРА разсея и заблудата, че извън забраната може да се лови калкан с въдица.
“Калканът е котиран вид и според споразумението ни с ЕС може да се лови единствено с мрежи. Същото важи и за трицоната”, обясни Николов. Това обаче не се отнася до писията.
Галин Николов коментира и проблема с живите рибки за стръв. Ако продавачът им в риболовния магазин има документ, че са от развъдник, а не от дивата природа, трябва да го покаже на купувача. Иначе и двамата подлежат на санкция, казва директорът.